Пулсът на пазара
САЩ вече не говори за суровините. Започна да пише чекове.
На 7 август Доналд Тръмп събра минната индустрия във Вашингтон и обяви над $2 млрд. ново финансиране за критични минерали и свързаните с тях производства, плюс над $180 млн. за подготовка на кадри. Парите показват къде е фокусът: $1.4 млрд. за Sila Nanotechnologies и производство на силициево-въглеродни аноди; $400 млн. за Sunrise Energy Metals и изграждане на верига за скандий; $150 млн. за Niron Magnetics и постоянни магнити без редкоземни елементи; Финансиране за мед, боксит, графит, бор, тантал, ниобий и редкоземни елементи; 180+ млн. за университети, геолози, металурзи и минни инженери. А от януари 2025 г. администрацията твърди, че вече е подписала или одобрила 160 сделки за близо $40 млрд. Робърт Фридланд милиардер, минен предприемач и основател на Ivanhoe Mines, го каза директно: „САЩ може отново да доминира във веригата за доставки“ Това не означава, че всяка минна компания вече е добра инвестиция. Напротив. Държавата може да финансира стратегически проект…
Конго затяга хватката върху медта и кобалта
Демократична република Конго забрани с незабавен ефект износа на медни и кобалтови концентрати. Целта е ясна: повече от суровините да се преработват вътре в страната и по-голяма част от добавената стойност да остава там, вместо да се изнася заедно с концентрата. Конго е най-големият производител на кобалт в света и един от ключовите източници на мед. Пазарът реагира бързо, като тримесечният контракт на медта на LME поскъпна с до 1,8% след новината. Въздействието върху реалните доставки може да е по-ограничено, защото голяма част от конгоанската мед вече се рафинира в страната, а правителството запазва възможност да дава едногодишни изключения. По-важен е сигналът. Държавите, които контролират стратегически суровини, все по-малко искат да бъдат просто „кариерата“ на глобалната икономика. Моделът „копаем, изнасяме и оставяме преработката и високите маржове другаде“ започва да се пропуква. Индонезия вече направи подобен ход при никела. Австралия същ: рамковото споразумение за критичните минерали със САЩ при администрацията на…
Седмичник на инвеститора – издание 105
Пазарите започват да наказват старите зависимости: Азия се връща на нефтения терен, Япония събужда йената, а Европа отново показва пукнатините си. Когато кери трейдът, енергията и геополитическият риск се раздвижат едновременно, това вече не е шум, а промяна в посоката на капитала. В 105-ото издание на „Седмичник на инвеститора“ разглеждам: Азиатският апетит за нефт се завръща; Японската йена, кери трейда и ефектите връху цените на активите; ЕС се пропуква на финансовия и политическия фронт; Трансферът на активи от Великобритания към Испания; Финансовият сблъсък между Вашингтон и Лондон; ФИФА като геополитически актив. След силния спад и послведващия възходящ пробив при златото големият въпрос вече не е какво се случи, а какво следва. В частта за абонати на новия „Седмичник на инвеститора“ разглеждам: Златото след спада: какво следва? Кой купува, кой продава и как се променя балансът на пазара. Портфейлът: нова придобивка. Нова позиция и логиката зад добавянето ѝ в портфейла. Преглед…
Нефт: мечи сезон в бичи цикъл
Пазарът търгува нефта така, сякаш излишъкът е траен, а евтината енергия е гарантирана. Между геополитическия шум и краткосрочните ценови движения обаче се губят факторите, които реално определят дългосрочната цена на барела и възвръщаемостта на инвеститорите в енергийните компании. В анализа ще откриете: Ормуз, Баб ел-Мандеб и рискът за предлагането; Завръща ли се азиатското търсене; Сезонност срещу дългосрочния цикъл; Доларът, ликвидността и цените на суровините; Консенсусът традиционно бърка и при нефта; Пределна цена, продуктивност и разходи на компаниите; Капиталова дисциплина и възвръщаемост на акционерите; Секторен подбор и моето позициониране. Приятно гледане!
