Една графика, свързана с парите в брой и краткосрочните инвестиции на Berkshire Hathaway ми направи впечатление след отчета на компанията на Уорън Бъфет. Това е графиката, която показва парите в брой и краткосочните инвестиции на Berkshire Hathway, изобразени със зелено (в жълто е цената на акциите на компанията на Бъфет).

Това, което привлече внимание е бързото нарастване на парите в брой и краткосрочните инвестиции на Berkshire и това, че „Оракулът от Омаха“ вече години наред задържа сериозно количество ликвидни средства. Тук вероятно някой би казал, че Бъфет е страшен балък щом не си налива парите в Nvidia, Tesla или някоя друга акция от Великолепната седморка.
Но познавайки инвестиционната история на Уорън Бъфет (без да го превъзнасям) бих казал, че трябва да помислим повече върху неговото поведение на пазарите в последно време и да потърсим причините защо легендарният инвеститор трупа такива количества пари в брой – над $167 милиарда.
Разбира се, не само Berkshire притежава много пари в брой. Фондовете на паричните пазари продължават да растат, достигайки рекорд от $6,14 трилиона към януари:

От следващата графика на Блумбърг пък се вижда, че повече от $4 трилиона от тези над $6 трилиона във фондовете на паричните пазари принадлежат на корпорации, предимно компании с голяма капитализация като Berkshire, Apple, Google, Microsoft, Meta, Amazon и останалите.

„Бели пари“ за обратни изкупувания
Докато голяма част от медиите и редица индивидуални продължават да се надяват, че тези средства ще потекат към финансовите пазари, реалността е, че тези долари са заделени за капиталови разходи, операции и, разбира се, обратно изкупуване на акции.
Графиката на Pavilion Global Markets показва, че декомпозицията на възвръщаемостта на S&P 500 от 2011 до 2023 година се разбива, както следва:
- 6,1% експанзия на съотношенията (увеличение на оценките), 21% е пика на този компонент
- 57,3% от печалби, което е съвсем близо до пика
- 9,1% от дивиденти, което също е близо до максимума за периода
- 27% от обратни изкупувания, 40,5% в пика

Ето и мнението на Бъфет за обратните изкупувания:
- „Такива обратни изкупуваня увеличават вашето участие във всеки актив, който Berkshire притежава. Към тази очевидна, но често пренебрегвана истина, добавям обичайното си предупреждение: всички обратни изкупувания на акции трябва да зависят от цената.Това, което е разумно с отстъпка от бизнес стойността, става глупаво, ако се прави с премия.““
Цената на обратните изкупувания
За съжаление, след финансовата криза, повечето компании се ангажираха с обратно изкупуване при огромни премии, за да облагодетелстват повече вътрешните лица, отколкото акционерите. Когато една компания надплаща за обратно изкупуване на акции, акционерите в компанията губят. В такива моменти печалбите текат само към продаващите акционери и към приятелския, но скъп инвестиционен банкер, който препоръчва тези покупки.
Обратното изкупуване на акции само по себе си не е непременно нещо лошо, това е просто най-малко доброто използване на пари. Вместо да се използват за разширяване на производството, увеличаване на продажбите, придобиване на конкуренти или закупуване на нови продукти или услуги, парите се използват за намаляване на броя на акциите в обращение и изкуствено увеличаване на печалбата на акция.
Един прост пример, който дават от Real Investment Advice:
- Компания А печели $1/акция, с 10/ акции в обращение.
- Следoвателно печалба на акция (EPS) = $0,10/акция.
- Компания А използва всичките си пари, за да изкупи обратно 5 акции.
- Следващата година компания А печели $0,20/акция ($1 / 5 акции).
- Цената на акциите се повишава, защото EPS е скочил със 100%.
- Въпреки това, тъй като компанията използва всичките си пари, за да изкупи обратно акциите, не й остава нищо, за да разшири бизнеса си.
- През следващата година Компания А все още печели $1/акция, а EPS остава $0,20/акция.
- Цената на акциите пада поради 0% ръст през годината.
Това е малко краен пример, но показва, че обратното изкупуване на акции има ограничен, еднократен ефект върху компанията. Ето защо, след като една компания започне обратно изкупуване на акции, тя неизбежно е хваната в капана да продължи да изкупува обратно акции, за да поддържа цените високи. Това отклонява непрекъснато нарастващи суми пари от продуктивни инвестиции и отнема по-дългосрочни печалби и растеж.
Както е показано на графиката по-долу, броят на акциите на публичните корпорации е намалял рязко през последното десетилетие, тъй като компаниите бързат да укрепят крайните печалби, за да надминат прогнозите на Уолстрийт на фона на бавно растяща икономика и продажби.

Както Уорън Бъфет заявява, обратното изкупуване, извършено на основата на увеличаване на стойността, е от полза за акционерите. Това обаче не се е случвало приблизително от началото на века.
Така достигаме до истинската дилема на Berkshire за парите в брой, които трупа.
Дилемата на Berkshire
Ако икономиката и основното търсене бяха толкова силни, колкото предполагат последните икономически данни и заглавия в медиите, бизнесът щеше да увеличи капиталовите разходи, за да отговори на това търсене. Това обаче не е така, нито по отношение на капиталовите разходи, нито по действителната спрямо планираната заетост.
Проблемът с капиталовите инвестиции е, че те отнемат време, за да генерират печалба. Същото важи и за придобиванията. По-важното е, че що се отнася до придобиванията, те трябва, както да стимулират компанията, така и да имат разумна цена. Такава е настоящата дилема на Berkshire.
- „Остават само шепа компании в тази страна, способни наистина да преместят иглата в Berkshire, и те са били избирани безкрайно много пъти от нас и от други. Някои можем да оценим; някои не можем. И ако можем, те трябва да са на атрактивни цени.“
Това е ключово твърдение. Един от най-интелигентните инвеститори в историята не може да инвестира огромното парично съкровище на Berkshire поради невъзможност да намери цели за придобиване, които са на разумна цена.
С наличните над $160 милиарда на масата има много компании, които Berkshire може да придобие частично или изцяло, въпреки това тези компании вероятно не са на достатъчно разумна цена. Това не изглежда нелогично на фона на бичия пазар на акции през последното десетилетие, който доведе до ръст и на оценките.
Една от любимите мерки за оценка на Уорън Бъфет е съотношението пазарна капитализация към БВП. От RIA го промянт леко, за да използват числа, коригирани спрямо инфлацията.
Простотата на тази мярка е, че акциите не добре да се търгуват над стойността на икономиката. Това е така, защото икономическата дейност осигурява приходи и печалби на бизнеса.

Въпреки че цените на акциите могат да се отклоняват от непосредствената активност, в крайна сметка се случва връщане към действителния икономически растеж. Това е така, защото корпоративните приходи са функция на потребителските разходи, корпоративните инвестиции, вноса и износа.
Този път ще е различно
Откъсването на пазара от основната икономическа дейност се дължи на психологията. Такъв е особено случаят през последното десетилетие, тъй като последователните кръгове от парични интервенции накараха инвеститорите да повярват, че „този път е различно“. Но ние знаем, че това е една от най-опасните фрази в инвестирането.
Така получхме отговор на въпроса защо Уорън Бъфет, а и много други корпорации, трупат пари в брой. Просто, защото няма достатъчно добри сделки на пазара, а състоянието на икономиката и търсенето не са достатъчно силни, за да оправдаят ръст на капиталовите разходи.
Разбира се, в онлайн пространството ще чуете съвсем друга история. Ще видите как армия от индивидуални инвеститори изливат средства в Nvidia, Tesla или следващата популярна техноолгична акция, на която цената се изстреля, без да се мисли за оценките. Дори ще чуете твърдения, че традиционните методи за оценка вече не работят, което пък е един от сигналите за балонизиране.
Мисля, че за всеки трезвомислещ е ясно кой ще спечели в дългосрочен план един своебрзен сблъсък между Бъфет и индивидуалните инвеститори.
Открийте още интересни статии: