В своята книга „ Принцовете на йената “ и едноименния филм икономистът Ричард Вернер подробно описва как и с каква цел балонът на активите в Япония през 80-те години на миналия век е бил умишлено надут от банковите интереси и как след това е бил умишлено спукан, оставяйки Японската централна банка с пълен контрол над японската икономика.
След като интервюира много банкери, д-р Вернер заключава, че Японската централна банка е „принудила банките да увеличат кредитирането“ през 80-те години на миналия век с до 15% годишно, знаейки много добре, че за да достигнат тази квота, те трябва да увеличат непродуктивните заеми (думата „субстандартни ипотеки“ тогава не е била на мода).
Спукването на японския балон през 1990 г. взе тежки човешки жертви, засягайки обикновените хора и бизнеса.
Непосредствено след срива на фондовия пазар над 5 милиона японци загубиха работата си и не можаха да си намерят другаде работа. Самоубийството се превърна във водеща причина за смърт сред мъжете на възраст между 20 и 44 години. От 1990 до 2003 г. над 212 000 японски фирми фалираха, а цените на земята в големите градове спаднаха с до 84%.
Но отново банкерите се справиха добре. Японската централна банка спечели повече от независимост: тя се постави над закона и пое суверенен контрол над японската икономика.
Превъртаме напред към 2019 г., когато можехме по-добре да оценим крайните плодове на труда на Японската централна банка: в края на март 2019 година тя бе:
- Сред 10-те най-големи акционери на близо половината от всички компании, листвани на Токийската фондова борса, представлявайки 4,7% от общата капитализация на първата секция на Токийската фондова борса .
- Държеше 75% от всички борсово търгувани фондове
- Притежаваше 43% от всички японски държавни облигации, представляващи над 100% от БВП на страната.
По този начин Японската централна банка е присвоила и продължава да присвоява големи сегменти от японската икономика с пари, изтеглени от собствените ѝ печатници, всичко това зад димната завеса на кризи, стабилизации, спасителни мерки, стимули, количествени облекчения и др.
Всъщност във филма се засягат и Голямата депресия в САЩ, Азиатската криза и Европейската дългова криза, които имат доста сходства.
