„В днешно време хората знаят цената на всичко и стойността на нищо.“
Оскар Уайлд
Всеки инвеститор иска да купува акции на добра цена. Но само цената не е достатъчна. По-задълбоченият въпрос е: „Плащам ли по-малко от това, което компанията наистина струва?“
Но тук се появява разликата между евтина и подценена акция. Едната може да изглежда примамливо евтина на пръв поглед, но да крие сериозни проблеми в бизнеса. Другата – временно пренебрегната от пазара – може да предложи реална стойност и дългосрочен потенциал.
В тази статия ще разгледаме какво представляват оценките, как да ги използвате и кои съотношения могат да ви помогнат да откриете наистина подценени акции.
Какво представляват оценките?
Оценка (англ. valuation) на една компания е опит да се определи вътрешната стойност (англ. intrinsic value) на бизнеса — колко струва на базата на финансовите резултати, активи, парични потоци и бъдещи перспективи.
Това е стойността, която би било справедливо да се плати за компанията, ако всички рискове и очаквания са взети под внимание, а не просто настоящата пазарна цена.
Оценките са важни поне по следните 3 причини:
- Помагат да разграничите цена от стойност;
- Помагат да избягвате капаните на евтините акции, които изглеждат на пръв поглед привлекателно;
- Позволяват сравнение между компании (най-добре в един сектор или индустрия).
Оценките са опит да се намери баланс между това, което една компания струва в действителност, и това, което пазарът е готов да плати за нея в момента. Те не са точна наука, а по-скоро рамка за вземане на решения, която стъпва върху данни, но често включва и предположения за бъдещето.
Основни методи на оценка на акции
В инвестиционната практика съществуват няколко основни метода – от бързи сравнителни коефициенти до по-задълбочени модели за изчисляване на вътрешната стойност. Ще отбележа основните от тях.
Относителни оценки
Това е най-често използваният подход. Идеята е да сравним коефициенти като цена / печалби (P/E), цена / продажби (P/S), цена / свободен паричен поток (P/FCF), EV/EBITDA (стойност на компанията спрямо EBITDA), P/NAV (цена към нетна стойност на активите) и други на една компания с други от същия сектор, с исторически стойности или със средното за пазара.
Предимства:
- Бърз и лесен за изчисление – изчисляват се лесно от публични данни, често достъпни във финансови сайтове;
- Позволяват лесно сравнение между компании – виждаме дали компанията е по-евтина или по-скъпа от конкурентите, спрямо целия сектор или пазар, или спрямо историческите нива;
- Широко използвани – повечето инвеститори и анализатори разбират тези коефициенти, което прави резултатите лесни за комуникация. Това може да и да е негатив, защото не предоставят предимство на пазарите;
Недостатъци
- Подвеждащи в надценени сектори – ако целият сектор е в балон, сравнението межди две компании в този сектор няма да покаже реална стойност;
- Не са универсални – напр. P/E не работи за компании без печалба;
- Игнорират бъдещето – съотношенията показват снимка към днешна дата, без да отразяват очаквания растеж или промени в бизнеса.
Ето графика, която показва съотношението цена / печалби за последните 12 месеца на Nvidia и Broadcom за 10-годишен период:
От тази графика можете да си направите извода, че Nvidia се търгува под медианния коефициент цена печалби за последните 10 години и е подценена спрямо Broadcom>
Но това не ви дава информацията, че технологичния сектор е почти двойно надценен спрямо своите исторически стойности (както се вижда на следващата графика) и е най-надценения сектор в S&P 500, според съотношението цена / печалби за последните 12 месеца:
Абсолютни оценки
Подходът на абсолютните оценки се стреми да изчисли колко реално струва компанията, без да я сравнява с други. Най-популярните методи за това са:
- DCF (англ. Discounted Cash Flow) – прогнозира бъдещите парични потоци на компанията и ги дисконтира към настоящата стойност.
- NAV (англ. Net Asset Value) – изчислява стойността на активите минус пасивите, разделена на броя акции.
Предимства
- Фокус върху бизнеса, а не върху пазара – оценка, базирана на данните, които излизат от самата компания, а не на пазарните;
- По-малко зависим от пазарни настроения – дори ако секторът е надценен, DCF или NAV могат да покажат реалната стойност;
- По-добро разбиране на компанията – инвеститорът се запознава в детайли с бизнес модела на компанията, парични потоци, активи, разходи и др.
Недостатъци
- Зависимост от предположения (основно DCF) – малка промяна в очаквания растеж или дисконтовата ставка може да доведе до коренно различни резултати;
- Изискват повече данни, финансови модели и умения за прогнози (основно DCF);
- Субективни (основно DCF) – двама инвеститори могат да получат напълно различна стойност за една и съща компания, в зависимост от своите допускания;
- Не работят добре за млади компании – при стартиращи компании и фирми без стабилен паричен поток моделите често са неприложими.
Хибридни модели
Тук се комбинират относителни и абсолютни методи, за да се получи по-балансирана оценка.
- PEG (Price/Earnings to Growth) – съпоставя P/E със скоростта на растеж на печалбите;
- Сравнение с исторически оценки – анализира се как самата компания е била оценявана в миналото;
- Марж на безопасност – покупка само ако цената е значително под изчислената вътрешна стойност.
Предимства
- По-балансиран подход – избягва капаните на прекалено опростените или прекалено сложните методи;
- Гъвкавост – може да се използва според типа компания (растежна, зряла, циклична);
- По-реалистична картина – съчетава различни гледни точки, което намалява риска от грешки;
- Добър контрол на риска – чрез марж на безопасност инвеститорът си оставя „възглавница“ срещу непредвидени ситуации.
Недостатъци
- Изискват по-широки познания – инвеститорът трябва да умее да работи с повече от един метод;
- По-голяма сложност – понякога резултатите могат да си противоречат и е трудно да се избере кой метод да се приеме за водещ;
- Риск от „пристрастие за потвърждаване“ – инвеститорът може да подбира само методите, които подкрепят предварителното му мнение.
Важно е, че във всичките модели присъства проблема с „фризираните“ от счетоводителите данни в отчетите на компаниите т.е. трябва да допускате отклонения, да мислите критично и да управлявате риска.
Как да използваме оценките на практика?
Да знаем какви методи съществуват е важно, но истинската стойност идва, когато ги приложим правилно. Както вече отбелязах оценките не са точна наука или „Светия Граал“. Те са инструмент, който ни помага да вземем по-информирани решения.
Ето няколко практически съвета за употребата на оценките:
- Комбинирайте различни методи и коефициенти за оценка. Никога не се предоверявайте само на един;
- Сравнявайте оценките с историческите данни на компанията, която анализирате, преките конкуренти, цялата индустрия, в която оперира и дори целия пазар;
- Оценките не са индикатор за тайминг на пазара. Те имат корелация с дългосрочната възвръщаемост т.е. над 5 и дори над 10 години (следващата графика);
- В краткосрочен план оценките може да са индикатор за пазарните настроения – колко пазарът е готов да надплати за дадена акция.
Така оценките са практичен инструмент, а не са магическа формула. Те са като рамка, която помага да отделим качествените компании от рисковите „евтини примамки“, за които ще говорим в следващата част на статията.
Как да избягваме капаните на стойността (value traps)?
Капани на стойността (англ. value traps) са акции, които на пръв поглед изглеждат подценени, според някои оценки, но реално цената им отразява проблеми, а не възможност. Инвеститорът купува, мислейки, че е намерил добра сделка, но вместо възстановяване може да следва още спад или дългосрочна стагнация.
Ето някои признаци, че акцията може да е капан, въпреки ниските оценки:
- Продължителен спад на приходите или печалбите – ниското P/E не е „подарък“, ако бизнесът ерозира;
- Сектор в упадък – компании в индустрии с трайна негативна тенденция (напр. печатни медии, видеотеки и DVD под наем) рядко се възстановяват;
- Висок дълг – дори стабилни приходи могат да бъдат изядени от тежки лихвени плащания;
- Слабо корпоративно управление – лош мениджмънт, липса на прозрачност или лоша репутация могат да държат оценката ниска с години;
- „Евтино, но без катализатор“ – няма събитие или перспектива, които да променят нагласите на пазара.
След като вече знаете къде може да крият опасностите да разгледаме как може да се предпазите от капаните на стойността:
- Гледайте не само коефициенти, а и бизнес модел – ниско P/E няма стойност, ако приходите падат;
- Комбинирайте количествен и качествен анализ – финансовите данни са основа, но фактори като конкуренция, технологии и регулации също са важни;
- Използвайте марж на безопасност – купувай при отстъпка от вътрешната стойност;
- Сравнявайте с исторически резултати – дали компанията е била „евтина“ години наред? Ако да, то може да има системен проблем;
- Търсете катализатор – нов продукт, нов мениджмънт или промяна в сектора, която може да отключи стойност;
- Ако дълго време вашите очаквания към дадена компания не се оправдават анализирайте отново и обмислете намаляване на позицията или пълно премахване.
Истинското умение на инвеститора е не само да намира подценени акции, а да разпознава кога „евтиното“ е капан.
Кои съотношения за оценка използвам?
След като разгледахме различните методи и възможните капани, естествено идва въпросът: Кои съотношения си струва да следим? Моят фокус е върху тези, които дават по-реална представа за бизнеса и са по-малко податливи на счетоводни трикове (те не са конспирация, а абсолютната реалност).
Ето и някои от тях:
- EV/FCF или FCF/ EV Yield
- EV/OCF
- P/FCF или FCF / Market cap Yield
- EV/EBITDA
- EV/SALES
Отдолу ще откриете примерно разпределение на избрани големи компании за проучване и добив на петрол газ в САЩ и Канада по две от съотношенията, които изброих: EV/EBITDA и FCF/EV Yield.
Заключение
Да открием подценени акции не означава просто да търсим ниски цени или коефициенти. Истинската стойност се разкрива, когато комбинираме различни методи за оценка, разберем бизнеса на компанията, която анализираме и избягваме капаните на стойността.
Важно е да търсим компании, чиято цена е под реалната им стойност, имат потенциал – стабилен бизнес модел, качествен мениджмънт и перспектива за растеж и катализатор, който да отключи стойността.
В крайна сметка, инвестирането не е състезание по бързина, а по търпение и дисциплина. Евтиното може да е изкушаващо, но подцененото е това, което може да добави стойност за Вашия инвестиционен портфейл.
Ако тази статия Ви бе полезна открийте още:
