САЩ говорят все по-смело за нов ядрен бум. Днес страната разполага с около 97 гигавата ядрени мощности, които дават близо 20% от електроенергията ѝ. До 2050 г. може да са нужни още 100–300 гигавата, подхранени от растящото потребление на населението, реиндустриализацията и центровете за данни.
Проблемът е, че реактори без гориво са просто много скъпи бетонни паметници:
- През 1985 г. САЩ държат 64% от световния капацитет за обогатяване на уран.
- През 2023 г. вече внасят 27% от услугите по обогатяване от Русия, а под 1% от използвания уран идва от местни мини.
Цялата верига е станала зависима от външни доставчици при добива, конверсията, обогатяването и производството на гориво. Сметката според McKinsey е показателна. САЩ имат нужда от:
- между 105 и 170 милиарда долара за вътрешна горивна верига, способна да обслужи 300 гигавата нов ядрен капацитет;
- само добивът и преработката изискват 15–20 милиарда долара;
- конверсията 30–45 милиарда;
- обогатяването 30–40 милиарда;
- производството на ядрено гориво още 10–20 милиарда.
Изводът е прост: САЩ искат повече ядрена енергия, но за да я имат, трябва първо да възстановят индустрия, която сами са изоставили в продължение на десетилетия. Това не е само енергиен въпрос. Това е въпрос на национална сигурност и индустриална политика.
А за инвеститорите най-интересната част е, че при такъв сценарий уранът не е просто суровина. Той е входният билет към цяла нова вълна от капиталови разходи по веригата. Повече за урана и как аз съм се позицинирал в „жълтата торта“ можете да откриете в:
