Само допреди месеци голяма част от венецуелския нефт се движеше през система, изградена около PDVSA, военно-икономически структури като CAMIMPEG, посредници, сенчести танкери, китайските независими „чайници“ и непрозрачни и офшорни финансови канали.
Това бе нефтена икономика, адаптирана към санкциите: непрозрачна, зависима от големи ценови отстъпки и заобикаляне на традиционната финансова система.
Точно за подобни пазари говорихме с Мишо Стоянов от Инвесто в „Инвестиции там, където другите не смеят: Бразилия, Венецуела, Куба“, а след това предложихме и конректни имена в „Скритите възможности в Бразилия и Куба“.
Общата теза е проста: когато политическият риск държи масовия капитал далеч, промяната на правилата може да отключи движения, които пазарът още не е оценил.
Сега Вашингтон се опитва да обърне схемата. Тръмп обяви споразумение, обхващащо над 65 млрд. барела доказани резерви, 17 венецуелски находища и потенциално близо $100 млрд. американски инвестиции.
Проблемът е, че резервите сами не произвеждат нефт. Нужни са работещи кладенци, помпи, ремонти, сондажи, оборудване, инфрструктура, инженери и много капитал. Именно там може да се появи по-интересната инвестиционна възможност.
В следеващия анализ ще разгледам компаниите, които могат да се възползват най-сериозно, ако венецуелският петролен сектор действително започне да се връща към живот.
