Американският мозъчен тръст Oakland Institute публикува доклад „Войната и кражбата. Изземването на украинската земеделска земя“. Ето някои от по-интересните моменти в него.
Войната в Украйна е в центъра на вниманието на медиите след февруари 2022 г. Малко внимание обаче е отделено на един ключов проблем, който е в основата на конфликта – кой контролира земеделската земя в страната, известна като „житницата на Европа“?
Известна с богатия с чернозем, Украйна има 41 милиона хектара земеделска земя, от които 33 милиона хектара са обработваеми земя. Това е еквивалента на 1/3 от цялата обработваема земя в ЕС.
Украйна разполага с големи участъци от най-плодородната земя в света и според Atlantic Council Украйна може да храни света.
На 20 април 2024, в интервю за полската телевизия LRT, полският президент Анджей Дуда заяви, че Украйна е житницата на света и добави:
„Бих искал да обърна специално внимание на промишленото земеделие, което всъщност не се управлява от украинци, то се управлява от големи компании от Западна Европа, от САЩ“
Но да видим кои са тези компании.
Кой контролира земеделската земя на Украйна?
Погрешната приватизация и корумпираното управление от началото на 90-те години концентрираха земя в ръцете на нова олигархична класа.
Общият размер на земята, контролирана от олигарси, корумпирани лица и големи агробизнеси, е над девет милиона хектара, което надхвърля 28% от обработваемата земя в страната. Останалата част се използва от над осем милиона украински фермери.
Най-големите земевладелци са смесица от олигарси и различни чуждестранни интереси, предимно европейски и северноамерикански, включително базиран в САЩ частен капиталов фонд и суверенния фонд на Саудитска Арабия.
Всички от десетте най-големи земевладелски фирми с изключение на една са регистрирани в чужбина, главно в данъчни убежища като Кипър и Люксембург, а други в САЩ, Холандия и Саудитска Арабия.
Редица от най-големите земевладелски фирми отвориха капитала си за частни инвеститори, обикновено чуждестранни, които сега контролират променливо количество от техните акции.
Кои са акционерите?
Повечето от най-големите поземлени фирми имат сходни модели на собственост, принадлежащи на съответния им основател олигарх, който остава най-големия акционер. Такъв е случаят с UkrLandFarming, който е 100% собственост на своя основател Олег Бахматюк и няма други известни акционери.
По същия начин основателите на Kernel, MHP и Astarta притежават съответно 42,6%, 59,7% и 41,2% процента от акциите на техните фирми.
Докладът идентифицира много видни инвеститори, включително Vanguard Group, Kopernik Global Investors, BNP Asset Management Holding, притежаваната от Goldman Sachs NN Investment Partners Holdings и Norges Bank Investment Management, която управлява норвежкия държавен инвестиционен фонд.
Редица големи американски пенсионни фондове и фондации също са инвестирани в украинска земя чрез NCH Capital – базиран в САЩ фонд за частни капиталови инвестиции, който е петият по големина собственик на земя в страната.
Коя е NCH Capital?
Базираната в САЩ частна инвестиционна компания NCH Capital е основана през 1993 г. от Джордж Рор и Морис Табачиник, двама американски бизнесмени, силно замесени в приватизационната лудост, последвала разпадането на Съветския съюз.
Фирмата е изправена пред обвинения в незаконно придобиване на земя, укриване на данъци и незаконна финансова дейност. NCH Capital изигра ключова роля в настояването за поземлена реформа в Украйна.
През 2015 г. нейният основател и главен изпълнителен директор Джордж Рор бе част от срещите на високо ниво, включващи украинския президент и министъра на търговията на САЩ, които накараха Украйна да се споразумеят за план за реформа на МВФ, като условие за две гаранции за заем от $1 милиард от правителството на САЩ.
Въпреки противоречивата си история, NCH Capital, петият по големина собственик на земя в Украйна, успява да привлече инвестиции от известни американски пенсионни фондове, университетски дарения, частни фондации и международни финансови институции изброени по-долу:
Кои са кредиторите?
Отвъд акционерите и инвеститорите, кой контролира най-големите фирми, притежаващи земя, също зависи от тяхното ниво на задлъжнялост, което е много важно за някои от компаниите, предоставяйки на кредиторите известно ниво на контрол върху фирмите и техните активи.
Повечето от изброените компании са значително задлъжнели към финансови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Международната финансова корпорация (IFC) – част от Световната банка.
Както е описано подробно в таблица 6, ЕБВР, ЕИБ и IFC са отпуснали $1,7 милиарда на само шест от най-големите фирми, притежаващи земя в Украйна през последните 15 години. Този дълг дава на кредиторите финансов дял и значително влияние в агробизнеса на Украйна.
Данните за заемите са трудни за проследяване предвид общата липса на прозрачност при подобни финансови сделки. Тежестта и нивото на контрол върху тези фирми от страна на чуждестранни кредитори са скрити от непрозрачността на системата.
Дългът на UkrLandFarming
Новата история на UkrLandFarming илюстрира връзката и е пример за напрежението между украинските агробизнеси и техните кредитори.
- През 2016-2017 г. фирмата беше принудена да преструктурира дълга си, постигайки споразумение с мнозинството от своите чуждестранни кредитори за преструктуриране на своите еврооблигации на стойност $500 милиона. Това доведе до драстични организационни промени, включително съкращения на 6000 служители.
- През 2019 г. UkrLandFarming и нейното дъщерно дружество Avangard се споразумяха да преструктурират $119 милиона дълг с държавната банка Ощадбанк.
- През декември 2021 г. американският инвестиционен фонд Gramercy, който държи 10% от дълга на UkrLandFarming, съди основателя Олег Бахматюк в Уайоминг и в Кипър за предполагаемо източване на $1 милиард от компанията, за да избегне плащането на дълга си към фонда.
- Бахматюк е обвинен, че е работил с базирания в Уайоминг бизнесмен Никълъс Пиаца, който притежава TNA Corporate Solutions, сега 3-ият по големина земевладелец в Украйна за пренасочване на „активи към новосъздадени фиктивни компании в Уайоминг, за да се използват защитите на поверителността на щата“ и предотвратяване на „поглъщане от кредитор, воден от Gramercy.“
Западните банки и фондове не само финансират най-големите агробизнеси в Украйна, но също така и олигарси, които са направили своето състояние чрез придобиване на големи парцели земя и преди това са били обвинени в измами и корупционни сделки.
Юрий Косюк, основателят на компанията MHP, също е въвлечен в поредица от противоречия във връзка с неговия агробизнес.
Как се стигна до разпродажбата на Украинска земя?
Преди разпадането на Съветския съюз през 1991 г. цялата земя е държавна собственост, като фермерите работят в държавни и колективни ферми.
През 90-те години на миналия век, ръководено и подкрепяно от МВФ и други международни институции, правителството „приватизира“ голяма част от земеделската земя на Украйна, което доведе до нарастваща концентрация на земя в ръцете на новата олигархична класа.
За да спре този процес, правителството наложи мораториум през 2001 г., който спря по-нататъшната приватизация и предотврати почти всички прехвърляния на частна земя. 96% от земеделската земя в Украйна, или около 40 милиона хектара, бяха подложени на мораториума.
Въпреки че мораториумът възпрепятства по-нататъшното закупуване на земя, земеделската земя все още може да се отдава под наем. Много дребни собственици на земя отдадоха земята си под наем както на местни, така и на чуждестранни корпорации.
Макар мораториумът да бе временен, той бе удължаван многократно, докато не беше отменен през юли 2021 г. под натиска на международни финансови институции.
Премахването на мораториума върху продажбата на земеделска земя и създаването на пазар на земя бе ключово искане на западните финансови институции след 2014 г.
ЕБВР, МВФ и Световната банка настояха за тази реформа за разширяване на достъпа до земеделската земя на Украйна, въпреки че според оценки на Интерфакс около 64% от украинците са против премахването на мораториума.
От юли 2021 г. законът дава възможност на отделни украински граждани да закупят до 100 хектара. Вторият етап започна през януари 2024 г. като повиши ограничението до 10 000 хектара и разреши продажби на юридически лица.
Въпреки че има забрана чуждестранни или неизвестни собственици да придобиват земя, то спазването на тази забрана би изисквало проследяване и изпълнение, което е много малко вероятно да се материализира в рамките на настоящата глобална икономическа система, където компаниите и дъщерните дружества постоянно сменят собствениците си и се финансират без прозрачност.
Освен това, много високото ниво на задлъжнялост на украинския агробизнес поставя забраната под въпрос. Защото голяма част от кредиторите на тези агробизнеси са базирани на запад банки и международни финансови институции.
Правителството рекламира евтина „работна ръка“ и „евтина земя“
Правителството и международните институции насърчиха поземлената реформа като начин за „отключване“ на пълния потенциал на украинската земеделска земя, като направят селскостопанския сектор по-привлекателен за международните инвеститори.
UkraineInvest, правителствената агенция, създадена за привличане на чуждестранни инвестиции, популяризира Украйна като „земя на възможностите за земеделие“, с „евтина работна ръка“ и „евтина рента на земята“.
Въздействието на войната
Руската инвазия имаше многобройни последици върху украинското селско стопанство, включително недостиг на торове, семена и гориво.
В допълнение към блокадата на черноморските пристанища, разрушаването на инфраструктурата и изземване на украинско зърно, руските военни са атакували и селскостопански обекти. Изчислено е, че противопехотни мини присъстват на около 10% от украинската земеделска земя.
Някои агробизнеси съобщават, че са загубили достъп до земята си, като UkrLandFarming, която твърди, че е загубила контрол над 40% от своите стопанства, включително 100 000 хектара в южния регион Херсон и 6 500 хектара в източния регион Луганск.
HarvEast, която се контролира от SCM, заяви, че е загубила всичките си активи в района на Донецк в резултат на войната, губейки контрол над над 95 000 хектара земя близо до Мариупол.
Част от тази земя е завзета от други агробизнеси, които се възползват от конфликта, за да натрупат повече земя.
Например 100 000 акра (40 500 хектара) от земята, загубена от HarvEast, се твърди, че е била конфискувана от руския агробизнес Агрокомплекс, който контролира над 800 000 хектара земя в Русия и се оглавява от олигарха Александър Ткачев, бивш руски министър на земеделието.
„Агрокомплекс“ е обвинена в отнемане на над 400 хиляди акра (161 874 хектара) украинска земеделска земя.
Още от същото след края на войната?
Удивителният и нарастващ външен дълг на Украйна прави все по-вероятно реконструкцията на страната да бъде продиктувана от международните финансови институции и чуждестранни интереси, които вече са посочили, че ще използват своя лост за по-нататъшна приватизация на публичния сектор на страната и либерализиране на нейното селско стопанство.
Според МВФ държавният дълг на Украйна вече достига 94% от БВП и продължава да расте.
Парализиращото дългово бреме на Украйна означава, че тя вероятно ще се изправи пред значителен натиск от своите кредитори, облигационери и международните финансови институции за това как да реконструира страната след войната.
Международните финансови институции вече призовават Украйна да продължи „програмата за насърчаване на пазара, която беше в ход преди войната“, включително приватизация, и дерегулация.
В областта на селското стопанство Световната банка твърди, че реконструкцията на Украйна ще изисква „по-нататъшна либерализация на пазара на земеделска земя“ и разширяване на „програмата за приходи от реколта за привличане на частен капитал.
Докладът на Ukraine Reform Tracker, представен на e Ukraine Recovery Conference, предполага, че „следвоенният момент може да предостави възможност за завършване на трудната поземлена реформа чрез разширяване на правото за закупуване на земеделска земя на юридически лица, включително чуждестранни“.
Така всичко е налице за по-нататъшна концентрация на земя в ръцете на олигарси, чужди интереси и големи агробизнеси.
Източник: Oakland Institute, WAR AND THEFT, THE TAKEOVER OF UKRAINE’S AGRICULTURAL LAND
