Много инвеститори, преди да инвестират в дадена компания, се интересуват от това какво притежава една компанията и какви са нейните задължения. За да получат тази информация тези инвеститори имат нужда от балансовия отчет, които е част от цялостния тримесечен доклад на публична компания.
Искате да разберете повече за балансовия отчет? Тогава сте на правилното място, тъй като в тази статия ще получите отговори на въпроси като:
- Какво е балансов отчет?
- Защо балансовия отчет е толкова важен?
- Кои са основните компоненти на балансовия отчет?
- Как да използвате информацията от балансовия отчет?
Да не губим повече време и да започваме!
Какво е балансов отчет?
Балансовият отчет (balance sheet) предоставя информация за ресурсите (активите), които компанията притежава, както и нейните източници на капитал (пасиви или собствен капитал). Уравнението, на което се базира балансовият отчет е Активи = пасиви + собствен капитал.
Този отчет може също да бъде срещнат като отчет за нетната стойност или отчет за финансовото състояние.
Балансовият отчет може да се изготви за всеки ден от годината и е моментна снимка на състоянието на компанията към определена дата, а не за тримесечие или година. На практика може да се изготви балансов отчет за всеки един ден от годината.
Балансовият отчет е една от трите части на всеки финансов доклад на публично търгувана компания, заедно с отчета за приходите и разходи (income statement) и отчета за паричните потоци (cash flow statement).
Защо балансовият отчет е толкова важен?
За някои инвеститори именно балансовия отчет е и най-важния от трите финансови отчета, тъй като предоставя информация за активите и пасивите на една компания. На практика данните от този отчет могат да Ви дадат възможност с един поглед да разберете здравословното състояние на бизнеса.
Ето и още няколко причини да прегледате този отчет преди да инвестирате в една компания:
- Може да оцените ликвидността
- Показва платежоспособността
- Ще откриете задлъжнялостта
- Данните от балансовия отчет участват в множество съотношения за анализ
Освен от инвеститорите, които могат да базират своите решения на балансовия отчет, тази информация често се използва при сливане или придобиване на компанията.
Кои са основните компоненти на балансовия отчет?
Вече знаете, че балансовият отчет е изграден от активи, пасиви и собствен капитал, но да влезем в още повече детайли.
Активите се делят на текущи и дългосрочни активи.
Текущи активи.
Текущите активи включват пари в брой или активи, които могат да превърнат в пари в брой за кратък период от време (обикновено в рамките на 1 година). Например пари в брой и парични еквиваленти, които могат да включват депозит в банка, краткосрочни държавни ценни книжа и други високоликвидни активи.
В основния сценарии се смята, че компания, която има повече пари в брой има предимство, но пак трябва да се види дали източника на тези пари в брой е печалба, тъй като може да са от дълг, продажба на акции или продажба на други активи. Това може да направите като разгледате минали балансови отчети и ги сравните.
Ако една компания печели повече отколкото харчи, то парите в брой ще започнат да се трупат и могат да бъдат инвестирани в собствения бизнес, в друг бизнес с потенциал, изплащане на дивиденти на инвеститорите или обратно изкупуване на акции.
Други текущи активи може да са:
- Складовите запаси с продукция
- Търговски вземания т.е. продадена, но все още не платена продукция
- Предплатени разходи
- Възстановяване на данъци и други
Всички останали активи, които не влизат в текущи влизат в перото нетекущи или дългосрочни активи.
Научете повече за инвестициите в акции с нашия видео курс. Кликнете на линка и вземете Вашите 9 безплатни урока сега:
Дългосрочни активи
Това перо може да включва земи, сгради и оборудване, които се изразяват според първоначалната им стойност минус натрупаната амортизация. Добре е компаниите да не изразходват често, големи суми за подобряване на сградите и оборудването. Все пак това ще зависи от индустрията, в която оперира дадена компания.
Други дългосрочни активи може да са:
- Репутация като например покупка над счетоводната стойност на друга компания и разликата между цената на сделката и счетоводната стойност влиза в перото репутация.
- Нематериални активи като авторски права търговски марки, както и дългосрочните инвестиции (акции, облигации, недвижими имоти) също влизат при дългосрочните активи.
Као съберем текущите активи на компанията с дългосрочните такива ще получим общата сума на всичките и активи.
Сега да видим откъде е дошло финансирането на тези активи? Както разбрахте вече има две възможности – дълг или собствен капитал.
Както при активите, дългът или пасивите се делят на два вида текущи пасиви и дългосрочни пасиви.
Текущи пасиви
Това са средства, които са дължими рамките на една година. Текущите пасиви включват търговски задължения към доставчици и начислени задължения, които може да са данъчни задължения, за заплати на работници или наеми.
Освен тях, към това перо се включват и:
- Kраткосрочните заеми от банки
- Лихви по ценни книжа, които са с падеж в рамките на една година
- Дължими суми по дългосрочни заеми и други.
Дългосрочни пасиви
Задълженията, които имат падеж след повече от година се считат за дългосрочни. Такъв пример е дългосрочния дълг, където в повечето случай важи принципа, колкото по-малко, толкова по-добре.
Все пак отново може да има изключения като например покупката на друг бизнес или обратно изкупуване на акции ако това е изгодно.
Трябва да отбележим, че към дългосрочните пасиви се включват:
- Отложени данъци
- Малцинствено участие, което представлява по-малко от 50% собственост в друга компания
- Други пасиви като разходи за съдебни дела например.
Когато съберем текущите пасиви с дългосрочните ще получим общите пасиви на компанията
Собствен капитал
Собствен капитал, също наричан счетоводна стойност е сумата, която акционерите на компанията са вложили и в последствие са я оставили, за да може да се поддържа бизнеса.
В собствен капитал се включва:
- Номиналната стойност на обикновените и привилегированите акции, а разликата между номиналната цена на акциите и пазарната се отбелязва като внесен капитал. Например една обикновена акция има номинал 1 лв, но е продадена за 10 лева, ще бъдат отбелязани обикновени акции за 1 лв и внесен капитал за 9 лв.
- Неразпределена печалба е един от най-важните компоненти на собствения капитал. Това е печалбата, която остава в компанията и се получава като от нетната печалба се извадят изплатените дивиденти и сумата, за която са изкупувани акции обратно. Трябва да знаете и че неразпределената печалба се натрупва като всяка година се прибавя сумата от предходните. Темпът на растеж на неразпределената печалба е солиден индикатор за здравословното състояние на компанията. Разбира се и тук има изключения.
- Обратно изкупуване на акции, което в основния сценарии също признак за добро здраве на компанията, макар често да намалява собствения капитал.
Сборът на пасивите и собствения капитал винаги трябва да е равен на общата сума на активите.
Как да използвате информацията от балансовия отчет?
Когато инвеститорите избират компания, в която да инвестират сравняват данните от балансовия отчет с:
- Предходните отчети
- Цялата индустрия или бенчмарк
- Конкурентните компании
Тъй като, както казахме балансовият отчет е моментна снимка на състоянието на компанията, то инвеститорите могат да оценят една компания като проследят как се променя във времето.
Например, един от начините, по който можете да проследите растежа на една компания е като проследите размера на собствения капитал година по година.
В повечето случай инвеститорите искат да видят ръст на активите и собствения капитал и спад в пасивите или по-слабо увеличение на пасивите, отколкото при другите два компонента на балансовия отчет.
Вече споменахме и че данните от балансовия отчет могат да се използват в множество съотношения, които инвеститорите използват, за да анализират дадена компания и да я сравняват с конкурентите от нейната индустрия, както и със средните цифри за индустрията.
Коефициент на ликвидност
Добре е текущите активи да са по-големи от текущите пасиви т.е. съотношението текущи активи към текущи пасиви да е над 1. Колкото по-високо, толкова по-добре. Това се нарича коефициент на ликвидност или на английски current ratio.
Все пак трябва да отбележим че някои много добре функциониращи бизнеси нямат нужда да задържат голяма текуща ликвидност и могат да имат коефициент на ликвидност малко под 1.
По-консервативният вариант на коефициентът на ликвидност е коефициент на бърза ликвидност (на английски quick ratio), което се изчислява като от текущите активи се извадят запасите и получената цифра се раздели на текущите задължения.
Дълг към капитал
Това съотношение показва размера на дълга спрямо целия капитал на компанията, който представлява дълга + собствения капитал.
Колкото по-голямо е това съотношение, толкова по-голям е размера на дълга, съответно, толкова по-висок е и риска за тази компания.
Възвръщаемост на собствения капитал
От балансовият отчет може да извади и друго важно съотношение като възвръщаемост на собствения капитал. То се получава, когато разделите нетната печалба на компанията на собствения капитал и се представя в процент.
Съотношението възвръщаемост на собствения капитал показва възможностите на компанията да превръща собствения капитал в печалба или казано по друг начин, измерва печалбите, направени за всеки долар собствен капитал.
Важно да запомните, че съотношенията, които използват данни от финансовите отчети на дадена компания се използват при сравняване на компании от една и съща индустрия или със средното за цялата индустрия, а не при сравняване на компании от различни индустрии.
