Какво е швейцарски франк?
Швейцарски франк (CHF) е официалната валута на Швейцария и Лихтенщайн. Франкът често е наричан от трейдърите „Суиси“ („Swissie“) и е сред най-популярните валути в търговията на финансовите пазари.
Преди 1798 година има приблизително 78 институции, които емитират монети на територията на Швейцария. В резултат на това, в обръщение са били над 850 различни монети, които имат и различна стойност, символ и деноминация. През 1798, след френската инвазия, е формирана република Швейцария и се въвежда франка като официална валута на тази република. Този режим продължава до 1803 година.
Почти веднага след това Швейцария се връща към децентрализирана система за сечене на монети. Банките също започват да издават банкноти, докато чуждестранните валути се изливат в страната. До 1820 в обръщение има най-малко 8000 различни монети. През 1825 година няколко кантона – областни административни отдели в страната, издават стандартна монета, наречена „Konkordanzbatzen”.
След като е приета Швейцарската федерална конституция през 1848 година, само правителството има възможност да емитира пари. През 1850 е приет Федералният закон за монетите, който въвежда франка като официална валута на Швейцария.
През 1865 година Франция, Белгия, Италия и Швейцария образуват Латински валутен съюз. Споразумението е базирано на план за стандартизиране на всички валути в тези държави и те да бъдат равни по стойност на 4,5 грама сребро.
Съюзът официално приключва през 1927, но неофициално продължава до 1936, в разгара на Голямата депресия. През 1945 година Швейцария се присъединява към системата на Бретън Уудс, където остава до разпадането и през 1971 година.
История на Швейцарската Национална банка
Днешната Швейцарска национална банка (ШНБ) е сформирана от желанието да се намали броят на банките, които издават банкноти през 19 век. Предложението за създаване на централна банка през 1885 година се проваля, но вторият опит през 1903 в крайна сметка успява.
Швейцарска национална банка е създадена през 1907 година и получава монопол върху емитирането на банкноти през 1910 г. През 1930 година ШНБ се присъединява към Банката за международни разплащания.
ШНБ се различава от повечето централни банки, тъй като е „акционерно дружество със специален статут“. Акционерният му капитал е 250,000 швейцарски франка. Акциите на Швейцарската национална банка са регистрирани на швейцарската фондова борса. Акционерите дори могат да получат дивиденти, но те са ограничени до 6%. През 2017 публичният сектор държеше 76,36% от акциите на ШНБ, а частните собственици – 23,64%.
Какво движи курс швейцарски франк?
1. Монетарна политика на Швейцарска национална банка
Швейцарската централна банка има управителен съвет от трима директори като всеки от тях управлява специфичен отдел в банката. Те са задължени да изпълняват и поддържат мандата на централната банка за ценова стабилност, като вземат предвид икономическите обстоятелства.
Целта за инфлацията не е точна цифра, а диапазон с горна и долна граница. Централната банка използва инструменти от монетарната политика като повишаване и понижаване на лихвените нива, и операции на отворения пазар, за да постигне целите си.
Централните банкери също дават пресконференции, чрез които пазарите оценяват бъдещата посока на лихвените проценти. Тези прогнози са базирани на миролюбива или агресивна риторика от страна на слuжителите на ШНБ.
2. Регионални политически рискове
Докато дълговата кризата в еврозоната се появяваше, с първоначални сътресения в Гърция през 2011 година, трейдърите започнаха да купуват швейцарски франк като регионална алтернатива на еврото. Швейцария е експортно-ориентирана икономика, така че по-силният швейцарски франк представлява пречка за икономическия растеж. Той също така подкопава усилията за изкореняване на дефлацията по време на криза.
За да се противопостави на това, през 2011 година, швейцарската централна банка взе решение да постави праг от 1,20 на валутната двойка EUR/CHF. Това означава, че когато двойката заплаши да падне под 1,20, банката ще отслаби швейцарския франк като започне продажби на швейцарската валута на свободния пазар. Този процес продължи до началото на 2015 година.
На 15 януари 2015, въпреки изявленията на служители на ШНБ, потвърждаващи ангажимента към прага на EUR / CHF от 1.20, направени само няколко дни преди това, централната банка се отказа от тази политика без предупреждение.
Неочакваната промяна меко казано шокира пазарите. След което швейцарският франк поскъпна с космическите 30%, а удара се разнесе върху почти всички финансови активи и институции.
3. Пазарни настроения
След като Швейцарската национална банка постепенно понижи лихвените проценти след Голямата рецесия от 2008, до негативни нива, тя стимулира използването на стратегия наречена „кери трейд“. Стратегията включва използването на евтини за заемане валути като швейцарски франк, за покупка на високодоходни активи. Това позволява на трейдърите и инвеститорите да превърнат лихвения диференциал в доходност.
Когато финансовите пазари са сравнително оптимистично настроени, трейдърите предпочитат доходността, вместо сигурността. А по-сериозното търсене на високодохнодни активи води до допълнително повишаване на цените им. Такива пазарни условия обикновено се характеризират с ръст на фондовите пазари.
Все пак, обрат в пазарните нагласи ще измести акцента на инвеститорите върху запазването на капитала и ще насочи тази динамика в обратна посока. Трейдърите, които са купили рискови активи със заем в швейцарски франкове излизат от тези позиции и купуват обратно CHF, за да си покрият заемите, което води до повишаване на курс швейцарски франк.
На практика, много често има обратна връзка между швейцарски франк и рисковите активи. Това означава, че съществува обратна корелация между активите със сравнително висока възвръщаемост и по-безопасните активи (тази корелация може да се изрази в избора между акции и облигации като акциите са рисковите, а облигациите – по-ниско рискови).
4. Икономически новини за CHF
Както разбрахме, ключови за движението на швейцарския франк може да се окажат действията Швейцарската национална банка. Централните банкери на Швейцария се събират 4 пъти в годината и техните срещи трябва да бъдат следени отблизо от търгуващите с франк.
Освен решенията на ШНБ, някои икономически новини също могат да раздвижат цената на швейцарския франк, макар и това да не е толкова често. Все пак, CHF трейдърите е добре да следят данните за потребителската инфлация, БВП и безработицата в Швейцария.
Повечето макроикономически данни от алпийската страна излизат между 08:30 и 10:30 сутринта българско време.
Търговия на швейцарски франк
Според последният тригодишен доклад за Форекс пазара на Банката за международни плащания, швейцарският франк представлява 5% от световния валутен оборот. CHF изостава само от USD (88%), EUR (32%), GBP (13%) и AUD (7%) като с CAD имат приблизително един и дял от 5%.
Поради географската близост и високия търговски обем с ЕС, CHF предлага уникална регионална възможност за залог върху фундаментите на икономиката на еврозоната и нейните структурни проблеми.
По време на икономически и политически сътресения в ЕС, швейцарския франк често се разглежда като регионален (и не само) актив-убежище.
Освен това Швейцарската национална банка поддържа най-ниските основните лихвени проценти в света от -0,75%. Това означава, че при силна икономическа среда, франкът често е използван като валута за финансиране (за къси позиции). Това е споменатият вече „кери трейд“.
Валутни двойки с участието на CHF
Най-търгуваните валутни двойки с участието на швейцарски франк включват:
- USD/CHF (щатски долар / швейцарски франк)
- EUR/CHF (евро / швейцарски франк)
- GBP/CHF (британски паунд / швейцарски франк)
- CHF/JPY (швейцарски франк / японска йена)
- CAD/CHF (канадски долар / швейцарски франк)
- AUD/CHF (австралийски долар / швейцарски франк)
- NZD/CHF (новозеландски долар / швейцарски франк)
