Икономическите термини като инфлация и рецесия може да са стряскащи, но ни звучат познато. Инфлацията изпразва джобовете ни, докато рецесията гаси светлините на фабриките и мечтите за работа. Свикнали сме, че когато дойдат трудни моменти за икономиката обикновено са свързани само с един от тези два периода – или инфлация, или рецесия.
Но има един един още по-неприятен и доста по-непознат икономически феномен наречен стагфлация. Добре дошли в загадката, която може да държи много икономисти, инвеститори и обикновени хора в напрежение.
Какво е стагфлация?
Терминът „стагфлация“ е използван за първи път през 1965 година от британския политик от Консервативната партия Иън Маклауд в реч в Камарата на общините, докато Маклауд описва икономическата ситуация във Великобритания. Ето и една дефиниция за този икономически феномен.
Стагфлация е икономическо явление, при което темпът на инфлация се задържа висок, докато икономическият растеж се забавя, а безработицата се увеличава. Тази комбинация противоречи на традиционните икономически модели, които предполагат, че инфлацията и безработицата се движат в обратна посока
Това е един изключително неприятен феномен, който вкарва правителствата и централните банки в една много трудна ситуация, тъй като:
- Повечето действия, предназначени за намаляване на инфлацията, могат да засегнат растежа и да повишат нивата на безработицата.
- Политиките, предназначени за намаляване на безработицата и ускоряване на растежа, могат да влошат инфлацията.
Така, можем спокойно да кажем, че стагфлацията е тежък удар за икономиката и е много трудно да бъде преборена.
Най-популярние примери за стагфлация са от 70-те години на миналия век в САЩ и Великобритания. Ето и как изглеждат индексът на потребителските цени (CPI), икономическият растеж (GDP) и безработицата в САЩ за периода 1965-1983 година (стагфлация за период от 18 години):
Какви са причините за стагфлация?
Дълго време се е смяталo, че стагфлацията е невъзможна, защото редица икономически теории, които доминират академичните и политическите кръгове в последните десетилетия (а защо не и век) я изключват като възможност.
Няма консенсус сред икономистите относно причините за стагфлацията и всеки един икономист или анализатор има собствен поглед върху този икономически феномен.
От Mises Institute посочват, че основната причина за стагфлация е увеличаване на паричното предлагане от страна на централната банка (и цялата финансова система), което води до:
- Изкривяване на разпределението на ресурси. Увеличението на паричното предлагане води до размяна на „нищо срещу нещо“ – новите пари не са подкрепени от реални спестявания или продукция. Това пренасочва ресурси от създаващи богатство дейности към такива, които не допринасят за реален икономически растеж.
- Подкопаване на реалните спестявания (произведени стоки и услуги, която не се консумират веднага). Новите пари изкривяват пазарните сигнали и насърчават потребление и лоши инвестиции. Това води до свиване на реалните спестявания, което отслабва икономическия растеж.
- Повишаване на цените. Повече пари на пазара означава повече пари за същото количество стоки, което води до покачване на цените (инфлация).
Добре е да имате предвид, че симптомите на стагфлацията може да не са напълно видими в началото на периода и стагфлацията да бъде разпозната чак в огледалото за обратно виждане.
Идва ли стагфлация в САЩ?
На последните срещи на Федералния комитет по отворените пазари, Джером Пауъл все по-често предупреждава за потенциална стагфлация. Ето един цитат от последното изявление на централните банкери на САЩ:
„Комитетът е внимателен към рисковете за двете страни на двойния си мандат и преценява, че рисковете от по-висока безработица и по-висока инфлация са се увеличили.“
Макар и да не можем да твърдим, че САЩ се намират в стагфлация, трябва да отбележим, че има някои симптоми като:
- Индексът на потребителските цени остава над целите от 2%,
- БВП на САЩ падна до негативните стойности на тримесечна база (въпреки че това се дължи до голяма степен на подготовка за митата),
- Безработицата бавно пълзи нагоре.
Все пак, трябва да отбележим, че Индексът на мениджърите на покупките (PMI) в САЩ вече е категорично в зоната на стагфлация:
От началото на търговската война през март 2025, консенсусните очаквания за растежа в САЩ бяха ревизирани надолу, а консенсусните очаквания за инфлация бяха ревизирани нагоре. Това е определено вдига очакванията за стагфлация. Въпреки това, трябва да отбележим, че консенсуса често не греши.
Кои активи се представят силно по време на стагфлация?
След като вече знаете какво е стагфлация, колко дълго може да продължи стагфлацията и че стагфлацията е възможен сценарии в следващите години, то трябва да дадем отговор на ключовия въпрос – как да подготвите своя инвестиционен портфейл за стагфлация.
Да разгледаме няколко изследвания за представянето на различните активи през последната стагфлация през 70-те, които могат да ни дадат насоки. Разбира се трябва да знаем, че миналото представяне не гарантира бъдещи резултати.
При стагфлация, с по-високи лихвени проценти и по-бавен растеж, инвеститорите трябва да стоят далеч от акции sс растеж и кредит с растеж, като се стремят към по-високо качество и инвестират в компании с печалба, за да се предпазят от риска от рецесия, смята Торстен Слок от Apollo.
Отдолу ще открие една по-мащабна таблица от Bank of America, което ни показва представянето на различните класове активи и сектори в периода 1965-1983 по години. Виждаме, че в този период най-често лидерите са:
- 6 години за акциите с малки пазарни капитализации
- 5 години за златото
- 3 пъти технологичните компании
- 2 пъти енергийния сектор
- По една година за банките, незадължителните потребителски стоки и долара.
Графика от друго изследване на Bank of America показва кои фундаментални и технически фактори са носили най-голяма доходност (и кои са се представяли най-зле) в исторически периоди на стагфлация от 1987 – до днес:
Долната таблица на Shroders показва, че златото и суровините се представят най-добре по време на период на стагфлация от 1973 година.
В подкрепа на горната теза на Schroders за златото е и тази таблица на Блумбърг, която показва реалната доходност (т.е. след инфлация) на три основни класа активи по време на стагфлационния период (1965-1980):
- Акциите губят средно 2,2% на година с максимална печалба от 24,7% (1975) и максимална загуба от 42% (1974),
- Облигациите изтриват средно по 3,23% с максимална печалба от близо 7% (1976) и приблизително същата максимална загуба (1980),
- Златото печели средно 17,5% при максимална печалба от над 113% (1979) и максимална загуба от 30,6% (1975).
Следващата графика на MarketWatch пък класира активите според обща възвръщаемост в реална покупателна способност за периода 1971-1981 г. Виждаме, че е акциите на енергийни компании доминират в този период, според тези изчисления.
Така можем да заключим, че по време на стагфлационния период през 70-те години на миналия век златото изглежда се е оформило като големия печеливш. Някои качествени акции и активи, свързани със суровините също се представят солидно в период на стагфлация.
Открийте още интересни статии:
