Последният конфликт, който се развива в Близкия изток влоши и без това тежката енергийна и икономическа ситуация в Европа.
Много анализатори и политици празнуват устойчивостта на Европа след загубата на доставките на природен газ от Русия.
„Две години след нахлуването на Русия в Украйна търговията с енергийни продукти между Русия и Европейския съюз до голяма степен изчезна. ЕС се адаптира забележително добре към отделяне, което мнозина биха сметнали за невъзможно.
В това твърдение има доста неточности, тъй като Европа продължава да купува макар и значително по-малки количества руски газ (втечнен и тръбен) и петрол, а често руските енергийни суровини достигат Европа чрез посредници (Турция, Казахстан, Индия, Китай и други).
В същото време Гръцките танкери продължават да са основен превозвач на руски петрол, както показва графиката Робин Брукс от Институт за международни финанси
В профила на Робин Брукс в Х можете да откриете още много графики, които показват как търговията между ЕС и Русия продължава с различни посредници, а в някои случаи и без такива.
Пренареждането
След нахлуването на Русия в Украйна светът стана свидетел на голяма промяна в своя геополитически, икономически и социален ред. Тези промени имаха особено голям ефект в Европа.
Събитията в Близкия изток влошават нещата още повече.
Началото на заразата през 2020 г. доведе до пренареждане на веригите за доставки и търговските зависимости, което накара държавите да обмислят уязвимостите, присъщи на глобализираните производствени мрежи.
Ерата на еднополюсно господство на САЩ отстъпи място на един по-многополюсен свят. Традиционните съюзи и партньорства, които бяха в основата на реда след Втората световна война, се разпадат.
Точно преди нахлуването на Русия в Украйна, Китай и Русия излязоха със съвместно изявление, в което заявиха, че партньорството им „няма граници“ в противопоставянето на разширяването на НАТО.
Освен това те заявиха намерението си да прекроят глобалната система на управление, за да бъде по-представителна за променящия се глобален пейзаж, предизвиквайки настоящия световен ред, доминиран от САЩ.
В началото на 2024 г. групата на страните от нововъзникващите пазари БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка се разшири, за да включи Саудитска Арабия, Иран, Обединените арабски емирства, Етиопия и Египет.
Тези страни сега отговарят за 43% от световния добив на петрол и за повече от половината от световния износ на петрол , което има големи последици за цените на петрола и енергийната геополитика.
Групата вероятно ще оспори господството на щатския долар на петролния пазар и начините, по които глобалните енергийни пазари се контролират и управляват.
Икономически мъки на Европа
Нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. добави към икономическите проблеми на Европа. Сред непосредствените последици от конфликта бе прекъсването на енергийните доставки, особено на природен газ.
„Зелените“ политики на Европа, които ограничиха местния добив на изкопаеми горива и доведоха до затварянето на ядрени мощности, са основния виновник за голямата зависимост от руския газ и направиха Европа уязвима към волатилност на цените и недостиг на доставки.
По-високите цени на енергията и суровините натовариха и без това крехкото икономическо възстановяване от затварянето на икономиката поради заразата. Трябва да отбележим, че икономиката на Европа бе започнала да стагнира доста преди пандемията, още от периода след Глобалната финансова криза.
Цените на енергията в Европа се забавиха през 2023 година поради:
- Огромния късмет Европа да има две поредни топли зими, което доведе до спад в потребителското търсене на енергия за отопление.
- Деиндустриализация, която доведе до спад в индустриалното търсене на енергия.
- Част от енергийните доставки от Русия бяха заменените с доставки от САЩ, Катар и други (друга част продължиха да идват от Русия).
Но цената на този преход все още остава неясна.
43% от големите индустриални компании планират да напуснат Германия
Главният изпълнителен директор на мултинационалната енергийна компания RWE направи тези коментари пред The Financial Times миналата седмица:
„Малко вероятно е германската индустрия да се възстанови до нивата отпреди войната в Украйна, тъй като високите цени на вносния втечнен природен газ поставиха най-голямата икономика в Европа в неизгодно положение.
„Цените на газа в континентална Европа, особено в Германия, са структурно по-високи сега, защото ние в крайна сметка зависим от вноса на втеченен газ.“
„Ще станем свидетели на малко възстановяване, но мисля, че ще видим значително структурно разрушаване на търсенето в енергоемките индустрии.“
Производството на електроенергия в Германия е спаднало до нива, наблюдавани за последно преди 4 десетилетия, докато националното търсене на електроенергия е спаднало до нива, наблюдавани последно за кратко в годината на рецесия 1993 г.
Научете повече в статията:
Някои анализатори виждат постоянно затваряне на промишлен капацитет в Европа, който повече няма да бъде отворен или да се завърне обратно:
„Търсенето на газ от индустриалния сектор в Европа е намаляло с 24% миналата година спрямо нивата от 2019 г., според S&P Global Commodity Insights. Фирмата очаква 6 до 10% от потреблението на газ на континента да е изчезнало завинаги поради унищожаването на търсенето.
„Проучване на Германската търговско-промишлена камара от миналия септември установи, че 43% от големите промишлени компании планират да преместят дейността си извън Германия, като САЩ са основната дестинация.“
Европа е неподготвена
Има нарастващо осъзнаване (не и сред управляващите), че старият световен ред се е разпаднал и че Европа е неподготвена да посрещне собствените си енергийни нужди или да се защити без подкрепата на САЩ.
В момента Европа продължава да е:
- Енергийно зависима от САЩ, Русия, Катар, Китай и др.
- Военно зависима от САЩ.
- Търговско зависима от Китай.
Зависимостите на Европа от геополитически конкуренти и опоненти са плашещи.
И дотук въобще не сме обсъждали бежанската вълна, която залива Европа и заплашва социалните системи, структура на обществото, стандарта на живот и тн.
Ефектите от енергията върху европейската икономика
Европейските фючърсни цени на природния газ (ТТФ) започнаха да се покачват още през 2021 година като се увеличиха от средно около €21 за мегаватчас през април 2021 до най-високите €350 след руското нахлуване в Украйна.
Цените са паднали значително след август 2022 година, но остават по-високи от средните за периода 2016-2020 г.
Това не е така за потребителите. Европейските цени на електроенергията за домакинствата не са намалели.
Цените започнаха да се покачват през 2020 г. преди нахлуването в Украйна, така че не всички увеличения на цените на енергията могат да бъдат свързани директно с прекъсвания на доставките от Русия, както се опитват да направят европейските политици.
Домакинствата и някои бизнеси биха платили много повече, ако правителствата не похарчиха над €900 милиарда само през 2022 г., за да субсидират енергийните си разходи.
Някои държави въведоха мерки, включително тавани на цените на електроенергията и субсидии за семейства с ниски доходи и енергоемки компании, на обща стойност милиарди евро, за да помогнат на домакинствата и бизнеса да се справят с нарастващите разходи за енергия.
Цената на втечнения газ
Вносът на втечнен природен газ предостави известно облекчение на недостига на природен газ в Европа.
„Истинската история зад европейската енергийна сигурност след руската инвазия в Украйна е невероятният растеж на американската индустрия за втечнен газ.
Това може донякъде да успокоява някои европейци, но какво ще кажете за цената?
След инвазията на Русия в Украйна Европа значително увеличи своя капацитет за регазификация на ВПГ, като добави 53,5 милиарда кубични метра (bcm). Тези инфраструктурни разходи са трудни за изчислявано, но ранните оценки показват, че само разходите на Германия в тези терминали е над €3 милиарда.
Разходите, свързани с вноса на ВПГ в ЕС са значителни. През 2022 г. около €110,6 милиарда са били изразходвани за внос на ВПГ и близо €61 милиарда през 2023 г., което възлиза на приблизително €171,5 милиарда евро за двете години внос на втечнен газ.
САЩ се очертаха като значителен доставчик на газ, но втория по големина източник бе Катар, а трети Русия. Алжир, Нигерия, Норвегия и Ангола също допринесоха.
Въпреки тези усилия за увеличаване на доставките потреблението на газ намаля значително. Потреблението на природен газ в Европа е с около 14% по-малко от средното след средата на 2022 г.
„Зелените“ политики правят Европа зависима
Енергията е икономиката и Европа почти няма останали местни енергийни доставки извън Норвегия. По време на своя колониален и постколониален период някои държави имаха достъп до петрол извън континента, но тези дни приключиха след Втората световна война.
Доставките на евтин природен газ по тръба и дългосрочни договори от Русия вече са до голяма степен прекратени. Европа предпочита да купува втечнен газ пък бил той отново от Русия по спот цени, което е пълен абсурд само по себе си.
„Не мисля, че е възможно европейските страни да прекратят енергийните си отношения с Русия. Световната икономика не може да функционира без руския суров петрол. Дори ако сега по-малко руски суров петрол идва директно в Европа, повече от него отива в Азия, по-специално в Индия, и след това се връща в Европа като рафинирани петролни продукти.
По същия начин няма достатъчно доставки на втечнен природен газ за износ за европейските страни, за да се заменят доставките по тръбопроводните от Русия с внос по море от другаде.
„Европейските страни са осъдени да се борят с енергийната сигурност, защото не са богати на ресурси. И повече вятърна и слънчева енергия няма да промени това, защото използването на тези енергийни източници изисква метали, които идват предимно от други места по света.
Бих добавил, че Европа към момента не знае колко е богата на ресурси, тъй като чрез „зелената“ политика се блокират всякакви дейности за проучване и добив на ресурси. На практика именно тези политика на Европа я прави все по-зависими от Русия и други сериозни играчи на енергийните пазари.
Всъщност, дори преходът към възобновяеми енергийни източници вкарва Европа във се по-силна зависимост от Китай. Реално Китай има много по-голям дял при добива и обработката на металите нужни за енергийния преход, отколкото всеки играч на пазарите на изкопаеми горива.
Меткризата на Европа
„Ако погледнете колко нещастни са повечето западни икономики сега, а те са доста нещастни и колко са поляризирани, и погледнете високото ниво на държавен дълг, който имаме, и погледнете фискалните дефицити, които имаме. И тогава се обръщате към това население, колкото и да е поляризирано, и казвате:
„Е, трябва да похарчим купища пари за нови самолетоносачи и подводници и F-35 или каквото и да е.“
„Крайнодесните получават 30 до 35% от гласовете в икономиките на Г-7. И крайно вляво, получават 10, 15%. Така се стига до половината от населението, готово да хвърли зара. И това е с икономическо възстановяване.“
„Имаме огромна поляризация в повечето икономики, което е изключително опасно в дългосрочен план, огромно неравенство в богатството, което е изключително опасно… Трудът се справя зле в сравнение с капитала, което е така от десетилетия.
„Това е моята метакриза.“
Европейската метакриза се характеризира с икономически, енергийни и военни слабости. Към това трябва да добавим и все по-поляризираното общество.
Икономически Европа се бори с висок дълг, големи фискални дефицити и липса на устойчив растеж. На военния фронт Европа е изправена пред дилема как да балансира своята пацифистка, свободна търговска идентичност с необходимостта да се превъоръжи и защити.
Енергийния развод (или поне опит за такъв) с Русия извади на показ слабата енергийни политика на Европа през последните 2 десетилетия.
На военния фронт Европа е изправена пред необходимостта да се превъоръжи, което изисква увеличаване на разходите за отбрана и изграждане на по-силна армия.
Всичко това са предизвикателства в рамките на ЕС, където Брюксел се опитва доста несполучливо да синхронизира националните интереси и наднационалното сътрудничество.
Конфликтът в Близкия изток е поредния тежък удар, който Европа понася поради поне три причини:
- След опитите за прекъсване на енергийните доставки от Русия, Европа стана по-зависими от доставките от Близкия изток и всеки конфликт в региона може да доведе до ръст на цените и дори до недостиг на петрол, петролно продукти или природен газ.
- Европейските предприятия, които разчитат на пазари в Близкия изток, също могат да се сблъскат с проблеми да изнасят своите стоки.
- Конфликтите в Близкия изток често водят до значително разселване на хора. Ескалация на напрежението в региона може да доведе до нова бежанска вълна, която да залее Европа. Това може да увеличи вече високото социално и политическо напрежение в европейските страни.
Европа е енергиен бедняк, разтърсван от вътрешни противоречия, който е изпратен на фронтовата линия слабо въоръжен, от лидери, които не работят в негов интерес.
Източници: Арт Берман, VisualCapitalist, Energy-charts.info, Робин Брукс
