Наскоро няколко медии предупредиха за предстоящия крах на споразумението за петродолара. С подобни разкази идва безпокойството на инвеститорите. Обърнете внимание на следните заглавия на статии по темата.
- ОПЕК ще се раздели връзката си с долара за ценообразуване на петрола – The New York Times
- Петродоларът е мъртъв и това е голяма работа – FX Street
- След 50 години, смъртта на петродолара е сигнал за край на хегемонията на САЩ – The Street Pro
Преди да правим прибързани заключения, нека обсъдим какво е и какво не е петродоларът. С това знание можем да отговорим на опасенията за смъртта на петродолара. Освен това можем да дискредитираме заплашителни заглавия като – Сделката за петродолара изтича; Защо това може да предизвика „колапс на всичко“.
Преди да започнем, трябва да направим едно уточнение – статията в Ню Йорк Таймс, която е посочена по-горе, не е скорошна. Добавена е, за да се покаже, че това не е нова история. Статията от юни 1975 година започва по следния начин:
ЛИБРЕВИЛ, Габон, 9 юни — Страните производителки на петрол се споразумяха днес да прекъснат връзката между цените на петрола и долара и да започнат да котират цените в специални права на тираж, каза управителят на Иранската национална банка Мохамед Йегане.
Какво е петролдоларът?
През 1974 г., след икономически опустошителното петролно ембарго, при което цената на суровия петрол за барел скача четири пъти, предизвиквайки скок на инфлацията и отслабвайки икономиката, САЩ отчаяно се опитват да избегнат ново ембарго на всяка цена.
Американски политици теоретизират, че по-силните отношения със Саудитска Арабия биха допринесли много за постигането на целта.
За щастие саудитците също се надяват на ползотворни отношения със САЩ и се нуждаят от надежден инвестиционен дом за новите си петролни богатства. Те търсят и по-добро военно оборудване на фона напрежението в Близкия изток от войната Йом Кипур.
По това време Саудитска Арабия има огромен бюджетен излишък поради неочакваните си печалби от високите цени на петрола и сравнително малките нужди от разходи в страната.
Въпреки че никога не е имало официален пакт за петродолара, широко разпространено е мнението, че САЩ и Саудитска Арабия са си стиснали ръцете негласно, за да задоволят взаимно нуждите си.
- Саудитска Арабия е насърчена да инвестира излишните си долари в сигурни, високодоходни държавни ценни книжа на САЩ.
- В замяна САЩ ще продават военно оборудване на Саудитска Арабия и ще помогнат за изграждането на някои инфраструктурни проекти в страната.
И двете страни се надяват, че по-добрите отношения ще бъдат продуктивен страничен продукт. Това е споразумението за петродолара.
Коментар на темата ще откриете във видеото:
Петродоларът всъщност не е точно за долара
Дискусиите за петродолара са били основно за това, че Саудитска Арабия се нуждае от сигурен дом за своите излишъци и че САЩ търсят долари, за да финансират големите си фискални дефицити. Докато доларът щеше да бъде валутата за споменатите транзакции, то това вероятно не бил основния фокус на разговорите.
Справяйки се с огромните разходи от войната във Виетнам и амбициозните социални разходи за успокояване на социалните вълнения, САЩ търсят финансиране на своя дефицит. В същото време, Саудитска Арабия трябва да инвестира своите излишъци.
Като се има предвид безпрецедентната ликвидност и безопасност на пазара на държавни облигации на САЩ в сравнение с други опции, „споразумението“ има много смисъл и за двете страни.
Освен това, тъй като приходите от саудитски петрол ще бъдат използвани за закупуване на американски облигации в долари, има смисъл Саудитска Арабия да изисква от другите купувачи на петрол да плащат в щатски долар за петрол. Все пак, саудитците ще имат разходи за обмен и ще поемат валутен риск при приемането на друга валута.
От Real Investment Advice споделят две графики, за да оценим по-добре влошаващата се фискална позиция на САЩ по това време.
Първата графика по-долу подчертава дефицитите през средата на 70-те години. Днес мнозина биха сметнали дефицит от $50 или $60 милиарда за минимален. Но тогава възникналите дефицити са рязко отклонение от нормата.
Втората графика предоставя подходящ контекст. САЩ изпитват по-значителни федерални дефицити в средата до края на 70-те години, отколкото по време на Втората световна война. Предвид огромните разходи за Втората световна война, този факт е бил зашеметяващ за много хора по това време.
Саудитска Арабия вече няма долари за инвестиране
Днес ситуацията е различна. Америка все още отчаяно се нуждае от финансиране, но Саудитска Арабия няма бюджетни излишъци, които да инвестира. Според статия на Bloomberg, озаглавена „ Петродоларът е мъртъв, да живее петродоларът“ :
Бързо напред до днес и Саудитска Арабия изобщо няма излишък за рециклиране. Вместо това страната взема големи заеми на пазара на държавен дълг и продава активи, включително парчета от националната петролна компания, за да финансира големите си икономически планове. Вярно е, че Рияд все още държи значителни резерви в твърда валута, някои от които са инвестирани в държавни ценни книжа на САЩ. Но вече не ги натрупва. Китай и Япония имат значително повече пари, обвързани на американския дългов пазар, отколкото саудитците.
Освен това, трябва да се отбележи, че след шистовата революция САЩ вече са най-големия производител на петрол в света и далеч нямат сериозна зависимост от внос на петрол от Саудитска Арабия.
Монополът на резервите
Мнозина смятат, че правителството на САЩ тормози чужди държави да използват долара, като по този начин ги принуждава да имат доларови резерви. Това изглежда логично, тъй като резервите трябва да бъдат инвестирани и могат да помогнат за финансиране на дефицитите на САЩ.
Ние не знаем какво казват американските политици на другите страни при затворени врати. Но предполагаме, че някакво „убеждаване“ притиска други страни да използват долара. Независимо от това, няма много алтернативи на долара.
САЩ предлага на други нации най-доброто място за инвестиране поради четири основни причини:
- Върховенство на закона (това вече е под въпрос след замразяването на руските активи)
- Ликвидни финансови пазари
- Икономическа мощ
- Военна мощ
Никоя друга държава няма и четирите от тези характеристики. Китай и Русия нямат върховенство на закона и ликвидни финансови пазари. Европа няма достатъчно ликвидни капиталови пазари или военна мощ.
Често се говори, че златото и Биткойн са кандидати да узурпират долара. Като за начало те не изплащат доходност на инвестицията. Вероятно по-големия проблем, цените им са волатилни, особено, когато става въпрос за Биткойн.
Има много други трудности, които им пречат да получат пълноправен валутен статут като например размера на пазара (данни към 4 юли 2024):
- Пазарната капитализация на Биткойн е около $1,17 трилиона.
- Пазарната капитализация на златото е $15,8 трилиона.
- Според последните данни на SIFMA пазарна капитализация на американски държавни облигации е $27 трилиона.
Резюме
Независимо дали е имало официално споразумение, петродоларът няма да отиде никъде. Дори ако Саудитска Арабия приеме рубли, юани, песо или злато за петрола си, тя ще трябва да конвертира тези валути в долари в почти всички случаи.
Трябва да имате предвид, че Саудитска Арабия поддържа стойността на валутата си възразана с фиксиран курс към долара от 1986 година, както е показано на графиката по-долу:
Саудитците също така държат около $135 милиарда държавни ценни книжа на САЩ, което е тригодишен връх на притежанията им на американски облигации. Така казано не изглежда, че Саудитска Арабия се опитва да се разграничи от щатския долар и американските финансови пазари, нали?
Истории като тези за петродолара и други за „неизбежната“ смърт на долара съществуват от десетилетия. Някой ден те ще бъдат прави и доларът ще следва пътя на предишните световни резервни валути.
Но за да се случи това, трябва да има по-добра алтернатива, а за момента няма валута, което дори да се доближава до предложението на долара. Предстои да видим кога ще се появи и колко време ще е нужно, за да се наложи.
