Предполагам повечето от Вас са чували от властимащите, че „инфлацията е временна“, че тя е „на Путин“ или че са виновни „скъсаните вериги за доставки“. В тази статия ще разгледаме дали наистина това е така и ще видим какво е възможното решение като използваме някои изследвания на исторически зависимости.
Паричните агрегати постепенно загубиха значение след премахването на златния стандарт през 1971 година и скока в ролята на централните банки при контрола на монетарната политика през 70-те и 80-те години на миналия век.
Повече затова какво се случи през 1971 можете да откриете във видеото.
Може ли именно ръста в паричното предлагане да обясни скокът на инфлацията след пандемията? Отговор на този въпрос се опитва да ни даде едно изследване на Банката за международни разплащания (BIS), което ще разгледаме.
Въпреки че фокусът на изследването е върху текущия скок на инфлацията, то съдържа и някои дългосрочни доказателства за връзката между паричното предлагане и инфлацията.
Връзката между паричното предлагане и инфлацията в миналото
Според Банката за международни разплащания тази връзка трябва да се разглежда като процес в два режима с преходи от режим към ниска към режим с висока инфлация.
- В режим на ниска инфлация, т.е. когато инфлацията се е установила на ниско и стабилно ниво, измерената инфлация отразява най-вече краткотрайните ефекти от до голяма степен некорелирани специфични за сектора промени в цените т.е. значението на „общия компонент“ в промените цените е ниско, докато заплатите и цените са само слабо свързани.
- В режим на висока инфлация, обратно, промените в секторните цени са много по-корелирани, инфлацията е по-чувствителна към промените в основните цени, като тези на храните и енергията, или обменния курс, а заплатите и цените са по-тясно свързани и може да се стигне до спирала предизвикана от вдигането на заплатите.
Предишни проучвания са открили доказателства, че връзката между паричното предлагане и инфлацията е силна, когато инфлацията е висока и слаба, когато инфлацията е ниска. Графика 2 обобщава тези резултати.
Панел A илюстрира дългосрочната връзка между инфлацията и „излишния растеж на парите“ – разликата между растежа на парите и растежа на реалния БВП в голяма извадка от развити икономики (AE) и нововъзникващи пазарни икономики (EME) за периода 1951–2021 година използвайки годишни данни.
Когато наблюденията от всички страни се обединят, стандартната връзка се очертава ясно: има точно изчислена връзка едно към едно между излишния ръст на парите и инфлацията.
Но, както е показано в панел Б, ако разделим наблюденията на такива с висока и ниска инфлация, като използваме различни прагове на 10-годишен среден процент на инфлация, виждаме, че тази връзка съществува само когато прагът на инфлация се измести от „режим на ниска инфлация в района”.
Освен това, както се очаква, разликата значително се стеснява с по-нататъшното увеличаване на прага на инфлацията.
Има теоретични основания да се очаква растежът на парите да бъде по-тясно свързан с общия компонент на инфлацията, тъй като този компонент е концептуално най-близо до „истинската“ инфлация“, т.е. обобщеното увеличение на цените.
Банка за международни разплащания
Тук възниква естествен въпрос: какво ще кажете за връзката между парите и инфлацията около преходите между режимите?
Могат ли парите да помогнат за предизвестяването им? Това е особено важно днес, тъй като инфлацията пламна по целия свят. И това е особено важно, защото точно по време на преход стандартните модели на инфлация се представят по-зле.
Връзката между паричното предлагане и инфлацията днес
Наистина има доказателства, че напоследък ръстът на парите и инфлацията са тясно свързани. Например в различните страни има статистически и икономически значима положителна корелация между излишъка на паричен растеж през 2020 г. и средната инфлация през 2021 г. и 2022 г. (графика 3, панел A).
Но тестът може да бъде направен по-взискателен: може ли включването на информация за растежа на парите да е помогнало за подобряване на прогнозите на професионалните икономисти?
Това е по-труден тест, тъй като тези прогнози вероятно са съдържали цялата информация, налична на прогнозистите, когато са правили своите прогнози.
Отговорът изглежда е „да“. В различните държави има статистически и икономически значима положителна връзка между излишъка на паричен растеж през 2020 г. и пропуските на професионалните прогнозисти за инфлацията през 2021 и 2022 г. (прогнози на Consensus Economics) (Графика 3, панел B).
Тоест подценяването на инфлацията в прогнозите беше по-голяма в онези страни, които отбелязаха по-висок растеж на излишните пари по време на пандемията.
Видове пари
Все пак трябва да отбележим, че днешната парична система има две различни нива на пари:
- Пари в реалната икономика, които са потенциално инфлационни за потребителските цени. Тези пари се създават от правителствата и търговските банки и се използват от населението.
- Пари във финансовия сектор, които също са потенциално инфлационни за цените на активите. Те се принтират от централните банки и се използват от финансовите институции като банки инвестиционни фондове и други.
Рязко повишение на парите в реалната икономика, когато предлагането на стоки и услуги не може да поддържа подобно темпо на ръст се генерира силен инфлационен натиск.
Както казахме парите в реалната икономика се създават от банките, чрез заемите и правителствата, чрез бюджетните дефицити (по-високи разходи от приходите).
Точно това видяхме през 2020-2021 г.: огромните фискални дефицити и спонсорираните от правителството банкови заеми в крайна сметка прегряват икономиката, което води до супер силен растеж на реалния БВП и рязък инфлационен натиск отгоре.
Описаното се вижда ясно на следващата графика на глобалния кредитен импулс, който проследява темповете на създаване на пари в реалната икономика, коригирани спрямо инфлацията, в 5-те най-големи икономики в света:
Чрез програмите за количествени улеснения и други монополни операции централните банки принтират банкови резерви или пари за финансовия сектор, които нямат директен ефект върху потребителската инфлация, а върху инфлацията в цените на активите (акции, облигации, недвижими имоти и тн).
Зелената инфлация
Има още една сериозна причина за последния скок на инфлацията и тя отново е свързана с политиците – „зеления преход“.
Зеленият преход, който има за цел да премахне употребата на изкопаеми горива притисна компаниите в енергийния сектор да намаляват инвестициите в търсене и добив на петрол, газ въглища и нт.
А енергийния бизнес има една сравнително проста максима: Няма ли достатъчно инвестиции под земята (капиталови разходи) няма да има и увеличаване на добива.
Общите капиталови разходи на енергийните компании, коригирани спрямо нивата на БВП, все още са под всяко друго ниво през последните 30+ години и над 75% по-ниско от предишния пик през 2014 година.
Следователно енергийната криза е поръчана още преди приблизително 8 години от политиците на „зеления преход“, които чрез Парижкото споразумение за климата казаха на енергийните компании, че техните продукти скоро ще бъдат ненужни
Кой е виновен?
Видяхме, че има ясна връзка между паричното предлагане и инфлацията, която в дадени моменти е по-силна, а в други отслабва, разбрахме, че правителствата печатат пари за реалната икономика и отново техните действия доведоха до забавяне на ръста на предлагането на ключови суровини.
Следователно можем да кажем, че основния виновник за последния скок в потребителската инфлация са действията на правителствата в глобален мащаб, а за инфлацията при цените на активите бяха по-скоро централните банки.
В тази ситуация бе съвсем нормално за политиците бе да потърсят външен враг, който да бъде обвинен за серията от дългосрочни провали.
„Инфлацията на Путин“
Конфликта в Украйна определено има своя ефект върху повишената инфлация в световен мащаб, но той по-скоро засили някои вече започнали по-рано тенденции, отколкото да е първоизточника на проблема. Но пък е много добро оправдание за редица политици, особено в западните страни.
От графиката ясно се вижда, че инфлацията в САЩ и еврозоната стартира своята възходяща тенденция и премина над целите на централните банки от около 2% доста преди да започне войната в Украйна.
В САЩ това се случи през март 2021, а в еврозоната през юли същата година.
Освен това, в края на февруари цените на много суровини като петрол, газ, мед, алуминий, царевица, пшеница, както и на Baltic dry index (бенчмарк за транспорта на товари по море) са под нивата от февруари миналата година.
Въпреки това, „инфлацията на Путин“, както много обичат да я наричат много западни политици не се понижи дори близо до целите от около 2%, които си поставят централните банки. Последните данни за индекса на потребителските цени в САЩ показаха ръст от 6,4% на годишна база, а в България 16,9%.
Следователно правителствата не могат да се оправдават повече с войната на Путин или с веригите за доставки. Правителствата и централните банки създадоха ситуация, в която повече парични единици преследват по-малко стоки и услуги.
Има ли решение?
Инфлацията е кумулативна т.е. тя се натрупва и разказът на властимащите, че свалянето на инфлацията от 10% на 5% например е успех, ще доведе до унищожаване на покупателната способност на населението. По-нисък индекс на потребителските цени не означава по-ниски цени, а по-слаб ръст на цените.
Повишаването на лихвите може да е стъпка в правилната посока, но далеч не е достатъчно.
Широкия паричен агрегат М3 трябва да намалее бързо и в САЩ изглежда се правят стъпки в тази в тази посока, тъй като в Съединените щати този показател се понижи с 1,31% през миналата година.
Но в еврозоната тенденцията е точно обратната – ръст на паричния агрегат М3 с 4,23% през 2022, което много бърз ръст на фона на скромния растеж на БВП на валутния блок.
Централните банки много добре знаят, че са в основата на този проблем, чието отстраняване ще отнеме доста повече време от очакваното.
Правителствата също осъзнават, че инфлацията няма да се понижи, докато публичните разходи се увеличават, което означава нови парични единици в обръщение чрез високи дефицити и нови дългове.
Трябват действия, а не евтини извинения от сорта „инфлацията е временна“, „инфлацията на Путин“ и „скъсаните вериги на доставки“.
Сега предстои да видим дали ще се измисли ново извинение или ще видим реални действия за борба със скока на цените. Аз бих заложил на първото.
