Въглеродната истерия се простира далеч отвъд петролните и газовите компании и изкопаемите горива като цяло. Една пренебрегвана област са домакинските уреди.
Политиците въвеждат все по-строги разпоредби за съдомиялни машини, перални и други уреди. Дори има съобщения за желание за постепенно премахване на газовите печки.
„Няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи“
Според Дъг Кейси тази тенденция се римува с мотото на Световния икономически форум: „Няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи!“
Фактът, че видна фигура наистина може да каже това, да популяризира идеята и да не бъде заклеймен, ви дава представа за духа на настоящия век. Липсата на възмущение от обикновения човек е още по-болна от самата идея.
Непритежаването на уреди е едно пипало на октопода на глобалното затопляне.
Уредите са изградени от ресурси, които трябва да бъдат добивани и работещи с електричество, това ги прави зли. Според възгледите на тези хора е много по-важно да се „спаси планетата“ (абсурдна концепция), отколкото да продължи повишаването на стандарта на живот.
Факт е, че самодоволните авторитаристи, които искат да ограничат използването на уреди, просто мразят хората – особено хората от средната класа.
Те наистина биха искали да се върнат към предкапиталистическите времена, когато само висшите класи, феодалните аристократи, можеха да се възползват от удобствата.
Ековойните, Зелените, са изрязани от същата тъкан като социалистите, комунистите и фашистите. Техният тотемен плод е динята, зелена отвън и червена отвътре.
Не е същото качество като едно време
Много хора са забелязали, че съвременните уреди не са със същото качество като тези, произвеждани преди десетилетия. От една страна, модерните уреди обикновено изискват много повече време, за да направят същото, което един по-стар модел може да направи по-бързо.
Например, днес е обичайно да видите стандартен цикъл на миене на съдове да отнеме повече от два часа.
Съвременните уреди също не работят толкова добре и се развалят по-често. Климатичните регулации до голяма степен са виновни за тази регресия (бих добавил и износа на производството в страни с по-евтина работна ръка).
Съвременните уреди са проектирани да жертват удобството и времето, за да използват евентуално по-малко вода или електричество.
Едно нещо, което Дъг Кейси си спомня е, че преди няколко десетилетия правителството на САЩ реши да регулира количеството вода, което може да се използва за промиване на тоалетни. Устройствата вече са по-малко санитарни и често трябва да се промива по два пъти, което не води до спестяване, напротив.
Идеята, че политиците трябва да налагат водопроводни проекти е абсурдна. Но те правят това с всички продукти – коли, самолети, къщи, каквото и да е. Те унищожават капитала и забавят технологичния прогрес, докато дразнят и разочароват инженерите.
Но може би обикновеният човек не мисли за тези неща или не го интересува. Стандартът на живот се е покачвал толкова дълго, че сме склонни да мислим, че това е автоматично и божествено предопределено.
Кейси не е толкова сигурен в това. Всичко има тенденция да се стопява, освен ако няма достатъчно външна сила, която да му противодейства.
Замяна вместо ремонт
Например, живеем в общество на изхвърлянето. Ако имате нужда от ремонт на нещо, обикновено е по-икономично да изхвърлите цялото нещо, отколкото да наемете опитен майстор, който да го поправи, въпреки че тези майстори вече почти не съществуват и са много скъпи. Често е по-евтино да се заменят повредени неща.
Но това наистина ли е толкова икономически изгодно или не е? Едно време къщите са били строени да издържат 100 години или дори повече. Те са били голяма капиталова инвестиция.
Но сега те изглеждат като жилищен еквивалент на мебелите на IKEA. Те са активи за еднократна употреба. Но на кого му пука дали сте под наем или имате голяма ипотека?
Мога да разбера как манталитетът на „изхвърляне“ може да е нещо добро, въпреки че изглежда разточително, просто защото технологията се подобрява. Навън старото, навътре с „новото и подобреното“. Повечето промени правят електричеството, водопровода и изолацията по-икономични.
Кой иска стари неща, когато технологията може да ви даде нови неща, които работят по-добре?
Проблемът обаче може да е, че новите уреди са скъпи и често се финансират с дълг. Вашият стандарт на живот може да се повиши в краткосрочен план, но още повече да се понижи в дългосрочен, докато се справяте с дълга.
Може да искате да запазите стара кола по сантиментални причини, но някои от по-новите коли наистина може да работят по-добре. Въпреки че вероятно ще трябва да финансирате новото в продължение на седем години, тъй като те са толкова скъпи. Или наемете, превръщайки незначителен актив във вечен пасив.
Ако нещо се счупи, можете да забравите да се опитвате да го поправите сами, дори само заради хилядите компютърни чипове. Същото важи и за повечето устройства.
Има причини да мразите уреди и устройства дори когато имате нужда от тях или да ги обичате. Но аз предпочитам да взема решението, а не някой държавен служител. Това е морален, а не технически въпрос.
Стъпка към бъдещето или крачка към миналото?
Правителствата представят така наречените „зелени“ решения като стъпка напред към бъдещето. В много отношения обаче те представляват голяма крачка назад.
Една модерна в момента индикация за това е 15-минутният град, който правителствата се опитват да наложат по целия свят. Те биха ви наказали, ако напуснете определената от вас 15-минутна зона повече от предварително определените „Х“ пъти на месец.
Идеята е зелена. И като повечето зелени представи, това е много ретрогресивно.
Те искат да върнат хората към статута на средновековни крепостни селяни, когато малцина са се осмелявали да излизат на повече от 15 минути от колибите си.
Най-фрапиращите зелени решения, разбира се, включват харчене на трилиони долари за изграждане на вятърни и слънчеви съоръжения за генериране на електричество.
Няма нищо лошо в използването на вятърна или слънчева енергия, но те имат смисъл само за конкретни проекти, обикновено на изолирани места при специални условия или пък за лична употреба.
Вятърът и слънцето са напълно неподходящи за управление на индустриална цивилизация. Те станаха много по-добри през годините с напредването на технологиите, но все още са по-скоро продукт на социално инженерство, отколкото на механично или електрическо инженерство.
Бих добавил, че също са продукт на безплатните пари в последните две десетилетия.
Електрическите превозни средства са друг пример. През целия си живот Кейси е карал автомобил и вижда предимства на електромобилите. Те имат:
- Много нисък център на тежестта, което при равни други условия ги кара да се справят много по-добре от еквивалентни автомобили с двигател с вътрешно горене.
- Много по-малко движещи се части, което допринася за надеждността и ефективността.
- По-тихи са.
- Ускоряват много бързо.
Но от друга страна имат сериозни недостатъци:
- Те са кошмар, когато е твърде студено или твърде горещо. Екстремните температури изтощават батериите и все още е доста неудобно да ги зареждате.
- Причиняват огромното допълнително натоварване на електрическата мрежа, което може да доведе до колапс на цялата „устойчива“ вятърна/слънчева мрежа.
- Обикновено са изключително скъпи за ремонт.
- Когато литиевата батерия се нуждае от подмяна, можете директно да изхвърлите колата.
Разбира се, технологията на батериите ще се подобри, така че те все още може да изпълнят обещанието си, но това ще отнеме много повече време, отколкото се рекламира в момента.
Всъщност почти всички „зелени“ решения са неикономични, контрапродуктивни и дори разрушителни.
„Зелената“ инфлация
Нарастването на въглеродната истерия съвпадна с растящата инфлация. Например често се очаква обикновеният човек да бъде разстроен от драстичното покачване на цените на месото или енергията.
Но гневът му е приглушен и погрешно насочен от медиите, „академичните“ среди, Холивуд и политиците, които му казват, че намаленият му стандарт на живот по някакъв начин помага за спасяването на планетата.
Изглежда, че въглеродната истерия е масова кампания за принуждаване на хората да приемат понижаване на стандарта им на живот.
Инфлацията, разбира се причинява от печатането на пари. Въглеродната истерия се финансира най-вече с печатането на пари. Така че има ясна връзка. Но всъщност е по-лошо от това.
Отдавна се казва, че войната показва здравето на държавата. Сега гледаме към безумна война срещу въглерода, за да се предполага, че ще се спаси планетата. Въглеродът е не само основата на целия живот, но нивата на CO2 са само незначително над това, което е необходимо за поддържане на живота на растенията.
Генетично е заложено в хората да се обединяват по време на война. Екоистериците питат: „Какво може да е по-важно от война за спасяването на планетата?“ Така, немислещите хора ще приемат ще направят това, което им се каже.
Ако кажат на народа, че инфлацията по някакъв начин е необходима, за да се бори със „смъртоносния“ CO2 и да се „спаси планетата“, тогава средният човек вероятно ще се съгласи, тъй като той няма почти никакви познания по икономика и още по-малко по наука.
Планетата ще е добре. Тя е тук от 4,5 милиарда години и ще бъде тук още милиарди, дълго след като човечеството изчезне или отиде другаде. Както и да е, климатичните истерици всъщност не се интересуват от „спасяването на планетата“. Дори те не са чак толкова глупави (поне част от тях).
Това, което се случва, е, че те всъщност мразят човечеството. И себе си. Светът страда от епизод на масова психоза. Тези, които я налагат трябва да бъдат пристискани постоянно.
Достигнахме ли лимита на истерията?
Трябва да разгледаме както дългосрочните, така и краткосрочните тенденции.
Дългосрочната тенденция – възходът на човека е в движение поне от 10 000 години. Той напредва експоненциално с повече научни пробиви, водещи до по-добри технологии и по-висок стандарт на живот.
Ще спре ли тази тенденция? Дъг Кейси смята, че не само ще продължи, но и ще се ускори. Но винаги е имало противоположни тенденции в тази много благоприятна дългосрочна тенденция.
- Сривът на бронзовата епоха около 1200 г. пр. н. е. връща цивилизацията назад с повече от 400 години.
- Падането на римската цивилизация на Запад води до Тъмните векове от приблизително пети до девети век.
Възможно ли е да сме на прага на нещо подобно? Има много причини за безпокойство, но не трябва да изпадаме в паника. Тенденцията към авторитаризъм или дори тоталитаризъм в световен мащаб нараства – да не говорим за възможността от Трета световна война.
Негативните тенденции надхвърлят въглеродната истерия и уредите, които не работят много добре.
Източник: Дъг Кейси.
