Уикендите и празниците са идеалното място правителството да хване хората неподготвени. Подобно на уличен бандит, който извършва грабеж, капиталовият контрол заслепява повечето хора. В противен случай тези мерки не биха били ефективни.
Правителството обявява изненадваща банкова ваканция и затваря всички банки само часове след отричането на подобни планове. След това идва капиталовият контрол, който не позволява на гражданите да изнасят парите си извън страната.
Кучетата, които надушват пари, по-малко дружелюбни от тези, които надушват наркотици, внезапно се появяват на летищата и другите гранични пунктове. В този момент вашите пари са в капан. Не е нужно много въображение, за да познаете какво следва.
След като едно отчаяно правителство разполага с вашите пари, то ще намери начин да вземе колкото се може повече от тях. Не се шокирайте, ако местната ви валута претърпи масивна девалвация, банковите ви депозити внезапно станат малка част от вчерашната им стойност или бъде наложен спешен данък.
Какъвто и да е методът или извинението, резултатът винаги е един и същ: трансфер на богатство от вас към правителството. Този познат модел се разгърна в безброй страни през последните години. Никой не трябва да се изненадва следващия път, когато се случи.
Правителствата, изправени пред финансови проблеми, почти сигурно прибягват до капиталов контрол – отчаяно, погрешно решение с пагубни последици за обикновените хора.
Само погледнете скорошната история: Аржентина, Ливан, Венецуела, Исландия, Гърция, Кипър, Турция, Русия, Украйна, Китай, Индия, Южна Корея и много други. Всички наложиха капиталов контрол.
Урокът? Капиталовият контрол може да се случи навсякъде и по всяко време.
Какво е капиталов контрол?
Капиталов контрол е съвкупност от мерки на правителство и централна банка, които ограничават свободното движение на капитали в и извън дадена страна. Тези мерки могат да включват ограничения върху валутните операции, трансферите на пари, чуждестранните инвестиции и обменните курсове.
По-просто казано, капиталовия контрол е наложено от правителството ограничение върху това как хората могат да използват парите си. Той може да се смята за обида за всеки, който цени правата на собственост и свободното общество.
Някои хора заблудено смятат, че капиталовите контроли са характерни само за развиващи се пазари и диктатури. Малко по-горе видяхме, че и страни в ЕС като Гърция и Кипър са използвали подобни мерки, както и други държави смятани за „демократични“.
Ами САЩ? Да, случвали са се и в САЩ.
Спомнете си, че през 1933 г. Изпълнителна заповед 6102 на президента Рузвелт принуждава американците да обменят златото си за долари под заплаха от 10-годишна присъда затвор и глоба от $10 000 (над $235 000 в днешните конфети).
Официалният обменен курс? Неблагоприятно, разбира се – възлиза на 41% конфискация на покупателната способност. След това правителството на САЩ забрани частната собственост на златни кюлчета за 42 години, позволявайки на плебса да го притежава законно отново през 1975 г.
Това не е спекулация. Това е исторически прецедент. И историята показва, че правителствата, особено в криза, посягат към капиталов контрол.
Дори в момента, международните регулации, свързани с „прането на пари“ и „финансирането на тероризма“ са форма на капиталов контрол.
Имало ли е капиталов контрол в България?
И още как. България има сериозна история в капиталовия контрол.
По време на социалистическия режим всички валутни операции и движението на капитали са били строго регулирани от държавата. Частните лица не са имали право свободно да притежават и търгуват с чуждестранна валута. Износът на капитал е забранен, а всички международни финансови транзакции са под контрола на държавните банки.
Но примерите не се изчерпват само с периода на социализма. По време на финансовата криза 1996-1997 година държавата ограничи достъпа до депозити, което де факто представляваше форма на вътрешен капиталов контрол.
Защо и как правителствата налагат капиталов контрол?
Правителствата могат да разрешат на хората да купуват чуждестранна валута (или злато) само по „официален“ курс, който те определят. Не е изненадващо, че винаги е по-неблагоприятен от реалния курс на свободния пазар. Пропастта между двата курса не е нищо повече от трансфер на богатство към правителството .
Друга често срещана тактика? Тежки данъци върху международни парични преводи или покупки на чуждестранни активи.
Понякога правителствата отиват по-далеч – направо забраняват собствеността върху чуждестранни активи или забраняват всякакъв трансфер на богатство извън страната.
Други опции са:
- Ограничения върху износа на капитал – забрана или лимити върху трансфери на пари извън страната.
- Лимити върху тегления от банки – максимални суми за теглене на ден (както в Гърция през 2015 г).
- Ограничения върху чуждестранните инвестиции – контрол върху покупката на местни активи от чужденци.
Независимо от формата, капиталовият контрол споделя една цел: да хване парите в рамките на националните граници, за да улесни правителството да ги конфискува.
Разбира се, тези мерки идват с пропаганден блиц, предназначен да накара обществото да повярва, че капиталовият контрол е „необходим“ за защита на обикновения гражданин.
Очаквайте политиците да пускат неискрени разкази, които ги представят като спасители, а не като агресори.
А масовите медии? Те ще повтарят тези лъжи ди припадък, демонизирайки всеки, който се осмели да се противопостави на капиталовия контрол като „нелоялен“ или нещо по-лошо.
Наближава ли капиталов контрол?
Днес е ясно, че фиатната валутна система, базирана на щатския долар, лека полека се разпада.
Откакто Никсън къса последната връзка на долара със златото през 1971 г., тази система издържа над 50 години в този експеримент. Подобно на развалено мляко, оставено далеч след изтичане на срока на годност, фиатната системата отдавна е изживяла срока си на годност.
Дори хората, управляващи системата, могат да го видят и те открито обсъждат какво следва. Ето защо има толкова много разговори за нулиране на паричната система и без съмнение капиталовият контрол ще бъде част от това.
Необходима е само криза (истинска, измислена, умишлено създадена) или друго удобно извинение.
Капиталовия контрол винаги е прелюдия към нещо по-лошо. След като правителствата хванат пари в капан в дадена страна, конфискацията на богатството обикновено е само въпрос на време. Всичко, което не откраднат веднага, го заключват за бъдещи грабежи.
Ето защо трябва да действате, преди да бъде наложен капиталов контрол.
Колко време имате?
Никой не може да каже със сигурност, но е важно да се действа предварително. По-добре е да подраните една година, отколкото да закъсннеете с минута.
Все пак има един често срещан предупредителен знак, който се забелязва във всеки случай на надвиснали капиталови контроли: Все едно някой развява огромно червено знаме!
Правителствен служител отрича, че се обмисля капиталов контрол. Всеки път, когато централен банкер или политик настоява, че нещо „няма да се случи“, почти винаги може да се обзаложите, че ще се случи и то скоро.
На бюрократичен език „Не, разбира се, че не“ обикновено означава „Може да се случи утре“. Както се казва в старата поговорка:
„Не вярвайте на нищо, докато не бъде официално отречено.“
Тези откази не са случайни. Те са пресметнати. Политиците и централните банкери трябва да хванат обществеността неподготвена, за да постигнат целите си.
Така че, когато чуете официалното отричане, приемете го като последно предупреждение: вероятно ви остават само часове да действате.
Четири начина да победите капиталовия контрол
Решението е просто. Преместете част от спестяванията си извън родната си страна, за да не попаднат в капан, когато правителството наложи капиталов контрол. Вашето богатство ще ви чака безопасно от другата страна.
Ето три практически начина да направите това:
- Откриване сметка в чуждестранна банка. Капиталовият контрол в България е малко вероятно да засегне сметки, държани в чужбина. Чуждестранна банкова сметка може да помогне част от вашето богатство да остава извън обсега на местните власти. Подобен контрол може да бъде наложен и по нареждане на наднационални организации като ЕС.
- Инвестиране в недвижими имоти в чужбина. Недвижимите имоти в чужбина са мощен начин за съхраняване на значителен капитал. Българското правителство (или ЕС) не може лесно да конфискува имущество в друга държава, не и без драстични мерки, като акт на война.
- Покупка на физическо злато. Съхраняването на злато в благоприятна за богатството чужда юрисдикция като Сингапур, Швейцария или Каймановите острови предлага стабилна защита. Едно предупреждение: Не съхранявайте злато в сейф на банка. Банките са основна мишена, когато правителствата обявяват извънредно затваряне на банки или конфискуват частни активи. Вместо това изберете частни, небанкови трезори.
- Покупка на Биткойн или друга криптовалута. Биткойн (или друга по-нисковолатилна криптовалута) дава децентрализиран, глобален и труден за цензуриране начин за съхраняване (поне временно, защото е високо волатилен) и прехвърляне на стойност.
Добре е да имате предвид, че най-доброто решение индивидуално за вас може да някаква комбинация от изброените. Не е задължително да се спирате само на едно от тези. Диверсифицирайте.
Заключение
Фиатната, базирана на долара парична система се разпада – дори хората, които я управляват, знаят това. Те вече се подготвят за следващата система с разговори за „нулиране“, а централните банки трескаво купуват злато.
Няма голям смисъл да се опитвате да гадаете каква ще е новата система (едва ли някой знае с точност). Почти сигурно е, че капиталовият контрол ще бъде част от плана и това може да се развие по-рано, отколкото повечето очакват. Ако не са изненадващи мерките няма да са ефективни. А когато се случи, няма да е приятно.
Вероятно стоим на ръба на историческо финансово земетресение. Такова, което може завинаги да промени световната икономика и да се превърне в най-голямото икономическо събитие в живота ни.
Ние не знаем със сигурност какво предстои или кога точно нещо ще се случи. Единственото, което можем да научим е как да сме подготвени.
Използвани източници: Ник Гамбруно, International Man.
