Престорете се за момент, че е 1971 година и вие сте президентът Ричард Никсън (наистина смущаващи фантазии, но имайте търпение).
Вие се сблъсквате с постоянните дилеми свързани с правителствени приходи и разходи (особено на фона на финансирането на войната във Виетнам), а други страни като Франция например, забелязват трудностите, които изпитвате и се опитват да обменят своите долари за вашата ограничена купчина златни кюлчета.
Но този път Вие решавате да не се поддавате и не „затваряте златния прозорец“, въвеждайки епохата на фиатните валути.
Вместо това намалявате разходите и увеличавате приходите, както трябва да се прави в подобна ситуация. Балансирате бюджета си и убеждавате търговските си партньори, че доларът остава толкова добър, колкото златото.
Благодарение на вас САЩ и като цяло светът остават на квази златния стандарт на Бретън Уудс след Втората световна война. И това, което ще следва, е много различно.
Но колко различно точно? Как един свят със сравнително здрави пари би се отклонил от финансовата катастрофа, която сме приели като новото нормално?
Един от начините да разберете e промяната на покупателната способност на долара след 1971 и като изчислите цените на активите по отношение на златото, а не в долари, и видите кака биха се движели цените през последния половин век при златен стандарт.
Покупателна способност на долара
След 15 август 1971 година покупателната способност на долара се срива с над 87%. Разбира се, лъвския дял от сметката за този срив отива за американския данъкоплатец.
Само дивидентите имат значение
Да разгледаме цените на акциите. Когато се оценява в реални пари (т.е. злато), S&P 500 е практически непроменен от 1971 г. насам.
Следващата графика пренебрегва дивидентите, изплащани от публичните компании, така че нека дадем на акциите положителна реална възвръщаемост от може би 2% годишно, като всички те са от печеливши компании, които изплащат дивиденти на своите акционери.
Цените на акциите се покачват и падат и в злато, но колебанията са по-приглушени и по-малко разрушителни от серията от балони през последните пет десетилетия.
БВП: Дългата депресия?
Когато се оценява в злато, икономиката на САЩ (измерена чрез брутния вътрешен продукт) всъщност е по-малка, отколкото е била през 1971 година, което показва, че хората, които твърдят, че САЩ са в депресия с „главно Д“ от 2000 г., ако не и от 1971 година имат известно право.
Петрол: Животът става все по-евтин
Както се казва, „енергията е живот, животът е енергия“. В доларово изражение петролът и неговите дестилати като бензина са много по-скъпи в наши дни, както и животът като цяло.
Но оценяван в злато, петролът всъщност е поевтинял с почти две трети от 1971 година насам. В хипотетичния свят на златен стандарт енергията прави живота по-лесен и по-управляем, вместо по-труден и по-стресиращ, както е в момента.
Жилища: Децата ни получават своя дом
Жилищата може да са частта от живота, в която инфлацията е била най-изтощителна, като цели две поколения сега са лишени от собствеността върху жилище. А голяма част от притежателите на жилища изплащат десетилетия ипотеки.
Какво би било при златен стандарт?
Жилищата в САЩ биха били почти толкова евтини, колкото са били през миналия век. Наемите щяха да бъдат по-ниски и американските деца и внуци щяха да притежават собствени домове, вместо да ги наемат (или да остават да живеят при родителите си, което има своя принос за демографската криза).
Живот в свят на стабилни пари
Каква разлика може да направи едно единствено политическо решение? Ако правителството на САЩ се бе свило през 70-те години на миналия век и поддържаше стабилни пари, днес американците щяха да купуват акции за техните 2% дивидентна доходност, вместо да залагат спестяванията си на безкрайни цикли на бум/срив.
Американците нямаше да имат никакви притеснения как да напълнят резервоарите си, а техните деца и внуци щяха да живеят в съвсем достъпни жилища. За справка достъпността на американските жилища в момента е най-ниската в историята на този показател с начало на данните от 1987 г.
Най-важното, разделението според доходите в американското общество нямаше да е на такива рекордни нива, тъй като печатането на пари т.е. инфлацията облагодетелства тези, които са най-близо до принтера (банкери, правителство и мега корпорации) за сметка на останалите – основно малък, среден бизнес и гражданите.
Един свят със златен стандарт, накратко, би бил по-разумно и по-стабилно място, в което повечето хора щяха да бъдат много по-малко притеснени от предстоящия хаос.
