Центровете за данни все още представляват сравнително малка част от световното потребление на мед, но графиката показва колко бързо това може да се промени. При прогнозирано разширяване на американския капацитет до над 300 GW към 2035 г. търсенето на мед от сектора може да нарасне от под 1 млн. тона през 2022 г. до над 8 млн. тона годишно.
Това не означава автоматично недостиг. Прогнозите за инфраструктурата за изкуствен интелект са несигурни, част от проектите могат да бъдат отложени, а технологичната ефективност да ограничи нуждата от нов капацитет. Но дори частичното реализиране на този сценарий би добавило сериозен източник на търсене към пазар, който вече трябва да обслужва електрификацията и разширяването на електропреносните мрежи.
Проблемът е, че новото предлагане не се появява с натискане на бутон. Разработването на голяма мина може да отнеме повече от десетилетие, качеството на рудата намалява, капиталовите разходи растат, а разрешителните и политическите рискове забавят проектите. В същото време пазарът ценообразува бъдещето предварително, понякога много преди прогнозираното физическо търсене действително да се появи.
В анализа „Медта: пазарът се затяга и цената го усеща“ разглеждам дали текущото движение се подкрепя от реален спад на запасите и ограничения в предлагането, или цената вече включва прекалено оптимистични очаквания за ИИ и електрификацията. Фокусът е върху баланса между търсене, наличности и нов минен капацитет, както и върху факторите, които могат да обърнат сценария.
За по-широката картина анализът „Индустриалните метали: победители и губещи“ сравнява медта с алуминий, никел, платина, паладий, калай и други метали според очаквания дефицит, запасите, потенциала на предлагането и основните рискове. Целта не е да се намери поредната модерна суровина, а да се отделят пазарите с реален фундамент от тези, при които цената вече е изпреварила историята.
Източник на данните за графиката: Bloomberg, Wood Mackenzie, Alpine Macro, Aurelion Research.
