Наскоро писах, че ако все още се чудите на истеричната реакция на правителства и централни банки за масово печатане на пари по време на заразата, то просто погледнете стената на падежиращия дълг в периода 2020 – 2023 г.
Всичко започна с репо кризата в САЩ през септември 2019 г. Лихвите на репо пазара достигнаха до 10%, което бе значително над целевите нива, установени от ФЕД. Както често се случва в кризисни моменти, основната причина бе недостиг на ликвидност за рефинансиране.
От около година говоря, че след като избутаха стената на падежиращия дълг с масово печатане на пари по време на заразата и при средна продължителност на дълга около 5 години, през 2025 година започваме да навлизаме в следващата стена на падежиращ дълг – държавен и корпоративен.
Корпоративният е по-голям проблем от държавния, защото корпорациите не могат да печатат пари (най-просто казано). Графиката на Goldman Sachs е от миналото година, но е достатъчно добър ориентир – имаме няколко години на големи количества падежиращ дълг, рефинансиран по време на заразата.
Репо пазарите в САЩ започнаха да показват леки раздвижвания в последните седмици. Оттук нататък ключовата дума е ликвидност (както винаги). Достатъчна ли е за рефинансирането на падежиращия дълг или не?
Това ще коментирам в платената част на следващото издание на Седмичник на инвеститора. Темата за цените на петрола също ще бъде широко засегната.
П.П. Не се учудвайте ако виждате все повече новини за „нови здравни заплахи“, войни, „климатични промени“ и други подобни.
