Когато цените на активите растат с темп, който дори оптимистите не могат да обяснят, а инвеститорите започват да вярват, че „този път е различно“, често се намираме в сърцето на финансов балон.
Историята познава десетки примери – от манията по лалета през XVII век до модерната еуфория около криптовалутите и технологичните акции. Но какво кара разумни хора да се държат ирационално в такива моменти? Отговорът се крие не в числата, а в човешката психология.
Можете да изгледате записа от уебинара с д-р Красимир Петров на тема „Основни характеристики на финансови балони“ по-долу:
Какво е финансов балон?
Изглежда трудно е да се даде точна и ясна дефиниция за финансов балон. Ето защо ще опитам да ви дам представа какво е финансов балон с една ориентировъчна дефиниция и и два цитата.
Финансовият балон представлява ситуация, при която цената на даден актив се повишава значително над неговата фундаментална стойност, движена главно от масова еуфория и ирационално поведение на инвеститорите (спекулация), подхранвани от кредит.
Повече за поведението на инвеститорите можете да откриете в статията: „Поведенчески финанси: как да избегнем капаните на нашия мозък?“
Сега ще предоставя два цитата:
„Спекулативен балон е ситуация, в която новини за покачване на цените предизвикват ентусиазъм у инвеститорите, който се разпространява като психологическа зараза от човек на човек. В този процес се разпространяват масово истории, които оправдават покачването на цените, и се привлича все по-голяма група инвеститори, които, въпреки съмненията относно реалната стойност на инвестицията, са привлечени от завист към успехите на другите и от вълнението на хазартната игра.“
Робърт Шилър, Ирационален Ентусаизъм
Една критика към този цитат е, че традиционно в условията на балон съмненията са много редки. Масовите вярвания са, че няма балон.
Ще добавя още един цитат за повече яснота.
„Истинският балон е продължително ирационално покачване на цените, характеризиращо се със спекулативна треска и завършващо с пазарен срив. Балоните достигат своя връх, когато почти всички потенциални купувачи вече са участвали.”
Джереми Грантъм, GMO Quarterly Letter, януари 2021
Грантъм пък пропуска да отбележи ключовата характеристика на финансовите балони – кредита. Но за характеристиките на балоните ще поговоря малко по-надолу в статията.
Сега е време да дам няколко примера за финансови балони.
Кратка хронология на финансовите балони
Ето кратък списък на някои от най-известните финансови балони в историята:
- Балонът с лалетата (1636–1637 г.) Цените на луковици за лалета в Холандия се покачват до неустойчиви нива, след което се сриват рязко.
- Балон на Южните морета (1711–1720 г.) Акциите на компанията на Южните морета във Великобритания надуват цените си, преди да се сринат и да причинят финансова криза.
- Балонът с Мисисипи (1719–1720 г.) Прекомерната спекулация с акции на компания за търговия в Мисисипи води до пазарен срив във Франция.
- Железопътният балон в САЩ (около 1870–1873 г.) Масовото инвестиране в железопътни компании води до колапс и икономическа депресия.
- „Нифти Фифти“ балон (1960-те и 70-те години) Високите оценки на около 50 „стабилни“ акции предизвикват балон, който пука в началото на 70-те.
- „Дотком“ балонът (1997–2000 г.) Цените на технологичните акции се покачват експлозивно, преди да се срутят в началото на 21-ви век.
- Жилищният балон в САЩ (2003–2007 г.) Надценяването на имотите и рисковите ипотечни кредити водят до глобалната финансова криза през 2008 г.
- Крипто балон (2017 и 2020–2021 г.) Цените на Биткойн и други криптовалути преживяха бърз растеж и последваща тежка корекция.
Основни характеристики на финансовите балони
Повечето финансови балони споделят общи характеристики, по които можете да ги разпознаете. По-долу ще откриете някои от най-широко разпространените:
- Спекулативни покупки. Склонност да се купува актив просто заради очакване цената му да се повиши. Не се купува заради доходността от дивиденти и наеми или за лична употреба.
- Надценено търсене. Очакванията за покачване на цената увеличават търсенето. Този фактор е обвързан с предходния.
- Страх от пропускане на възможност (англ. FOMO). Очакванията за ръст на цената предизвиква страх, че ще се изпусне възможност за печалба.
- Спекулативно задържане на актив. Продавачите не са склонни да продават, тъй като очакват по-високи цени и така се стига до дефицит на предлагане.
- Агресивно кредитиране. Това включва ниски лихвени проценти, банкова ликвидност, рекламиране на кредити и тн.
- Свръхувереност. Много инвеститори смятат, че са открили източник на „сигурни“ печалби, цената ще върви само нагоре и няма възможност за негативно развитие.
- Подценяване на риска. Тази характеристика е силно обвързана с предходната. Подценяват се рисковете от спад в цената, загуба на доходи, рецесия, здравословни проблеми и др. Липсва, каквото и да е управление на риска.
- Стадно поведение. Мислене от сорта на: „Всички купуват и печелят, затова и аз ще купя.“; „Няма как всички да грешат.“
- Твърдения, че няма алтернатива. Говори се, че няма алтернатива на даден актив, чиято цена се покачва. Винаги има други активи, просто трябва да се информирате за тях.
- Конфликт на интереси. „Експертите“ в публичното пространство често имат интерес да промотират даден актив и може да печелят от покачването на цените на даден актив.
- Оправдания за балона (англ. narratives). Винаги има масово разпространени аргументи, които се повтарят постоянно, за да оправдаят покачването на цените.
Почти всички от изброените характеристики могат да се открият във всеки финансов балон. Разбира се, тук трябва да отбележим, че историята не се повтаря, тя се римува т.е. всеки балон може да има някои свои специфики, които да не са срещани при други.
Въпреки това, кредитът и спекулациите са задължителна част от оформянето на балони. Важно е да запомните, че:
„Пазарът може да остане ирационален по-дълго, отколкото вие можете да останете платежоспособен“
Джон Мейнард Кейнс
Теория за по-големия глупак
Теорията на по-големия глупак (на английски: Greater Fool Theory) е икономическа концепция, според която цената на даден актив може да се покачва не защото има реална стойност, а защото хората вярват, че ще могат да го продадат на някой „по-голям глупак“ за още по-висока цена.
Този порочен кръг ще продължи до момента, в който купувачите се изчерпят. Най-добрият пример вероятно е този с лалетата, където холандците продават къщи и земи само за луковици от лалета.
Идеята на теорията за по-големия глупак е, че цената на определен актив може да нараства толкова, колкото следващият купувач вярва. С такива нерационални очаквания и игнориране на фундаменталната стойност на актива, в крайна сметка се стига до финансов балон.
Ето как може да се опише Теорията на по-големия глупак:
„Представете си конкурс за красота, където решението ще бъде взето на базата за мнението на съдията. Някой, който иска да предскаже резултата, трябва да оцени възприятията на съдията, а не красотата на състезателя. В резултат на това Вашият глас за победителя няма да зависи от това кое Ви се струва най-хубаво. Вместо това, Вашият глас ще зависи от това как смятате, че съдиите ще гласуват.“
Джон Мейнард Кейнс, британски икономист
5 етапа на балона
За да определим етапите на развитието на икономически балон ще използваме определението на икономистът Хайман Мински от неговата новаторска книга „Стабилизиране на нестабилна икономика“.
Мински идентифицира 5 етапа в развитието на един кредитен цикъл:
- Изместване– инвеститорите се насочват към нова парадигма, като новаторска технология или исторически ниски лихвени проценти. Цените започват да нарастват бавно.
- Бум– ръстът на цените започва да набира скорост, тъй като все повече участници навлизат на пазара. По време на този етап активът привлича вниманието на медиите и се появява ефектът „страх от пропускане на възможността“.
- Еуфория – по време на тази фаза предпазливостта се отхвърля тотално и цените скачат с главоломни темпове. Традиционните мерки за оценка се изстрелват в космоса и започват да се въвеждат показатели за оценка. Именно тук се появява и Теорията за по-големия глупак.
- Прибиране на печалби – в тази фаза умните пари виждат предупредителните знаци, решават, че балонът ще се спука и започват да прибират печалби. Все пак трябва да знаете, че изчисляването на точното време, когато пазарния балон ще се спука може да е доста трудно упражнение дори за повечето професионалисти.
- Паника – необходимо е само едно не толкова значимо събитие за спукване на балона без да може да се надуе отново. В този етап цените на активите се сриват дори по-бързо, отколкото са се повишавали, тъй като инвеститорите масово разпродават актива.
По-голямата част от т.нар. умни пари влизат на пазара по време на фазата на навлизане и излизат етапа на прибиране на печалби. Така много от тях успяват да приберат „лъвския пай“.
От друга страна много от индивидуалните инвеститори влизат по време на шума и дори по време на еуфорията и излизат докато трае паниката. При този сценарий повечето от тях купуват скъпо и продават евтино.
Ето и едно изображение, което демонстрира различните емоции на инвеститорите:
Заключение
Финансовите балони не са просто пазарни аномалии — те са резултат от дълбоко вкоренени поведенчески модели, които се повтарят отново и отново в историята.
Разпознаването на тези модели, както и разбирането на психологическите и икономическите фактори зад тях, е ключова стъпка към взимането на по-информирани инвестиционни решения и управление на риска.
Колкото повече познаваме миналото, толкова по-подготвени сме за бъдещето.
Открийте още интересни статии:
