„В края на 80-те и началото на 90-те години загрижеността за държавния дълг достигна своя връх. Часовникът за националния дълг беше инсталиран и Рос Перо проведе най-успешната независима президентска кампания през миналия век, фокусирана главно върху дълговете и дефицитите.“
Но след това Китай и постсъветския регион се отвориха към света и произтичащите от това офшорни операции и глобализация предизвикаха всякакви видове дезинфлация.
Лихвените проценти паднаха и така разходите за лихви в САЩ спрямо размера на икономиката спаднаха много, дори когато дългът/БВП продължи да се повишава.
Урокът, който много хора са взели от онази епоха, до времето, когато стигнахме до 2010-те и началото на 2020-те години, е, че дефицитите всъщност нямат значение. Всички хора, които се тревожат за дефицита, се смятат за грешни. И така, липсата на загриженост за публичния дълг достигна своя връх.
Но това е и когато четири десетилетия на спад на лихвените проценти достигнаха нулата и започнаха да се движат настрани. И така, компенсирането от намаляващия лихвен процент към все по-високия ръст на публичния дълг вече го няма. Глобализацията се забавя и връща повече търкания в глобалните вериги на доставки. Махалото се люлее в другата посока.“
Източник: Лин Олдън.
