Към 2023 година едно американско домакинство, което се надява да купи жилище на медианна цена, трябва да прави поне $100 000 годишно. В някои градове домакинствата трябва да изкарват почти 3–4 пъти тази сума.
Медианният доход на домакинството в страната в момента е доста под този праг от $100 000.
За да разгледат тенденциите между средните доходи и средните цени на жилищата през годините от Visual Capitalist начертахa тяхното движение, използвайки следните набори от данни от Федералния резерв:
- Медианен доход на домакинство (1984 – 2022)
- Медианна продажна цена на продадените жилища (1963 – 2023)
Важно е, че тази графика не прави надбавки за действителния разполагаем доход на домакинството, нито как се променят месечните ипотечни плащания в зависимост от лихвените проценти към момента.
И накрая, и двата набора от данни са в настоящи щатски долари, което означава, че не са коригирани спрямо инфлацията.
Средни цени на жилищата срещу доходи в САЩ
През 1984 г. средният годишен доход на американско домакинство възлиза на $22 420, а средната продажна цена на къщата за първото тримесечие на годината е $78 200. Съотношението цена/доход от продажби на жилища е 3,49.
Чисто аритметично, това са най-достъпните къщи в САЩ, откакто Федералният резерв започна да проследява тези данни.
Скрито предупреждение, разбира се, бе инфлацията: вилнееща към края на 70-те и началото на 80-те години. Въпреки че спадна значително през следващите пет години, през 1984 г. 30-годишният фиксиран лихвен процент бе близо до 14%, което означава, че значителна част от доходите на домакинствата отиват за лихвени плащания.
В средата на 2000-те станахме свидетели на експлозивен скок в цените на жилищата, който в крайна сметка завърши с жилищен балон и последващ срив – влиятелен фактор за рецесията от 2008 г.
Високорисковите ипотеки изиграха централна роля в този сценарий, тъй като бяха издадени на купувачи с лош кредит и след това обединени в привидно по-привлекателни ценни книжа за финансовите институции. Тези заеми обаче в крайна сметка се сринаха, тъй като икономическите обстоятелства се промениха.
В отговор на рецесията и за да стимулира икономическото търсене, Федералният резерв намали лихвените проценти и понижи лихвите по ипотечните кредити. В последствие започна и програмите за количествени улеснения за първи път в историята
Въпреки че тази мярка имаше за цел да направи собствеността върху жилища по-достъпна, тя също така допринесе за значително увеличение на цените на жилищата през следващите години.
Освен това новото поколение, навлизащо на пазара за закупуване на жилища, увеличи търсенето. Едновременно с това недостигът на ново строителство и нарастването на инвеститорите и корпорациите, преобразуващи жилищни единици в имоти под наем, доведоха до недостиг на предлагане, оказвайки възходящ натиск върху цените.
В резултат на това средните цени на жилищата сега са близо 6 пъти медианния доход на домакинствата в САЩ. Ключов стълб на американската мечта – притежаването на дом е все по-недостъпен за американците
Как недостъпните жилища влияят на икономиката на САЩ?
Когато жилищните разходи надхвърлят значителна част от доходите на домакинството, семействата са принудени да намалят други основни разходи, намалявайки потребителските разходи, което влияне на останалата част от икономиката.
Като се има предвид как разширяването на предлагането на жилища помогна за стимулиране на икономическия растеж на САЩ през 20-ти век, настоящите ограничения на предлагането в страната са особено иронични.
Недостъпните жилища също задушават мобилността, тъй като хората може да не са склонни да се преместят за по-добри възможности за работа поради жилищни ограничения.
От друга страна, много градове изпитват сериозен недостиг на работна ръка, тъй като много работници с по-ниски заплати просто не могат да си позволят да живеят в града. И двете явления влияят върху пазарната ефективност и растежа на производителността.
В същото време, недостъпните жилища влошават раждаемостта и демографията, тъй като все повече млади двойки не могат да си позволят дом, в който да изградят семейство.
