От Goldman Sachs смятат, че централните банки са купили 81 тона злато през месец май. На тримесечна сезонно изгладена база покупките достигат 67 тона месечно спрямо средно едва 17 тона преди 2022 г.
Китай е бил най-големият разпознаваем купувач през май със закупени 48 тона злато, според данните на Goldman.
Проучването на OMFIF от 2026 г. показва, че макар диверсификацията да остава най-често посочваната причина за покупки на злато сред мениджърите на резерви. Защитата срещу геополитически риск обаче вече е избрана от 51% от анкетираните, което е с 11 пункта повече спрямо 2024 г.
Същевременно 79% очакват световната парична система да се движи към по-многополярна и фрагментирана структура. Това превръща златото не просто в защита от инфлация, а в инструмент срещу валутен, политически и системен риск.
Тези покупки могат да поставят дългосрочен ценови под под златото, но не премахват риска от краткосрочни спадове.
Тук има и друга важна уловка: индивидуалният инвеститор не е централна банка.
Централните банки имат огромни резерви, почти неограничен хоризонт и не преследват максимална доходност. Индивидуалният инвеститор има нужда от ликвидност, различна толерантност към риск и конкретен инвестиционен хоризонт.
Сляпото копиране на централните банки може да доведе до покупка на висока цена, прекомерна концентрация и години без реална доходност.
В анализа ми „Да купите ли спада на златото?“ разглеждам кои ценови нива са интересни, какви са основните рискове и при какви условия спадът е възможност, а не капан.
А в „Злато, резерви и геополитика“ анализирам реалните покупки на централните банки, зависимостта на отделните държави от златото и защо ръстът на резервите невинаги означава ново натрупване.
