Намираме се в интересна пазарна среда. Ежедневно инвеститорите анализират всяка част от икономическите или финансови данни за това какво може да означават те за политиката на Федерални резерв.
Ще свали ли ФЕД лихвите и кога ще ги свали? Изглежда това е всичко, което има значение, въпреки че паричната политика на Федералния резерв има много други нюанси, които трябва да се имат предвид, свързани с цялостната ликвидност.
В същото време, инвеститорите продължават да преследват ралито на акциите въз основа на текущия разказ. През 2020-2021 година текущият разказ бе за акциите на затварянето на икономиката поради заразата. Актуалната тема днес са акциите свързани с изкуствен интелект и полупроводниците.
От следващата графика на Goldman Sachs се вижда как теглото на акциите на компаниите за микрочипове в портфейлите на хедж фондовете се изстреля в космоса в последните години.
Индустрия за бързо забогатяване
В същото време, заглавията на масмедиите са пълни с безсмислени коментари, които пренебрегват фундаментите на компании и техните оценки. С други думи инвестициите в стойност вече изглеждат като реликви на една отминала епоха. Разбира се, всичко това не трябва да изненадващо.
Днес пазарите са се превърнали в индустрия за „бързо забогатяване“ , където Уол Стрийт създава продукти, за да задоволи търсенето на гладните инвеститори за следващата „гореща възможност“. Това е благодат за индустрията на финансовите компании, които управляват индексните ETF-и, финансови приложения и уебсайтове за търговия.
Инвеститорите се научиха да купуват рискови активи, когато ФЕД разхлабва паричната си политика и влиянието на паричната политика е изумителнo.
Графиката по-долу показва средната годишна обща възвръщаемост, коригирана спрямо инфлацията (включително дивиденти) от 1928 г. насам. Използвани са данни за общата възвръщаемост от Aswath Damodaran, професор от Stern School of Business в Нюйоркския университет.
Ясно се вижда, че от 1928 г. до 2021 г. пазарът е върнал с 8,48% след инфлацията. Забележете обаче, че след финансовата криза през 2008 г. възвръщаемостта скочи средно с четири процентни пункта за различните периоди.
След повече от десетилетие много инвеститори станаха самодоволни в очакването на повишени нива на възвръщаемост от финансовите пазари. Могат ли обаче тези очаквания да продължат да се оправдават в бъдеще?
Разбира се, тази свръхвъзвръщаемост бе предизвикана от огромните наводнения с ликвидност от правителството и Федералния резерв, включително трилиони обратно изкупуване на акции от корпорациите и нулеви лихвени проценти.
От 2009 г. насам е имало над $43 трилиона в различни видове подкрепа за ликвидността. За да поставим това в перспектива, вложенията надвишават основния икономически растеж с повече от 10 пъти.
След повече от десетилетие инвеститорите вече са самодоволни в очакването на повишени нива на възвръщаемост от финансовите пазари. С други думи, необичайно високата възвръщаемост, създадена от огромни дози ликвидност, се превърна в нещо обичайно и дори задължително.
През този продължил десетилетие период на вълни от ликвидност инвеститорите свикнаха да преследват инерцията на пазарите и често използваха стратегии, които включват покупка на всеки спад.
Потенциалният проблем
Преследването на инерцията на пазарите не е „Свещенния Граал“ на инвестирането (впрочем такъв не съществува). От Real Investment Advice са използвали представянето на 3 ETF-а за периода след 2014 година, за да се опрости анализа (2014 е най-ранната година, за която има данни за всички разглеждани ETF-и).
- SPDR S&P 500 ETF (SPY) като прокси на „купи и дръж“,
- IShares Momentum ETF (MTUM) като прокси „инерцията“,
- IShares Value ETF (IVE) като прокси „стойността“.
Те изчисляват ръста от $1, инвестиран във всеки ETF от януари 2014 г. само на базата на номинално увеличение на капитала. През тази времева рамка инерцията е очевидният избор за инвеститорите в сравнение с S&P 500 или стойността.
Има обаче проблем с преследването на инерционна стратегия, който не се вижда лесно в графиката по-горе.
Инерцията е нож с две остриета – тя осигурява предимство на възходящ пазар, но има очевиден недостатък на падащ пазар. Ако разделим сравнителното представяне на конкретни периоди, стойността на стратегията за импулс се губи.
През 2105 г. и 2016 г. инерцията не осигури хеджиране срещу „затягането“ на ФЕД и Брекзит.
По подобен начин през 2018 г. относителното представяне на инерцията, от върха до най-ниското ниво, бе по-лошо от бенчмарка по време на затягането на ФЕД.
Инерцията осигури малка защита по време на корекцията през 2022 г., тъй като Федералният резерв повиши лихвите и намали баланса си.
Проблемът за повечето инвеститори е, че те биват пометени в момента на покачване на цените на активите и тръпката от правенето на пари. Въпреки това, както винаги се случва, това, което изглежда работи днес, не означава, че ще работи за неопределено време.
Точната стратегия в точното време
Като стратегия инерционното инвестиране работи добре, когато се прилага правилно към портфейл от отделни ценни книжа.
Това, което е от решаващо значение, е, че инерцията, като инвестиционна стратегия, работи изключително добре на силен бичи пазар. Стратегиите обаче ще се променят по време на коригиращ или мечи пазарен цикъл.
Както е показано по-долу, пазарните цикли водят икономическия цикъл. В резултат на това не би трябвало да е изненадващо, че инвестиционните стратегии също варират съответно.
Въпреки че може да изглежда, че настоящият бичи пазар ще продължи безкрайно, изоставянето на десетилетия на инвестиционна история би било неразумно. Както Хауърд Маркс веднъж каза:
Правило № 1: Повечето неща ще се окажат циклични.
Правило № 2: Някои от най-изключителните възможности за печалба и загуба идват, когато другите хора забравят Правило № 1.
Осъзнаването, че нищо не е вечно, е от решаващо значение за дългосрочното инвестиране. За да „купуваш на ниска цена“, първо трябва да „продадеш на висока цена“. Разбирането, че всички неща са циклични, предполага, че инвестиционните стратегии също трябва да се променят.
Ротацията от „инерция“ към „стойност“ изглежда като неизбежна. Това ще се случи на фона на опустошение за инвеститорите, тихо улисани в крайно чувство на самодоволство след години на парични интервенции.
„Относителните оценки са в далечната опашка на историческото разпределение. Ако, както подсказва историята, има някаква тенденция за връщане към средната стойност, очакваната бъдеща възвръщаемост на инвестициите в стойност е повишена с почти всяка дефиниция.“
Research Affiliates
Единственият въпрос е дали вие ще бъдете купувачът на „стойност“ , когато всички останали продават „инерция“?
В един от следващите анализи ще разгледам кои сектори може да са бенефициенти от една ротация от „инерция“ към „стойност“.
Открийте още по темата в статията:
