Валутния пазар(ФОРЕКС) е най-големия и най-ликвиден финансов пазар в света. Валути като USD, GBP и EUR се търгуват по 24 часа на ден като колебанията в стойността им една спрямо друга са на практика непрекъснати и има няколко начина да извлечете печалби от тях.
Кои са световните валутни пазари?
Валутата описва парите или официалните средства за разплащане в дадена държава или регион. Най-популярните валути включват щатски долар(USD), евро(EUR), японска йена(JPY), британски паунд(GBP) и швейцарски франк(CHF). За повечето валути съществуват знаци като $, €, ¥ or £. Валутните пазари обаче използват ISO(Международна организация по стандартизация) кодове за идентифициране на валутите. Някои от тези ISO кодове са включени в таблицата по-долу.
Всеки ден трилиони долари се разменят в различни валути на високо-професионалния междубанков пазар, чиито търговски платформи свързват валутните трейдъри на банките в целия свят. Валутните пазари са отворени 24 часа в денонощието, именно поради глобалното сътрудничеството при валутните трейдъри. В края на всеки бизнес ден в Азия трейдърите прехвърлят техните отворени валутни позиции на европейските си колеги, които в края на техния работен ги прехвърлят на северноамериканските трейдъри, които пък ги връщат обратно в Азия в края на техния работен ден. И цикълът започва отначало. Това прави ФОРЕКС наистина глобален и ликвиден.
Какво определя обменните курсове на валутите?
Валутния курс представлява относителната стойност на валута изчислена в друга валута. Валутен курс GBP/USD 2.00 например означава, че с един паунд може да закупите два долара. Щатския долар е най-често използваната референтна валута, което означава, че останалите валути най-често се котират срещу USD.
Най-често срещаната теория за обяснение на връзката между две валути, които променят стойността си една спрямо друга е теорията на паритета на покупателната способност, която може да бъде илюстрирана чрез “Big Mac Index”, създаден от списанието “The Economist”. В един перфектен свят, Big Mac трябва да притежава еднаква стойност навсякъде по света, независимо от местната валута. В опростен пример ако приемем, че обменният курс между GBP и USD е 2 и цената на Big Mac във Великобритания е £2.50, той би трябвало да струва $5 в САЩ. Ако покупателната способност на GBP спрямо USD се увеличи, то валутния курс трябва да се коригира, така че 1 паунд да може да закупи повече долари. В противен случай потребителите ще започнат да купуват стоки в по-евтината страна.
Подобен принцип се прилага при разглеждането на самите пари и при отчитане на лихвите като цената на валутата. Ако реалната възвръщаемост(коригирана спрямо инфлацията) на финансов актив се различава в двете държави, инвеститорите ще се насочат към страната с по-голяма възвръщаемост. Лихвените проценти трябва да се променят, за да спрат това движение. Теорията, която седи зад тази взаимовръзка се нарича теория на паритета при лихвените проценти. (Когато разглеждаме лихвените проценти е важно да разграничаваме реалните и номиналните лихви като разликата отразява темпа на инфлацията. Колкото по-висока е очакваната инфлация в дадена страна, толкова по-голяма ще е компенсацията за инвеститорите инвестиращи в посочената валута.)
Дали валутната търговия е била толкова активна, колкото днес?
Търговията с валута не винаги е била толкова активна, основно защото валутните курсове не са били гъвкави или „свободно плаващи“, както са основните валути днес. През 19 век правителствата започнали да подкрепят своите валути със златно покритие, така стойността на валутата била фиксирана като определено количество злато. Това златно съответствие осигурило стабилност в стойността на валутата и вдъхвало в хората доверие към нея. Във Великобритания този „златен стандарт“ е въведен през 1821 и в началото все повече основни играчи в световната търговия последвали Обединеното Кралство.
Съгласно златния стандарт, правителството или централната банка трябва да имат достатъчно златни резерви, за да покрие паричното предлагане в страната и да осигури пълна конвертируемост на валутата в злато през цялото време. Във времена на кризи или войни, поддържането на златните резерви на нужните нива било трудно. По време на първата световна война много държави изоставят златния стандарт. В края на 20-те години бе въведен „златния обменен стандарт“, който позволи обмена за злато или за други валути, които също са със златно покритие, като британския паунд и щатския долар. Така се раждат първите „резервни валути“. Все пак икономическата криза, започнала 1929 взе своите жертви през 1931 и Великобритания изоставя златния стандарт като много други отново я последват.
След края на Втората световна война, със споразумението Бретън Уудс е разработена нова система от фиксирани, но регулируеми валутни курсове. В нея 40 държави, които обвързват валутите си с щатския долар. В замяна на това, САЩ се съгласяват да запазят златния стандарт. Бретън Уудс е изоставено през 1970 след като САЩ се отказват от златния стандарт.
Фиксираните обменни курсове все още съществуват и днес. Китайският юан, който е свързан с USD е един от най-изтъкнатите примери. Но повечето големи икономика днес използват „свободно плаващи“ курсове , които позволяват валутите да се адаптират към икономиката и пазарните развития. Появата на плаващите курсове често се приема като подобряване на финансовата стабилност в световен мащаб. В повечето страни, независима централна банка, по подобие на Федералния Резерв или Банк ъф Ингланд ,следи за стабилността на националната валута.
Страните в сегашния Европейски валутен съюз се споразумяваха в продължение на десетилетия да създадат единно икономическо пространство с една обща валута. През януари 1999, обменните курсове на новата валута, еврото, бяха фиксирани за 11 държави участници. Еврото започна живота си като отчетна валута, преди да се появят монетите и банкнотите, които замениха националните валути като немската марка и френския франк през 2002. Европейската централна банка е отговорна за монетарната политика в цялата еврозона и все още трябва да обмисля в различна степен развитието в страните от еврозоната.
Кои са играчите на валутния пазар?
Влиянието на играчите на валутния пазар се е променяло през годините? Традиционно най-големите играчи на ФОРЕКС са вносителите и износителите на стоки, които търгуват валути чрез банките. Международната търговия е основния двигател на търсенето и предлагането на валути. Тя все още влияе на валутния пазар директно чрез търговията и индиректно чрез пазарните движения, които следват официалната международна търговия и инвестиционния поток. Но с течение на времето важността на търговията намаля, тъй като активността на финансовите инвеститори на ФОРЕКС нарасна.
Задвижващата сила зад този преход към пазар доминиран от инвеститорите бе търсенето на печеливши инвестиционни възможности зад граница. Например, британски инвеститор, който купува щатски ценни книжа поема валутен риск с притежаването на акции в щатски долари. Инвеститорът може да иска да хеджира този риск в опит да изолира печалбите си от влиянието на неблагоприятни движения на валутния курс.
В последните години инвеститорите откриха валутите като отделен клас активи и потенциален допълнителен източник на доходи. По-ниската възвръщаемост при традиционните класове активи като акции и облигации, както и несъответствието между активите и бъдещите пасиви на пенсионните фондове накараха инвеститорите да търсят нови, некорелирани източници на печалби.
Валутите могат да предложат не само диверсификация, но и потенциална допълнителна възвръщаемост.
Финансовите институции се превърнаха в най-големите играчи на валутния пазар. Според Банката за международни плащания, междубанковите бизнес акаунти представляват около половината от оборота на ФОРЕКС, но най-голяма част от ръста в участието идва от други финансови институции като застрахователни компании, пенсионни фондове; хедж фондове; мениджъри на активи и не на последно място централни банки.
Как да инвестираме във валути?
Въпреки че валутите се считат за клас активи, в които инвеститорите не могат просто да инвестират. Инвестицията изисква да се вземе предвид стойността на една валута спрямо друга като например USD спрямо EUR.
Много световни компании и фирми за управление на инвестиции използват валутния пазар, за да хеджират валутните си експозиции. Инвеститорите, които търсят печалба чрез ФОРЕКС използват различни подходи за инвестиране във валути. Сред тях са „кери трейд“, който често присъства в заглавията. Той има за цел да създаде предимство като използва лихвения диференциал между две страни. В най-простата си форма представлява, инвеститорът набира пари в страна с по-ниска лихва и ги инвестира в такава с по-голяма, с цел да направи печалба от разликата в лихвите. „Кери Тредът“ излага инвеститорите на риск от неочаквани неблагоприятни движения на обменния курс, което би намалило или дори елиминирало потенциала за печалба. „Фундаменталния подход“ е един от най-често срещаните на валутния пазар. Компании и инвеститори често анализират фундаментите като икономически растеж, безработица, икономическа политика, бюджетни дефицити и излишъци, за да идентифицират справедливата стойност на валутата и да предвидят движенията на валутния курс. Когато заемат директно позиции на валутния пазар, инвеститорите рискуват да загубят част или дори цялата си инвестиция ако анализите им се окажат неверни.
Какви са рисковете?
Съществуват много рискове свързани с ФОРЕКС търговията. Валутните курсове могат да бъдат много волатилни и да бъдат повлияни от вътрешни и международни икономически и политически събития. Волатилността в различните държави също варира значително, в зависимост от икономическите и политически условия в дадена страна и естеството на нейни валутен режим. Дори и валутите, които са свързани с други и проявяват по-ниска дневна волатилност могат да бъдат изложени на риск ако нивото, на което е фиксирана валутата бъде променено. Тези рискове се увеличават още, когато търгуваме с ливъридж, където малка първоначална сума може да доведе до значителни загуби.
