„Какво ме интересува P/E (или някое друго съотношение за оценка)? То е високо от 1 година, но акциите скочиха много“. Вероятно Ви звучи познато. Интересно е, че много от тези, които споделят подобни мисли имат себе си за дългосрочни инвеститори.
Като цяло, все повече инвеститори обръщат все по-малко внимание на оценките заслепени от бързите ръстове на цените на технологичните мегакапитализации, които издърпват целия пазар нагоре.
Важно е да запомните, че показателите за оценка нямат много общо с това какво ще направи пазарът през следващите няколко дни или месеци. Въпреки това, те са от съществено значение за бъдещите резултати и не трябва да се отхвърлят по време на скока на бичите настроения на пазарите. Особено ако имате себе си за дългосрочен инвеститор.
Съвсем наскоро, преди около две седмици, анализаторите на Bank of America отбелязаха, че пазарът на акции в момента е скъп въз основа на 20 от 25 показателя за оценка, които те следят. Главният стратег на Bank of America за пазарите на акции заяви:
„S&P 500 е невероятно скъп в сравнение с историята. Трудно е да си оптимистичен въз основа на оценката“
От 2009 г. многократните парични интервенции и политиката на нулев лихвен процент накараха много инвеститори да отхвърлят всяка мярка за „оценка“. Следователно инвеститорите смятат, че индикаторът е грешен, тъй като не е имало непосредствена корелация.
Проблемът е, че моделите за оценка не са и никога не са били предназначени да бъдат „индикатори за времето на пазара“. По-голямата част от анализаторите приемат, че ако мярка за оценка (P/E, P/S, P/B и т.н.) достигне определено ниво, това означава, че:
- Пазарът е на път да се срине!
- Инвеститорите трябва да са 100% в пари в брой.
Това е неправилно. Показателите за оценка са точно това – мярка за текущата оценка. По-важното е, че когато показателите за оценка са прекомерно високи, това е по-добра мярка за „психологията на инвеститора“ и проявлението на „теорията за по-големия глупак“.
Възвръщаемост и оценки
Това, което оценките предоставят, е разумна оценка на дългосрочната възвръщаемост на инвестициите. Логично е, че ако надплатите за бъдещи парични потоци днес, бъдещата ви възвръщаемост ще бъде ниска.
Десетгодишната средна възвръщаемост спада почти монотонно с началното увеличение на P/E на Shiller. Освен това, когато началните P/E на Shiller се покачват, най-лошите случаи се влошават, а най-добрите случаи стават по-слаби. Ако днешното Shiller P/E е 22,2 и вашият дългосрочен план изисква 10% номинална (или с днешна инфлация около 7-8% реална) възвръщаемост на фондовия пазар, вие на практика смятате, че най-добрия случай в историята ще се разиграе отново и ще се приковете кмъ нещо драстично над средния сценарий.
Клиф Аснес, създател на AQR Capital Management
От Real Investment Advice доказват това като погледнат към бъдещата 10-годишна обща възвръщаемост спрямо различни нива на съотношението P/E в исторически план.
Графиката по-долу използва пазарната капитализация на S&P 500 спрямо БВП и е изчислена въз основа на тримесечни данни.
Не е изненадващо, че като всяка друга мярка за оценка, очакванията за бъдеща възвръщаемост са значително по-ниски през следващите десет години, отколкото в миналото.
От графиките ясно се вижда, че, за да имате реалистични очаквания към своята бъдеща възвръщаемост, то не е добра идея да очаквате висока възвръщаемост в дългосрочен план, когато купувате акции с високи оценки.
Логиката предполага, че надплащането за който и да е актив в настоящето по своята същност ще генерира по-ниска бъдеща очаквана възвръщаемост в сравнение със закупуването на активи с отстъпка. Ако въобще генерира някаква възвръщаемост.
„Цената е това, което плащате. Стойността е това, което получавате.“
Уорън Бъфет
