Китайският гигант Longi започна търговско производство на соларни клетки, в които среброто е заменено с мед. Официалното обяснение е цената: фотоволтаичният сектор вече формира около 17% от глобалното търсене на сребро, а металът достигна над $121 за тройунция, преди да се върне под $60 долара.
Медта също не е евтина и премина над 14 000 долара за тон, но остава по-изгодна за използване в електрическите контакти. Графиката подкрепя този аргумент: съотношението сребро/мед е около 9,23, при медианно за последните 20 години от 6,28.
Но цената може да е само удобната корпоративна версия. Мексико и Перу осигуряват приблизително 38% от световния добив на сребро, а засилването на американското влияние в Латинска Америка увеличава геополитическия риск за Китай и останалия свят като цяло.
Засега няма формална блокада на достъпа до сребро, но политически натиск за приоритетни доставки към САЩ биха могли постепенно да превърнат региона в по-труден източник на сребро за китайската (и не само) индустрия. Затова ходът на Longi може да е не само опит за по-ниска себестойност, а и дългосрочно хеджиране срещу бъдещ недостиг.
За пазара на сребро това все още е предупреждение, не присъда. Истинският удар ще дойде, ако панелите с повече мед станат стандарт за цялата китайска соларна индустрия.
Среброто може да загуби част от соларното търсене, но това е само едната страна на пазара. За дефицита, късите позиции, възможните ценови сценарии и моя инвестиционен подход прочетете:
И двата анализа са част от поредицата „Суровинно лято 2026„.
