По същество един инвестиционен подход е добре да се фокусира върху идентифицирането на значими макро тенденции и стратегическото позициониране на пазарите, за да се възползва от тях, предимно чрез насочване към силно неефективни пазарни сегменти, които исторически са били оценявани погрешно спрямо потенциалните икономически промени, които очакваме.
Предвид настоящия контекст на една от най-недисциплинираните парични и фискални среди в историята, от Crescat capital твърдо вярват, че най-добрата стратегия за десетилетие напред днес включва подготовка за вероятна дълбока капиталова миграция към твърди активи чрез инвестиране сега в фундаментално подценените бизнеси, които ги откриват и произвеждат.
За да го кажем ясно, днешната възможност за „голямо скъсяване“ е продължаващата девалвация на фиатните валути спрямо реалните активи с ограничено предлагане, които са наложителни за обществото или като суровини, или като „здрави пари“.
Тази макротеза наскоро бе подсилена от възраждането на златото като ключов актив за централните банки, особено след руско-украинския конфликт, когато САЩ замразиха приблизително $300 милиарда долара руски държавни резерви.
Докато Европейската и японската централна банка, и други близки съюзници на САЩ все още поддържат значителни притежания на ценни книжа на САЩ, Китай, някога основен източник на финансиране на САЩ, безпогрешно измести фокуса си към златото като основен дял. Този преход може да е само началото.
Тук трябва да направя едно уточнение. Спадът на делът на американските облигации, притежавани от Китай, се дължи не само на по-малкото покупки, но и на спад в цените на дълговите ценни книжа на САЩ.
Продължително обезценяване на парите
Значението на текущото несъответствие между балансовите активи на централните банки и разширяващото се парично предлагане често се пренебрегва, но въпреки това то стои като едно от най-важните макро развития, случващи се в момента.
Строгите парични условия в исторически задлъжняла среда са неустойчиви и по-нататъшното парично разреждане служи като предпазен клапан за облекчаване на финансовия стрес.
Дори при усилията за количествено затягане и поддържането на лихвените проценти значително по-високи от тези през последните 15 години, продължава значително увеличение както на паричната база, така и на паричното предлагане М2.
Забележително е, че тази тенденция не е само в САЩ; други развити икономики също са свидетели на подобни явления. По-долу има няколко примера за справка.
Тази комбинация от разширяване на паричното предлагане заедно с едни от най-агресивните фискални разходи, които сме виждали извън рецесията, потенциално може да създаде експлозивна смес за инфлационен натиск, който е здраво вкоренен.
Продължителната по-висока инфлация изглежда неизбежна и е трудно да си представим, че инвеститорите няма да се обърнат към твърдите активи като решаваща алтернатива в отговор на тази тенденция.
