Търсене

Светът · Призраците на пазара

Дъното на среброто от 2001: когато $4,06 прикриваше липсата на метал

Призраците на пазара
· 9 минути четене
Дъното на среброто от 2001: когато $4,06 прикриваше липсата на метал

На 21 ноември 2001 г. среброто удари дъно около $4,06 за унция. По други серии най-ниската точка за годината е $4,05 на 26 ноември, но спорът за деня не променя същината: това бе моментът, в който пазарът оценяваше един благороден метал почти като отпадък. А после, до 28 април 2011 г., той поскъпна почти 12 пъти, от $4,06 до $48,5.

Сребро, $/унция, 21.05.2001–28.04.2011; пунктирът — 21.11.2001.
Сребро, $/унция, 21.05.2001–28.04.2011; пунктирът — 21.11.2001.

Денят, в който среброто изглеждаше ненужно

Тогавашният фон е важен. След 11 септември Уолстрийт не отвори веднага. Търговията на Нюйоркската фондова борса се възобнови на 17 септември, след като ударът по финансовата инфраструктура на Ню Йорк вече беше очевиден. В седмиците след това имаше кратък скок на металите от страх и несигурност, но той не се задържа. До ноември пазарът отново гледаше не към паниката, а към рецесията.

Само две седмици преди зоната на дъното Федералният резерв свали основната си лихва с 50 б.п. до 2,0%. Европейската централна банка и Английската централна банка направиха същото с по 50 б.п. Това не беше среда на прегряване, а на рязко изстиване. Малко след това Националното бюро за икономически изследвания обяви, че американската икономика е в рецесия още от март 2001 г.

За среброто това имаше особена тежест, защото то не е само убежище, а и индустриален метал. World Silver Survey 2002, годишният доклад за пазара на Silver Institute, отчита спад на световното промишлено търсене с над 10% през 2001 г., а в електрониката и електротехниката свиването е още по-рязко. Когато фабриките спират да поръчват, среброто губи и блясък, и оправдание.

Официалната версия: рецесия, силен долар, слабо търсене

Кратката версия е проста. Среброто направи дъно, защото световната икономика се забавяше, технологичният цикъл се пукаше, промишленото търсене отслабваше, а пазарът не виждаше причина да плаща премия за метал, чиято употреба е силно свързана с производството. Това обяснение е вярно, но е непълно.

Под цената стоеше друг пазар

Непълнотата започва от един неудобен факт: още през 1997–98 г. Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет и Чарли Мънгър е купила 129,71 млн. унции сребро, като първата покупка е на 25 юли 1997 г., а последната на 12 януари 1998 г. Това става известно чак на 3 февруари 1998 г., когато Berkshire сама разкрива позицията.

Berkshire разкрива позицията, защото въпросите на регулаторите ѝ подсказват, че те го искат. Покупките са за доставка в Лондон и минават през един брокер, когото съобщението не назовава. На следващия ден Phibro, търговското звено на Salomon, потвърждава, че е той. Salomon тогава е част от Travelers, в която Berkshire е голям акционер.

Това мълчание не е дребен анекдот, а ключ към структурата на пазара. Тримесечните отчети по Form 13F, в които големите инвеститори в САЩ показват позициите си, обхващат акции, фондове и някои опции, но не физическо сребро в Лондон. Пазарът научава късно, а дотогава един от най-големите частни купувачи в света вече е натрупал метала.

Защо това е важно през 2001 г., след като покупките са от 1997–98 г.?

Защото то показва, че дори при цена около $4 пазарът не е бил непременно пазар на изобилие. В писмото до акционерите за 1997 г. Бъфет обяснява мотива: запасите от кюлчета са намалели осезаемо и според него и Мънгър е нужна по-висока цена, за да се изравнят търсенето и предлагането. Инфлацията, подчертава той, няма роля в сметката. С други думи, под ниската цена е имало дълъг физически дефицит, който не се е изразявал в трайно висока котировка, защото е бил запълван от надземни запаси.

Колко е платила Berkshire? Компанията не казва. Отчетът за 1997 г. обаче дава две числа: първите 111,2 млн. унции струват около $665 млн. в края на годината и носят печалба преди данъци от $97,4 млн. Разликата сочи около $568 млн. платени, или приблизително $5,10 за унция.

На 21 ноември 2001 г. цената от $4,06 е с около 20% под средната покупна цена на Berkshire. По-късно Berkshire излиза от среброто, години преди голямото поскъпване. На годишното събрание през 2006 г. Бъфет обобщава историята в две изречения:

„Купих много рано. Продадох много рано.“

Уорън Бъфет, 2006 г.

Сребро, $/унция, 1996–2007: покупките на Berkshire (засенчено), средната ѝ цена (оценка по отчета за 1997 г.), дъното на 21.11.2001 и май 2006, когато Бъфет казва, че вече е продал.
Сребро, $/унция, 1996–2007: покупките на Berkshire (засенчено), средната ѝ цена (оценка по отчета за 1997 г.), дъното на 21.11.2001 и май 2006, когато Бъфет казва, че вече е продал.

Китай продава, Индия купува

Ако Berkshire е най-големият частен купувач, най-големият продавач на пазара е държава. През 2001 г. китайското правителство повече от удвоява експортната квота за сребро, от около 13,5 до 29,6 млн. унции, както отбелязва USGS. World Silver Survey изчислява, че Китай е продал нетно 64,3 млн. унции от държавни и полудържавни запаси през годината. Това е най-големият държавен поток в година, в която индустриалното търсене пада.

Къде отива този метал? Най-вече в Индия. Китайското сребро излиза навън от 1998 г., а най-големият купувач на пазара е Индия, следвана от Тайланд и Дубай. Индия е увеличила вноса си на сребро през 90-те и вече е най-големият вносител в света. През 2001 г. индийската промишленост ползва рекордните 50,8 млн. унции, а търсенето на бижута и сребърни съдове там също е на връх. Евтиният държавен метал от Китай се превръща в индийски гривни, прибори и детайли за фабриките.

А мините не спират. Около 70% от среброто в света се добива покрай мед, олово, цинк и злато, затова ниската цена почти не свива добива. Ниската цена не е само история за слаби купувачи. Тя е и история за пуснати в движение скрити запаси.

Складът, който се изпразваше

World Silver Survey показва и друго: в края на 2001 г. запасите в складовете на COMEX са 104,5 млн. унции, а 29,9 млн. унции в трезора на ScotiaMocatta, един от големите трезори за сребро в Ню Йорк, лежат затрупани под Световния търговски център след 11 септември. Това не е обяснение за дъното само по себе си, а напомняне, че цената се формираше върху инфраструктура, която внезапно се оказа физически уязвима.

Пазарът не беше просто екран с котировки, а беше мрежа от трезори, прехвърляния, заеми и доставки.

Още по-неприятен за простите разкази е американският държавен слой. Според World Silver Survey най-големият принос към държавните продажби извън Китай идва от запасите на агенцията за военни доставки на Пентагона (Defense Logistics Agency). Този метал отива за монетите на Монетния двор на САЩ. В годишния отчет на Монетния двор към 30 септември 2001 г. остават малко над 7 млн. унции сребро в попечителство. Тоест около самото дъно една стара държавна възглавница вече е почти изтъняла.

Възможното обяснение тогава е по-интересно от официалната версия: ниската цена е прикривала не изобилие, а временно удържане на пазара чрез пускане на метал от държавни и други надземни запаси. Бъфет е видял този дисбаланс по-рано, но натрупването му не е могло да надвие едновременно рецесията и притока на държавен метал.

Дъното трае броени дни. World Silver Survey свързва ралито от 28 ноември 2001 г. до 10 януари 2002 г., от $4,09 до $4,85, с един или повече големи притежатели, които прехвърлят метал в собствени, отделени сметки и така го изтеглят от заемане. Цената не се вдига от новини, а от това, че някой спира да пуска метал.

Така среброто започва да сменя собственика си. Държавните запаси се топят, главно в Китай. Silver Institute, браншовата организация на пазара, обобщава десетилетието до 2008 г. така: голяма част от държавното сребро преминава в частни ръце. Чии са тези ръце, не се знае напълно. Част са в борсово търгуваните фондове след 2006 г., монетите и кюлчетата, трезорите в Лондон и богатите семейства, а голяма част от запасите остава „неидентифицируема“.

Пазарът може да остане евтин дълго, когато срещу фундаментален дефицит стои политически или институционален склад.

Интересите: кой продаваше метал, кой държеше време

Най-видимият частен интерес е Berkshire Hathaway. Фактът е ясен: огромна позиция, натрупана тихо в Лондон, без планове за нови покупки или продажби, поне според съобщението от февруари 1998 г. Но за пазара фактът стига: съществуваше голям частен притежател, който беше доказал, че вижда стойност далеч преди дъното.

Най-видимото държавно участие е на Китай. През ноември 2001 г. в Доха е одобрено присъединяването му към Световната търговска организация, а на 11 декември страната става член. За среброто ефектът е обратен на очакваното: Китай изнася запасите си на дъното на пазара. Печели Индия, която прибира евтиния метал. По-късно Китай се превръща в най-големия промишлен потребител на сребро.

Американската държава също е тих продавач. Монетният двор сече сребърния „Орел“ с метал от военния резерв, а към края на септември 2001 г. остават малко над 7 млн. унции, по-малко от годишното сечене. През юли 2002 г. Конгресът разрешава на Монетния двор да купува сребро от открития пазар. Така държавата преминава от страната на продавачите към страната на купувачите.

Интерес има и Лондон като пазарна инфраструктура. Там Berkshire купува. Там големият извънборсов пазар е далеч по-непрозрачен. Там в края на 2001 г. според World Silver Survey има силен приток на метал, главно от САЩ, след движението в лихвите по заемане на метал. Ако цената е език, Лондон тогава говори тихо, но държи граматиката.

Ехото днес: дъното не идва, когато историята е ясна

Около 21 ноември 2001 г. няколко истории се засичат и се неутрализират. Рецесията казва „по-ниска цена“. Физическият дефицит казва „по-висока“. Държавните запаси казват „не още“. Големият частен купувач мълчи. Цената е най-абсурдна точно когато историята изглежда най-ясна.

Стойността в среброто не е невидима. Бъфет я вижда още през 1997 г. Тя е удавена в метал, който държави пускат на пазара по политически, а не по пазарни причини. Когато този метал започва да свършва, графиката разказва друга история.

Днес държавите отново са в центъра на пазара, но в обратна посока. Преди 25 години те продаваха среброто си на частни ръце. Днес централните банки правят обратното със златото, както следим и в прегледа за покупките им.

Източници


Призраците на пазара излизат и в Полиграф, клуба на Инвестограф — там са и разговорите за тях.

Към Полиграф →

Всеки понеделник — седмицата на пазарите в едно писмо, безплатно.

Прочетете още

  1. Светът · Призраците на пазараКогато стената падна, а марката започна да изчезва
  2. Светът · Трибуна на анализаторитеБитката за капитал на световните пазари с Красимир Йорданов
  3. Светът · Трибуна на анализаторитеЛатински валутен съюз: злато, банки и власт с Крум Атанасов