Макро облаци на хоризонта
Борис Петров· 6 минути четене
Където и да погледнете, виждате неустойчиви икономически модели: или се разчита на растеж, подхранван от дългове (САЩ), или опитва се да изцеди изчерпан модел на растеж (Китай), или се поддава на бавна и болезнена смърт (Европа).
Днес нека направим крачка назад и да поговорим за бизнес моделите, които следват Европа и САЩ. Нека да ги разопаковаме заедно и да разберем какво предстои и как да подготвим съответно портфолиото.
Европа бавно умира
За да докажа тезата си, ето една от най-потискащите графики, които ще видите днес:
Графиката показва неудобната истина за Европа.
Професионалните прогнозисти на ЕЦБ сега очакват 5-годишния растеж на БВП в Европа да достигне само 1,3% – най-ниското ниво досега. Преди Голямата финансова криза това число бе постоянно над 2,0% в реално изражение.
Така че, докато говорим за „Бурните 20-те“ за САЩ и докато наблюдаваме страни като Индия да се представят особено добре, ни остава да отговорим на някои трудни въпроси в Европа.
Защо растежът е толкова нисък и се очаква да остане толкова бавен?
Несъвършена европейска инфраструктура и не се вижда подобрение
Управляваме „съюз“ с една парична политика, различни фискални политики и без банков съюз или съюз на капиталовите пазари.
Слаба производителности липса на структурни реформи
Въпреки че са рекламирани през цялото време, европейските политици наистина не са заети с реформи за структурно подобряване на производителността.
През последните повече от 20 години ръстът на производителността в Европа е бил слаб ~1% годишно. В същото време, САЩ стават все по-продуктивни с много по-бързи темпове:
Лоша демография
Ниската раждаемост означава, че работната сила в Европа ще се свие с 25% през следващите 20-30 години:
Липса на реални иновации
Вместо на иновациите, Европа залага на все повече и повече регулации.
Нужда от ниски лихви
Тази седмица ЕЦБ отново намали лихвените проценти, но номиналните проценти остават все още твърде високи спрямо основната тенденция на инфлация.
Европа се нуждае от лихвени проценти под нивото на инфлация , за да има достатъчно разхлабена парична политика, за да стимулира поне някакъв растеж:
Графиката по-долу е друг начин да си представите това непоследователно ценообразуване на пазара на облигации.
Дългосрочният равновесен номинален процент представлява номиналния лихвен процент, който позволява на икономиката да работи гладко и да постигне своя потенциален темп на растеж, докато инфлацията се движи около 2%.
Мислете за това като за лихвения процент, който „балансира“ икономиката.
Преди пандемията среднoто ценообразуване за дългосрочния равновесен номинален лихвен процент в Европа беше +0,5%. Днес е над +2,0%. Какво се промени в Европа, така че икономиката да може структурно да се справя с по-високите лихвени проценти много по-добре, отколкото преди пандемията?
Според мен: нищо. Ако не друго, сега нещата изглеждат малко по-зле:
САЩ – подхранвана от дългове икономика
Нека сега да поговорим за икономическия модел на САЩ. Ето някои зашеметяващи статистики за икономиката на САЩ – от средата на 2020 г.:
- Номиналният БВП на САЩ е нараснал с ~$7 трилиона
- Общият дълг на САЩ е нараснал с ~$8,5 трилиона
Подхранвана от дългове икономика, подхранван от дългове растеж:
Вижте тази отлична графика от EJ Antoni. Тя показва как номиналният растеж на САЩ (синьо) се е увеличил по-малко от увеличението на дълга на федералното правителство (червено).
Ако добавите дълга на частния сектор, червената лента преминава границата от $8 трилиона.
Трябва ли да се тревожим за този подхранван от дългове модел на растеж?
Вижте: нашата парична система е съсредоточена около създаването на дълг/кредит за поддържане на икономическия растеж. В това няма нищо лошо (не съм убеден), но ключът е новия дълг да се използва за финансиране на продуктивни инвестиции и реформи.
Става все по-зле и по-зле от това:
Както показва графиката по-горе, за всеки нов долар дълг в крайна сметка се създава много по-малко от нов долар растеж на БВП!
Така че: да, икономиката на САЩ се справя невероятно добре от 2020 г. насам. Но това не е органичен растеж, това отново е растеж, подхранван от дълг.
Който и да спечели президентските избори в САЩ, можете да бъдете сигурни, че ще има все повече и повече създаване на дългове, за да се опита да се стимулира икономическия растеж на САЩ.
Източник: The Macro Compass
