Преди по-малко от 20 години енергията имаше приблизително същата тежест в S&P 500 като технологичния сектор. Днес информационните технологии са 37% от индекса. Енергията е едва 3%. Това е впечатляващо не само като история за възхода на технологиите, а и като история за това как капиталът напусна реалната икономика.
Пазарът плаща все повече за софтуер, изчислителна мощ и бъдещи очаквания, докато секторът, без който сървърите, заводите, транспортът и икономиката физически не могат да функционират, се е свил почти до статистическа грешка в индекса.
Въпросът не е дали енергията отново ще стане 20% от S&P 500. По-интересният въпрос е дали 3% не са твърде малко за сектор, от който зависят останалите 97%.
Малкото тегло не означава малко значение. Понякога означава малко капитал. А малкото капитал днес може да се превърне в недостатъчно предлагане утре.
При нефтените компании това вече се вижда под формата на капиталова дисциплина, фокус върху възвръщаемостта на акционерите, забавяща се продуктивност на кладенците в САЩ и други ключови дългосрочни фундаменти. Пазарът гледа следващите месеци. Проблемът се натрупва за следващите години.
Точно тази разлика между краткосрочния шум и дългосрочните фундаменти разглеждам в „Нефт: мечи сезон в бичи цикъл“.
