Повече от пет десетилетия Европа се възползва от постоянния поток на руски газ през тръбопроводите в Украйна. Тази сделка вече изтече на 1 януари 2025 година.
Въпреки че това събитие трудно ще предизвика катаклизъм на европейските газови пазари, то ще има ефект и ще засегне определени държави повече от други (например Австрия, Италия, Словакия и Унгария).
Все пак трябва да отбележим, че европейският бенчмарк за цените на природния газ TTF се търгува над €50 а MWh, което са най-високите стойности от ноември 2023 година насам.
Малко история
В разгара на Студената война първият широкомащабен тръбопровод за износ на руски газ през Украйна е завършен през 1967 г.
СССР иска да търгува/печели с капиталистическия Запад, като същевременно упражнява мека сила. Междувременно Западът се нуждае от гориво, за да захрани растящите си индустрии.
Първата сделка между СССР и държава от Западна Европа е с австрийската OMV през юни 1968 г. Това има смисъл, като се имат предвид връзките на Австрия със СССР и нейната неутрална позиция по време на Студената война.
Но 23-годишната сделка за закупуване на руски газ беше първата от няколкото домино, които паднаха.
Западна Германия последва примера на Австрия с 20-годишно споразумение през 1970 г. Това беше част от стратегията „газ срещу тръби“, при която Западна Германия доставяше на СССР оборудване в замяна на газ от ново находище. Това съвпадна с натиска на канцлера Бранд да изгради отношения с източните си съседи.
Така се стига до разширяването на газопровода Трансгаз до Бавария.
Италия сключва сделка през 1969 г., а Франция също подпечатва няколко договора през 70-те и 80-те години на миналия век за увеличаване на вноса на газ от СССР.
САЩ, разбира се, се противопоставят на тези сделки.
Украйна е основният маршрут, по който СССР изпраща газ за Западна Европа по време на Студената война. През този период газът продължава да тече и до началото на 80-те години СССР задоволява почти 20% от газовите нужди на Германия и около половина на тези на Австрия.
Вятърът на промяната
Нещата започват да се променят след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Независима Украйна се съгласява да продължи транзита на руски газ за Европа, но се стига до някои неприятни спорове относно транзитните такси.
Това накара Русия да проучи възможностите за изграждане на други маршрути за транспортиране на газ, които да заобикалят Украйна.
Все пак, Украйна все още бе основният маршрут за руски тръбопроводен газ към Европа до преди около десетилетие до стартирането на Северен поток и след това Турски поток.
Договорните спорове след нахлуването на Русия в Украйна, съчетани с експлозията на Северен поток, доведоха до спад на общите потоци от 2022 г.
Краят на една ера
Украинският маршрут вече не изпраща руски газ към Европа. И не е ясно дали/кога това ще бъде разрешено. И двете страни не изглеждат близо до нова сделка в скоро време.
Въпреки че маршрутът отговаря само на 5% от нуждите на Европа, нациите все още се разклащат от вторичните трусове на енергийна криза.
Сега Европа е все по-изложена на нестабилност на пазара, тъй като разчита на вноса на втечнен газ (Русия е 3-я най-голям доставчик на втечнен газ за Европа). Цените на газа са нараснали с 50% на годишна база, но все още са далеч от рекордите от 2022 г.
Евтиният руски газ бе гръбнакът на някои европейски икономики в продължение на почти половин век. Това изглежда приключва и Европа ще се сблъска с по-високи цени на газа за по-дълго време.
Русия осигури половината газ на Германия през 2021 г. Сега в общи линии е нула (или поне така показват официалните статистики).
Отчасти поради загубата на руска енергия и други фактори, икономиката на Германия е с 5% по-малка, отколкото би била, ако тенденцията на растеж от преди пандемията се бе запазила.
Европа се отклонява от руския тръбен газ от 2022 г. Но затварянето на украинския маршрут, който оцеля след Студената война и масивната смяна на режима, натрупва повече несигурност върху енергийната дилема на Европа и сигнализира за по-променливо (и потенциално скъпо) бъдеще.
Източник: Стефан Стапчински, Bloomberg.
