Докладът за индексът на потребителските цени в САЩ от четвъртък бе прилично горещ при много от показателите:
- основният ИПЦ нарасна с 0,2% на месечна база при очаквания за 0,1%
- основният ИПЦ се увеличи до 2,4% на годишна база при очаквания за 2,3%
- базовият ИПЦ нарасна с 0,3% на месечна база при очаквания за 0,2%
- базовият ИПЦ се увеличи с 3,3% при прогнози за 3,2%
- супер базовият показател (извън жилищата) се доближи съвсем близо до месечен ръст от 0,4%
Това не са новините, които искахте да видите ако сте ФЕД и току що сте свалили лихвите с 50 базисни пункта или сте сред пазарните участници, които се надяват на още 2 понижение на лихвите с по 50 базисни пункта до края на годината.
Пазарите вече очакват 2 понижения по 25 базисни пункта, а започна да се обсъжда възможността ФЕД да не свали през ноември.
Към момента инфлацията е оставена на заден план от ФЕД и пазарните участници, но именно това я прави доста опасна. Рисковете свързани със завръщането на инфлацията изглеждат недооценени.
Да видим в повече детайли.
Заглушаване на инфлационната аларма
Както виждаме от данните структурният ръст на цените остава висок, след като базовият ИПЦ на годишна база е на нива от 3,3%. Това е ясен сигнал, че не е време да заглушим инфлационната аларма.
Да си припомним 60-те и 70-те години на миналия век.
Ценовият натиск вече е започнал да кипи в края на 60-те години на миналия век и „лошият късмет“ на Никсън, който затвори златния прозорец през 1971 г., арабското петролно ембарго през 1973 г. и Иранската революция през 1979 г. превърнаха десетилетието в „Голямата инфлация“.
Приликите мисля, че са ясни, но има и разлики.
Пикът на съотношението държавен дълг спрямо БВП през 70-те години на миналия век е 37,30%, което е повече от 3 пъти по-ниско от настоящите стойности, а съотношението дълг на домакинствата спрямо БВП остава под 50 през целия период , докато в момента е над 72%.
Това поставя под въпрос някои възможности за повторно напомпване на инфлацията до рекордни стойности, но все пак не за изключени различни шокове като печатането на пари по време на заразата или петролен шок стил 70-те.
Но няма да навлизаме в теоретични спорове дали ще се повторят 40-те или 70-те години. Очевидно има някои прилики и разлики и с двете инфлационни десетилетия, а и историята не са повтаря, тя се римува.
По-важния въпрос е подготвени ли са пазарите за потенциално завръщане на инфлацията, макар и не до нови рекордни стойности?
Позиционирането на пазарите
Графиката на Саймън Уайт от Блумбърг по-долу показва изведено позициониране за алгоритмите (CTA) въз основа на индексите на хедж фондовете (HFR). Множествена регресия на възвръщаемостта на CTA спрямо S&P 500 и облигациите показва, че те вероятно са дълги и трупат все повече дълги позиции в акции и облигации.
Данните за CTA не са съвършени, но виждаме потвърждение другаде.
DBi Managed Futures ETF показва, че фючърсите с 2-годишни и 10-годишни облигации, както и фючърсите с дълги облигации стават по-дълги. Дълги са позициите в S&P 500, MSCI Emerging Markets index и MSCI EAFE.
Позиционирането в Доклада за ангажираността на трейдърите (COT) показва, че нетната дълга позиция на спекулантите в акции от САЩ нараства.
И прокси на позицията на облигации в САЩ, където Уайт обединява бета на хедж фондовете с облигации, данните от доклада за ангажираността на трейдърите и проучването на клиентите на JPMorgan, също показва дълга позиция в облигации, която се разраства.
На теория съживяването на инфлацията много вероятно означава по-високи лихвени проценти, по-слаби облигации и много вероятно по-слаби акции, тъй като оценките се задушават от по-високите лихви проценти.
С опциите на SOFR (лихвен процент за гарантирано овърнайт финансиране), предполагащи почти нулева вероятност за инфлационна опашка, и позиционирането, каквото е, е ясно, че пазарът не е подготвен за съживяването на инфлацията.
