Преди повече от месец избухна скандал сред малка група от икономисти, които следят отблизо данните на Министерството на труда на САЩ за месечния индекс на потребителските цени, когато разбраха, че „суперпотребители“ получават преференциално отношение от министерството, включително информация къде данните могат да се разминат с очакванията.
Блумбърг съобщи за първи път, че Бюрото по трудов статистика на САЩ изпраща имейл до група „суперпотребители“, в който се обяснява, че се очаква скок в измерването на инфлацията на наемите, който остави анализаторите озадачени и той е причинен от корекция на това как се претеглят подкомпонентите на индекса на потребителски цени.
След като стана публично достояние, че има суперсекретна група от преференциални „акаунти“, получаващи икономически данни, получател на имейла каза, че от статистическото бюро към Министерството на труда „се опитаха да го оттеглят и че им беше казано да не се обръща внимание на съдържанието му.“ Изглежда са опитали да го скрият постфактум.
В ретроспекция изглежда, че Министерството наистина е имало какво да крие, защото в последващи действия както от NYT, така и от Блумбърг , научаваме, че икономист от Бюрото по трудова статистика си кореспондира с данни, свързани с месечния ИПЦ, с големи фирми като JPMorgan и BlackRock.
Твърди се, че същият икономист е част от Бюрото по трудова статистика от много години.
В средата на февруари един потребител пита дали може да бъде добавен към „списъка с имейли на суперпотребители“, на което икономистът отговаря минути по-късно:
„Да, мога да ви добавя към списъка.“
Забележете, че дори Блумбърг пише, че „се повдигат въпроси относно справедливия достъп до икономическа информация“.
Кои са „суперпотребителите“?
Както уточнява Блумбърг, докато имената на получателите бяха премахнати от заявката, подробности за подписа на имейл или разкрития от техните работодатели бяха видими в някои от предоставените записи.
И в допълнение към BlackRock и JPMorgan, в списъка са други банки, хедж фондове и изследователски фирми – Brevan Howard, Millennium Capital Partners LLP, Citadel, Moore Capital Management, High Frequency Economics, Nomura Securities International и BNP Paribas. Pharo Management и Wolfe Research също се появиха в имейлите.
Част от тези финансови компании притежават дялове от Федералния резерв (JP Morgan например), следователно едва ли е изненада, че получават преференциално третиране от правителството.
Никоя изброените финансови компании не поиска да коментира скандала.
Разбираемо, икономистите, поне онези, които не са достатъчно важни, за да бъдат в списъка на „суперпотребителите“ настояват да научат повече за тези „суперпотребители“, след като служителят на Бюрото за трудова статистика изпрати имейл до тези хора през февруари, в който е изразено предположение, че промяна в теглата на основните данни в рамките на инфлацията на наемите стои зад скока на ИПЦ през януари.
Вече споменахме, че Бюрото за трудова статистика каза на получателите да не обръщат внимание на съдържанието му и впоследствие се опита да изчисти объркването с известие на уебсайта си. Агенцията също така обяви, че имейлът е „грешка“.
Въпреки че остава неясно кой е икономистът, NYT съобщи, че имейлите, получени чрез искане на Закона за свобода на информацията, показват, че икономистът, който е изпратил оригиналния имейл е дългогодишен служител, но на сравнително нисък пост.
Въпросният е водил комуникация с потребителите на данни във финансовата индустрия, очевидно включително анализатори в големи хедж фондове.
„Тези неща са толкова ценни, а след това някой просто ги изпраща по имейл“
И въпреки че (все още) няма доказателства, че служителят е предоставил ранен достъп до предстоящи статистически издания или директно е споделил други данни, които не са били достъпни за обществеността, в няколко случая служителят е участвал в обмен с потребителите на данни за това как се събират данните за инфлацията.
Такива подробности, макар и много технически, могат да представляват значителен интерес за прогнозистите, които се надпреварват да предсказват инфлацията до стотни от процентния пункт. Тези оценки от своя страна се използват от инвеститорите, които правят огромни залози на пазарите, които са обвързани с инфлация или лихвени проценти.
Анализаторите редовно взаимодействат с правителствени икономисти, за да се уверят, че разбират данните, но „когато такъв достъп може да движи пазарите, процесът за този достъп трябва да бъде прозрачен“, каза Джеф Хаузър, изпълнителен директор на проекта Revolving Door във Вашингтон.
„Тези неща са толкова ценни, а след това някой просто ги изпраща по имейл.“
Поне в един случай изглежда, че имейлите до „суперпотребители“ са споделили подробности за методологията на изчисления на ИПЦ, които все още не са били публични.
На 31 януари служителят е изпратил имейл до своите „суперпотребители“, описвайки предстоящите промени в начина, по който агенцията изчислява цените на употребяваните автомобили, по това време решаващ компонент за наблюдателите на инфлацията.
Имейлът включва документ от три страници, предоставящ подробни отговори на въпроси относно промяната и електронна таблица, показваща как те биха повлияли на изчисленията. Такива детайли не са публикувани официално от бюрото поне до началото на февруари, две седмици след имейла.
Не е ясно от колко време има „суперпотребители“
Не е ясно кога служителят е започнал да предоставя информация на супер потребители или дали е единственият икономист в агенцията, който го е правил. Няколко от неговите имейли бяха изпратени и до вътрешен имейл псевдоним на Бюрото по трудова статистика, което предполага, че този икономист не смята действията си за неподходящи… или просто е идиот.
Проблемът със „суперпотребителите“ излезе наяве през февруари, когато служителят изпрати имейл до групата, като каза, че е идентифицирал техническа промяна, която обяснява неочаквано разминаване между разходите за наем и собствеността на жилище в скорошно съобщение за данни.
„ Всички вие, които търсите източника на разминаването, го намерихте“, написа той.
Около час и половина след този имейл излезе последващо съобщение за получателите да го пренебрегнат. В последваща онлайн презентация икономистите от Бюрото по трудова статистика представиха доказателства, че промяната, идентифицирана в имейла на служителя, всъщност не е източникът на разминаването.
Изненади няма
Едва ли е изненада за някой, че:
- Бюрото по трудова статистика активно моделира индекса на потребителските цени като редовно променя методологията за изчисление, теглата на компонентите, заменя едни компоненти с други и още подобни „пируети“.
- „Справедлив достъп до информация“ е просто добре звучаща една фраза. Големите финансови играчи получават много повече, по-качествена и по-бързо информация от индивидуалните инвеститори и обикновените наблюдатели.
Както казах горните две твърдения едва ли са нещо ново за всеки критично мислещ, но има нещо по-интересно, което е моя принос към горните новини.
Зa мен е абсолютно сигурно, че, както тече задкулисна комуникация между Бюрото по трудова статистика и големите финансови компании, това се случва и между Федералния резерв и статистическото бюро на САЩ.
След като Бюрото има достатъчно методи да моделира данните, то от ФЕД винаги може да помолят своите колеги за услуга да насочат данните в определена посока. Не говорим за пълна промяна, а леко фризиране. По този начин централните банкери могат да оправдаят някои действия, които планират.
Взима от малките, дава на големите
Хайде сега се замислете за шизофреничната политика на Федералния резерв в последната година и половина.
От една страна ФЕД вдигна лихвите до рекордни стойности за последните 23 години, с което удари най-сериозно малкия и средния бизнес (разгледайте проучването NFIB и сравнете представянето на Russell 2000 спрямо това на S&P 500 след като ФЕД отвори вратите за вдигане на лихвите на 24 ноември 2021 на графиката).
В същото време чрез механизма за обратно репо, своя баланс и малко помощ от Сметката на министерство на финансите във ФЕД, централните банкери на САЩ успяваха да поддържат изобилна ликвидност на пазарите, от което големите бенефициенти са финансовите акули от Уолстрийт и най-големите компании.
В момента, Пауъл и компания от доста време обещават на пазарите понижение на лихвите и разхлабване на политиката, с което подкрепя печалбите на Уолстрийт и акциите на големите компании.
В същото време, данните за индекса на потребителските цени служат като прекрасно оправдание за ФЕД да държи лихвите „по-високи за по-дълго“, с което е продължава да нанася удари по малки и средния бизнес.
Както винаги, картелът от централни банкери и правителство взима от малките и дава големите.
