На няколко пъти в историята сме ставали свидетели на срив на фондовите пазари. Тук трябва да отбележим катастрофата от 1929, „Черния понедленик“ от 1987 и финансовата криза от 2008 година. Докато точната причина за всяка от тези катастрофи може да е сложна за разбиране, почти всеки срив на фондовите пазари обикновено се дължи на комбинация от спекулации, ливъридж и няколко други ключови фактори.
Тук ще анализираме 6 от основните причини, които могат да допринесат за следващия срив на фондовите пазари.
1. Спекулации
За почти всеки срив на фондовите пазари могат да бъда обвинявани необузданите спекулации. Катастрофата от 1929 година е спекулативен финансов балон в акциите като цяло. Сривът на технологичните акции в началото на 2000 година е последван от период на ирационални спекулации с dot.com компаниите. А глобалната финансова криза от 2008 може да се припише на спекулациите на инвеститорите с недвижимите имоти (и банките позволили да се стигне до там).
Въпросът е, че когато има ирационална еуфория при определен клас активи или индустрия, не е необичайно това да свърши много зле.
2. Прекален ливъридж
Когато нещата вървят добре, ливъриджът (т.е. „заетите пари“) може да изглеждат като отличен инструмент. Например, ако купя акции за $5 000 и цената им се повиши с 20%, ще направя $1 000. Ако взема на заем още $5 000 и купя от същите акции за $10 000 , ще да направя $ 2,000. Така ще удвоя печалбите си.
От друга страна, когато нещата се движат срещу вас, ливъриджът може да бъде направо опасен. Да речем, че същите инвестиции в акции от $5 000 са намалели с 50%. Щеше заболи, но все пак ще имам още $ 2 500. А ако бях взел назаем още 5 000 долара, 50% спад ще ме изтрие напълно.
Прекомерният ливъридж може да създаде низходяща спирала в акциите, когато нещата станат неприятни. Със спада на цените компаниите и инвеститорите с прекомерен ливъридж са принудени да продават, което води до още по-ниски цени. Най-забележителният случай е катастрофата от 1929 година, в която играеше основна роля при прекомерното закупуване на акции на марджин.
3. Лихви и инфлация
Като цяло повишаването на лихвените проценти е отрицателен катализатор за акциите и икономиката като цяло. Това е особено валидно за акциите фокусирани върху приходите като тръстовете за инвестиции в недвижими имоти (REITs). Инвеститорите купуват тези акции специално за доходността от дивиденти и нарастващите пазарни лихвени проценти оказват натиск върху тези акции.
Елементарен пример, да предположим, че доходността по 10-годишните щатски облигации е 3% и доходността на определен REIT e 5%. Тогава търсещите приходи инвеститори може да сметната, че допълнителния риск си струва и да изберат да инвестират в REIT. От друга страна, ако доходността по щатските облигации с покачи до 4%, дивидентите от REIT трябва да се покачат пропорционално, за да бъдат атрактивни за инвеститорите. И по-ниските цени на акциите се превръщат в по-високодоходни дивиденти на процентна основа.
От икономическа гледна точка по-високите лихвени проценти означават по-високи разходи по заеми, което води до забавяне на покупателната активност, което от своя страна може да доведе до потапяне на акциите. Така че, ако 30-годишната ипотечна лихва се е повишила, да речем, 6%, тя би могла да забави драстично пазара на жилища и да нанесе удар по акциите на строителните компании.
4. Политически рискове
Докато никой не разполага с кристална топка, която може да предскаже бъдещето, сигурно е, че на фондовия пазар няма да му хареса много, ако САЩ ще воюват със северна Корея. Пазарите обичат стабилността. А войните и политическите рискове представляват точно обратното. Например Dow Jones Industrial Average се понижи с повече от 7% по време на първата търговска сесия след терористичните атаки на 11 септември 2001, тъй като несигурността около атаките и следващите стъпки изплашиха инвеститорите.
5. Данъчни промени
Неотдавнашният Закон за намаляване на данъците и увеличаване на работните места със сигурност имаше ефект върху по-високите корпоративни печалби и вероятно е като цяло положителен катализатор за пазарите. От друга страна, увеличаването на данъците може да има обратен ефект.
Един от възможните начини за решаване на проблема с финансирането на социалната сигурност би бил начисляването на данъци върху заплатите на служителите и работодателите. Има няколко начина, по които това може да се случи, но това би означавало по-ниски заплати за работниците и по-високи разходи за работодателите и със сигурност би могло да бъде отрицателен катализатор.
Същото може да се каже, ако краткосрочните капиталови печалби или дивидентите загубят благоприятното си третиране, ако корпоративният данък се увеличи в бъдеще или ако възникнат други значителни данъчни увеличения. Това не е много вероятно да се случи, докато Републиканската партия е на власт, но със сигурност е възможно в бъдеще.
6. Паника
Важно е да се отбележи, че почти всеки срив на фондовите пазари обикновено не е причинен от един или повече от тези фактори сами по себе си. Обикновено това е комбинация от отрицателни катализатори и паника при инвеститорите. Именно това предизвиква рязък срив на фондовите пазари.
Например най-стръмният спад на пазара по време на финансовата криза настъпи през септември и октомври 2008 година. Да, спекулациите с недвижими имоти и прекаления ливъридж, доведоха до неприятностите. Но страховете от икономическа рецесия и че американската банкова система може потенциално да се срине, изпрати инвеститорите в паника, което доведе до истинския срив на фондовите пазари.
Комбинациите от тези фактори водят до срив на финансовите пазари
За да бъде ясно, това не е пълен списък на факторите, които биха могли да причинят срив на фондовите пазари. И е вероятно повече от един от тези фактори да се комбинират, за да причинят катастрофа. Кризата през 2008 бе причинена предимно от прекомерни спекулации, които предизвикаха балон в цените на недвижимите имоти. Освен това, и от прекомерния ливъридж, използван от потребителите и финансовите институции. Както и от паниката на инвеститорите, след като банките започнаха да се провалят.
