След като сте достигнали до тази статия мога да предположа, че търсите възможност да изградите богатство или да го съхраните чрез инвестиции т.е. можем да се каже, че вече знаем крайната точка, до която искате да стигнете.
Въпреки това, има два основни пътя, по които можете да минете – активен или пасивен. Този избор наподобява да карате по магистрала с автопилот или да шофирате сами през планински серпентини.
И двете инвестиционни стратегии имат своите предимства и недостатъци. Въпросът е коя от тях най-добре пасва на вашите ресурси (основно средства и време), цели, толерантност към риск и инвестиционен хоризонт.
Какво е активно инвестиране?
Активното инвестиране е стратегия, при която инвеститори или фонд мениджъри активно управляват инвестиционен портфейл, за да постигнат своите цели, по-висока възвръщаемост от пазарните индекси и да управляват риска.
Например, мениджър на активно управляван фонд може да избере акции, които според него ще надминат представянето S&P 500 или да реагира бързо на пазарни спадове.
Някои от основните характеристики на активното инвестиране са:
- По-чести корекции в портфейла.
- По-високи разходи заради тези по-чести корекции.
- Потенциал за по-висока доходност, който често е свързан и с по-високи рискове.
- По-лесно управление на риска.
Активното инвестиране обикновено се прилага от мениджъри на фондове, професионални трейдъри или индивидуални инвеститори, които провеждат задълбочени проучвания и анализи, за да идентифицират възможности с висок потенциал (индивидуални акции или други активи).
В общи линии активния подход към инвестициите изисква познания за анализ на пазарите и време.
Какво е пасивно инвестиране?
Пасивното инвестиране се фокусира върху дългосрочния растеж на пазара, а не върху честа промяна на активите. Този подход обикновено включва инвестиране в индексни фондове или борсово търгувани фондове (ETF), които следват пазарни индекси, като например S&P 500, DAX или други с минимална или дори никаква намеса.
Например, ако искате да получите експозиция в американски акции с голяма пазарна капитализация можете просто да инвестирате в ETF, който следва S&P 500.
Някои от основните характеристики на пасивното инвестиране включват:
- Минимален брой корекции на портфейла.
- По-ниски разходи от активните инвестиции.
- Няма потенциал за по-висока доходност от пазарния индекс, но и риска изглежда занижен.
- По-трудно управление на риска.
Пасивното инвестиране често се използва от индивидуалните инвеститори, но има и професионални такива, които също го използват. Този подход не изисква сериозни умения за анализ и пести време. Инструментите, които най-често се използват са ETF-и, взаимни фондове и други колективни инвестиционни схеми.
Предимства и недостатъци на активното и пасивното инвестиране
Както в повечето сфери на живота и двата подхода имат своите предимства и недостатъци, които трябва да вземете предвид преди да изберете най-подходящи за вас. Няма едно решение, което да работи за всички.
В таблицата по-долу можете да откриете някои от основните предимства и недостатъци на активното и пасивното инвестиране
Възходът на пасивното инвестиране
След Глобалната финансова криза (2008) до август 2024 година кумулативните входящи парични потоци към пасивните фондове с акции в световен мащаб надхвърлиха $5 трилиона. Този период съвпадна с ерата на нулеви (в някои региони отрицателни лихви) и количествени улеснения, която доведе до включването на много индивидуални инвеститори на пазарите.
В същото време, активните фондове с акции по света станаха свидетели на изтичане на над $2,6 трилиона, както е видно от графиката на Bank of America.
Възходът на пасивното инвестиране е явен и от следващата графика, на която се вижда, че делът на пасивните фондове от $27 трилиона активи под управление на взаимните фондове е нараснал от около 15% до 51% за периода 2005 – 2024 г.
За същия период, делът на активните фондове е спаднал от около 85% до 49% и вече отстъпва от този на пасивните.
Картината е сходна, когато погледнем и само в САЩ. Делът на американските взаимни фондове и борсово търгувани фондове (ETF) с акции, управлявани пасивно, надмина този на активно управляваните фондове през 2020 година и вече достига 58% при само 42% за активните.
Инвеститорите предпочитат пасивните фондове заради достъпността им, по-ниските им такси, потенциалните данъчни облекчения и убеждението, че активните фондови мениджъри не могат последователно да надминават пазара.
Последиците
Според данните на Goldman Sachs, пазарите на акции в САЩ са близо до най-концентрираните нива за последните 100 години:
- Пазарната капитализация на най-голямата акция спрямо акция от 75-я персентил е съвсем близо до рекордните нива от 1932 година.
- Теглото на топ 10 акциите в S&P 500 достигна 38%, което е рекорд с данни от 1980 година насам.
Може да се твърди, че една от основните причини за рекордната концентрация на пазарите на акции в САЩ е именно възхода на пасивното инвестиране.
Пасивните фондове купуват акции според техните пазарни капитализации. Когато няколко много големи компании доминират индекса, пасивните фондове инвестират все повече пари именно в тях, увеличавайки още повече тяхното влияние. Това води до самоподсилваща се концентрация — колкото по-големи стават тези компании, толкова по-голям дял получават в пасивните портфейли.
Рискът: Ако една или няколко от тези мегакомпании започне да издиша, то може да повлече целия пазар със себе си. Лидерите лесно могат да се превърнат в котви.
Още по-големи стават рисковете, когато компаниите, в които е концентриран пазара са надценени. В случая акциите от Великолепната седморка се търгуват при съотношение цена / печалби за последните 12 месеца от 31,5, докато S&P 500 се търгува при 25,7.
Уол Стрийт иска да сте пасивни инвеститори
Големите финансови корпорации на Уол Стрийт (банки, управляващи активи, брокери и тн) имат сериозен интерес да насърчават пасивното инвестиране по няколко основни причини:
- Приходи от такси и комисионни. Дори ако таксите за пасивни фондове (като ETF-ите) са малки в абсолютни стойности това са огромни приходи, защото активите под управление са колосални (трилиони долари). Освен това ETF-ите често се търгуват на борсата, което носи допълнителни приходи от транзакционни такси за борсите и брокерите.
- Предвидимост и стабилност на паричните потоци. Пасивните инвеститори обикновено влагат пари в индексни фондове (като S&P 500 ETF) и не търгуват често. Освен огромни приходи, това осигурява и стабилност и предвидимост в паричните потоци към финансовите корпорации.
- По-малко паника. Пасивните инвеститори не се опитват да изпреварят пазара и не продават масово при всяка корекция. Това намалява риск от сривове, което е от полза за финансовата система като цяло и за Уол Стрийт в частност.
- Пасивните инвеститори купуват, каквото им се продава. Пасивният капитал влиза в индексите механично – без анализ на реалната стойност на компаниите. Ако една компания стане голяма по пазарна капитализация, пасивните фондове просто купуват повече от нея, независимо дали е „надценена“. Това покачва цените, което облагодетелства собствениците на активи.
- По-лесно управление на пазара. Когато по-голямата част от парите на пазара са пасивни и не реагират бързо, става много по-лесно за големите играчи да влияят на цените чрез своите собствени ходове.
- Придобиване на повече права на глас. Колкото по-голям капитал управляват управляващите дружества, толкова по-голямо влияние придобиват върху борда на директорите и политиката на компанията.
В общи линии, за големите финансови корпорации, пасивните инвеститори са клиенти, които винаги купуват и не задават много въпроси.
Погледнете цифрите на следващата инфографика и се замислете как дори такси и комисионни, които на пръв поглед изглеждат минимални, водят до колосални приходи за корпорациите, управляващи активи.
Активно или пасивно инвестиране да изберете?
Няма универсален подход в инвестирането. Дали ще изберете активно или пасивно инвестиране зависи от персонални фактори като:
- Налични ресурси (пари и време).
- Финансови цели.
- Толерантност към риск.
- Инвестиционен хоризонт.
- Момента за инвестиции (добре е да анализирате периода, в който искате да прилагате дадена стратегия).
Разбира се, всеки инвеститор вероятно ще добави още лични критерии към тези, които вече изброих.
А защо не и двете?
Много инвеститори комбинират активно и пасивно инвестиране в своята инвестиционна стратегия с цел да балансират рисковете и с максимизиране потенциалните печалби. Често срещан подход е използването на индексни фондове за стабилност, като същевременно част от портфейла се разпределя за активно управлявани инвестиции.
Ако искате повече контрол и да увеличите риска, съответно доходността, можете да увеличите дела на активно управляваните инвестиции. В същото време, ако нямате достатъчно време, за да управлявате портфейла си и сте доволни на доходност около пазарната може да отделите по-голям дял за пасивни инвестиции.
Заключение: активно срещу пасивно инвестиране
Активното и пасивното инвестиране предлагат различни пътища към постигане на личните финансови цели.
Активният подход е подходящ за тези, които търсят гъвкавост и имат време за анализ, но идва с по-високи такси и рискове. Пасивният подход е идеален за дългосрочни инвеститори, които предпочитат стабилност и ниски разходи, но ограничава потенциала за надвишаване на пазара. А можете да комбинирате и двата,
Изборът зависи от строго индивидуални фактори затова не се опитвайте да се вкарате в някой инвеститорски стереотип.
