За някои може да звучи изненадващо, а за други е очевидно, че ЕС никога не е прилагал правилата от своя Пакт за растеж и стабилност или по-известен като Договора от Маастрихт. Кризата достига връхната си точка като Франция и Италия са в светлината на прожекторите.
Според Майк Шедлок от MishTalk.com, първата жертва ще бъде „Зелената“ политика.
Правила за съответствие
Да видим всъщност кои са тези правила за съответствие или известни още Маастрихтстки критерии:
- Правило за дефицит: дадена държава отговаря на изискванията ако: 1) Балансът на бюджета на правителството е равен или по-висок от -3% от БВП или 2) В случай прагът от -3% е нарушен, отклонението остава малко (максимум 0,5% от БВП) и е ограничено до една година.
- Правило за дълга: дадена държава отговаря на изискванията, ако съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП е под 60% от БВП или ако превишението над 60% от БВП е намаляло средно с 1/20 през последните три години.
- Правило за структурен баланс: дадена държава отговаря на изискванията, ако 1) структурния бюджетен баланс на държавното управление е на или над средносрочната цел (СБЦ) или 2) годишното подобрение на структурния баланс е равно или по-високо от 0,5% от БВП.
- Правило за разходите: дадена държава в съответствие, ако годишният темп на нарастване на първичните държавни разходи, без дискреционните мерки за приходите и еднократните случаи, е на или под 10-годишната средна стойност на номиналния темп на потенциален растеж на производството минус необходимия марж на конвергенция, за да се осигури корекция на структурния бюджетен дефицит в съответствие с правилото за структурния баланс.
Виждате, че части от тези правила остават вратички, а и са подлежали на деликатни промени, за да се оправдае едно или друго решение.
Зони на проблеми с дефицита
Графиката по-горе разказва картината. С най-висок коефициент на съответствие в ЕС са Люксембург (93%), Швеция (92%) и Дания (84%). Следват Естония със 77% и България със 74%. 3 от изброените 5 държави са извън еврозоната.
- Франция и Италия са големи катастрофи в момента по отношение на правилото за бюджетния дефицит. Франция има бюджетен дефицит от 7%, а Италия – 5%. Франция трябва да намали дефицита си с колосалните 4% от БВП!
- Гърция има съотношение дълг към БВП от 170%. Общо 5 държави имат съотношение дълг към БВП над 100%, а средното за еврозоната е 88,60% към края на 2023 г. В същото време по правило не трябва да надхвърля 60%.
Нито Италия, нито Гърция е трябвало да бъдат допускани в EMU (Европейския валутен съюз – еврозоната) на първо място.
Разхлабването на правилата отлага кризата
На 10 февруари 2024 година ЕС се съгласи с по-свободни фискални правила за намаляване на дълга и стимулиране на инвестициите.
Последното преработване на правилата от две десетилетия, известни като Пакт за стабилност и растеж, дойде, след като някои държави от ЕС натрупаха рекордно висок дълг, тъй като увеличиха разходите, за да помогнат на икономиките си да се възстановят от пандемията, и след като блокът обяви амбициозни зелени, индустриални и отбранителни цели.
Всъщност на постоянното разхлабване на паричната политика на ЕЦБ се дължи и оцеляването на еврозоната след Глобалната финансова кризa. На долната графика виждате, чe от създаването на еврозоната:
- БВП е нараснал с 97,73%
- Държавният дълг се е увеличил с 164,69%
- Паричното предлагане М2 е нараснало с 293,45%
- Балансът на ЕЦБ се е раздул с 849,52%
Ревизираните правила позволяват на страните с прекомерни заеми да намалят дълга си средно с 1% годишно, ако е над 90% от брутния вътрешен продукт (БВП), и средно с 0,5% годишно, ако дългът е между 60% и 90% от БВП.
От страните с дефицит над 3% от БВП се изисква да го намалят наполовина до 1,5% по време на периоди на растеж, създавайки предпазен буфер за предстоящи трудни времена.
Разходите за отбрана ще бъдат взети предвид, когато Комисията оценява високия дефицит на дадена страна, съображение, предизвикано от инвазията на Русия в Украйна.
Новите правила дават на страните седем години, в сравнение с предишните четири, за намаляване на дълга и дефицита, считано от 2025 г.
Обърнете внимание, че ЕС може да променя прилагането, но не и основните цели на Пакта за стабилност и растеж без единодушно съгласие и нов договор.
На този фон, нека погледнем напред към кризата, която се задава, както е описана от Eurointelligence .
Следващата финансова криза в Европа
От MishTalk предупреждават техните читатели за възможността за нова финансова криза в Европа. Като цяло те са били сдържани в предупрежденията си за финансови кризи.
Основното изключение бе световната финансова криза и нейният братовчед, кризата на държавния дълг в еврозоната. Петнадесет години по-късно виждаме друга финансова криза, която предстои в Европа: криза на европейския социален и политически модел с дълбоки последици за фискалната и финансова стабилност.
Канарчето във въглищната мина е превишаването на бюджетните дефицити във Франция и Италия, съответно над 7% и над 5% за 2024 г. Тези числа са симптом, а не причина.
Зад тях се крие липсата на икономически растеж, необходим за поддържане на социалния модел на Европа. Фискалната политика на Германия не може да бъде по-различна от тази на Франция или Италия, но въпреки това Германия е засегната от абсолютно същия проблем.
Олигополен модел
Европейският модел се задвижваше от олигополни индустриални компании, които бяха силно подкрепяни от държавата чрез регулация, която накланяше условията в тяхна полза. Германската автомобилна индустрия е класически пример, но повечето страни направиха нещо подобно.
Това, което убива този модел сега, е промяна в технологиите и геополитическа фрагментация.
Все повече и повече функции в нашия живот, които преди са били сфера на чисто механични процеси, днес са напълно или частично дигитализирани. Бариерите за навлизане са паднали. Китай премина от нула до световен лидер в електрическите автомобили.
Европейските компании вече не генерират достатъчно печалби, за да подхранват социалния модел и да финансират дългосрочни изследвания. Не е изненада, че Европа има много малко технологични компании.
Накратко, олигополният старотехнологичен модел на Европа вече не работи в дигитален свят. ЕС опита да се противопостави на технологичното развитие чрез регулации, но това е начин за справяне със симптомите, а не с причините.
Освен това, отделянето на Европа от достъпните ресурси на Русия засегне досега работещия модел.
Анемичен растеж
След многобройните глобални сътресения през това десетилетие, последиците от технологичния упадък в Европа се изразяват в по-ниски потенциални темпове на растеж. Италия бе на първо място.
- Ръстът на производителността на Италия е близо до нула, откакто се присъедини към еврото.
- Ръстът на производителността във Великобритания спадна след световната финансова криза и никога не се възстанови оттогава.
- Ръстът на производителността в Германия е малко вероятно да се възстанови, дори ако икономическият цикъл го направи.
Немският съвет на икономическите експерти вижда потенциален растеж от около 0,5% до края на десетилетието. С толкова нисък растеж на производителността моделът на Европа стана финансово неустойчив.
Предстои ни фискална криза, причинена от комбинация от спад в растежа на производителността и политическа задънена улица.
Технологиите са основната причина за спада. Геополитиката е това, което го ускори. Решенията през годините – общ фискален капацитет, съюз на капиталовите пазари, съвместни обществени поръчки за отбрана за неутрализиране на нарастването на разходите за отбрана – са по-далеч от всякога.
Освен ако някои от тези параметри не се променят, финансовата криза е много правдоподобен сценарий.
„Зелени“ фантазии
ЕС прие амбициозни зелени политики, които ще струват много повече пари, отколкото е предвидено в бюджета.
Можете да вземете тези зелени цели и да ги хвърлите в кофата с идеи, които изобщо никога не е трябвало да бъдат възприемани.
Франция е в центъра на вниманието
Франция има бюджетен дефицит от 7%, но иска да финансира европейска армия, която да се бие с Русия. Как точно трябва да се случи това? Дори ако дадете на Франция 7 години как точно ще свали 4% дефицит от БВП.
Не е изненадващо, че политическата система се фрагментира навсякъде из целия ЕС. Аргументът за устойчивите дефицити във Франция например е, че политиците имат нужда от тях, за да държат Марин Льо Пен извън властта. Това означава, че дефицитите ще продължат.
Последното прочуване на Льо Монд преди европейските избори във Франция показва, че крайната десница на Марин Льо Пен води убедително, а социалистите са по петите на Макрон.
Изследваният в много други европейски страни показват надигането на дясно-консервативния сектор и намаляващата популярност на ляволибералните лидери.
В същото време проблемите за Франция не свършват само до дефицита. Държавният дълг към БВП е над 110%, докато частният дълг спрямо БВП надхвърля 280%. И по двата показателя Франция е на някои от челните позиции в Европа
Военна икономика
Като начин за създаване на работни места президентът на ЕК Шарл Мишел и други европейски политици реши да насърчава военна икономика, което изглежда абсурд на фона:
- Тежка енергийна зависимост на Европа от САЩ, Русия, Китай, Катар и тн. Зелената политика унищожи и продължава да унищожава собствените ресурси на Европа.
- Липса на развита оръжейна индустрия. Европа е в пълна оръжейна зависимост от САЩ.
- Търговска зависимост на Европа от Китай. Деиндустриализацията на Европа и огромния китайски производствен капацитет на поставят Европа в наведено положение и спрямо Китай.
- Застаряваща инфраструктура из целия континент.
Едно добро предложение е Шарл Мишел да събере останалите войнолюбци в Европа и САЩ и да застанат начело на военните редици.
Договорът от Маастрихт е проблема
Eurointelligence казва, че „технологиите са основната причина за спада. Геополитиката е това, което го ускори.
Технологиите не са основния проблем. Договорът от Маастрихт, който създаде еврозоната, е погрешен. И този проблем не може да бъде оправен без единодушно съгласие.
Предвид разликите в правилата за производителност и работа, един лихвен процент, определен от ЕЦБ, не може да обслужва Италия, Франция, Гърция и Германия.
С една дума ЕС не функционира. Това е проблемът, не технологията. Самият договор от Маастрихт е голяма част от причината ЕС да не функционира. Самото евро, с един общ лихвен процент, е фундаментално погрешно.
Правилата и политиките на ЕС правят невъзможно развитието каквото и да било освен бюрокрация и затова ЕС заложи на регулирането на американските и китайските компании.
И отново, технологиите и геополитиката сега ускоряват основния проблем, който е еврото и Договора от Маастрихт.
