„През по-голямата част от последното десетилетие компаниите, които изкупуват своите акции, отчитат всички нетни покупки. Общият размер на акциите, изкупени обратно от компании след кризата от 2008 г., дори надвишава разходите на Федералния резерв за закупуване на облигации през същия период като част от количествените облекчения. И двете повишиха цените на активите.“
С други думи, Федералния резерв, който инжектира огромна ликвидност на финансовите пазари, и корпорациите, които изкупуват обратно своите акции, са основните виновници за повишение на цените на пазарите след Глобалната финансова криза.
Но да започнем по-отдалеч.
Какво е обратно изкупуване?
Обратно изкупуване на акции (англ. share buyback) се случва, когато компания закупи свои собствени акции от пазара. Този процес включва компания, използваща наличните средства, за да изкупи обратно акции, които в момента се държат от инвеститори.
Обратното изкупуване на акции може да се извърши по няколко начина:
- Покупки на открития пазар: Компанията купува своите акции на открития пазар, точно както би направил всеки друг инвеститор.
- Търговски предложения: Компанията предлага обратно изкупуване на акции от съществуващи акционери на определена цена през определен период.
- Холандски търг: Компанията определя ценови диапазон, в рамките на който е готова да изкупи обратно акции, а акционерите посочват колко акции са готови да продадат в рамките на този ценови диапазон. След това компанията определя най-ниската цена, на която може да закупи желания брой акции.
След като компанията изкупи обратно тези акции, те обикновено се оттеглят, което означава, че вече не са в обращение и не са налични за търговия. По просто казано, броя на акции в обръщение намалява след обратно изкупуване.
Ето една графика, която показва обикновените акции в обръщения на Apple през последните 10 години, от която се вижда ефектът от обратното изкупуване на компанията:
За да разберете за какви размери става въпрос, трябва да отбележа, че за последните 10 години броят на акциите в обръщение на Apple е спаднал с над 36%!
Защо компаниите практикуват обратно изкупуване на акции?
Ще изброя някои от най-популярните причини компаниите да изкупуват обратно своите акции:
- Увеличаване на печалбата на акция (EPS): Тъй като общият брой на акциите в обращение намалява след обратно изкупуване, показателят за печалба на акция (EPS) може да се увеличи дори ако общите печалби и приходи на компанията останат същите.
- Връщане на пари на акционерите: Чрез обратно изкупуване на акции, една компания може да върне пари на своите акционери, като намали дяловете си.
- Сигнал за подценяване: Обратното изкупуване на акции може да сигнализира на пазара, че ръководството на компанията смята, че нейните акции са подценени. Това потенциално може да повиши интереса на инвеститорите.
- Компенсация за вътрешни лица: Обратното изкупуване на акции може да се използва за компенсиране на размиването от опции върху акции или други планове за възнаграждение, базирани на акции, за ръководители и служители на компанията.
Според мен, най-важното, което трябва да запомните е, че намаляването на броя на акции в обръщение чрез обратно изкупуване може да увеличи показателя печалба на акция (EPS) на компанията без тя реално да е увеличила печалбите.
Как се изкуствено е увеличава печалбата на акция?
Вероятно някои от Вас сега се питат как точно става това?
Ето и един бърз пример:
- Една компания има 2 акции в обръщение
- Нетната печалба на компанията е $1.
- Показателят печалба на акция (EPS) се изчислява като разделите нетната печалба на компанията на броя акции в обръщение: 1/2 = $0,50 EPS.
- Ако през следващата година компанията си изкупи обратно едната от двете акции (остава 1), а печалбата и остане същата тогава EPS ще се удвои до $1, тъй като 1/1=$1.
Следователно, компанията може да вдигне своя показател печалба на акция без да увеличава приходите или печалбите си просто като изкупува обратно своите акциите.
Тук трябва да отбележим, че показателят печалба на акция е сред най-следените (ако не и най-следения) от пазарите при публикуване на отчетите на компаниите.
Впрочем, ако погледнем долната графика на JP Morgan ще видим, че компаниите много по-лесно побеждават очакванията за показателя печалба на акция, отколкото тези за приходите.
Нормално, за ръст на приходите над очакванията трябва повече от това да си изкупиш обратно акциите или да приложиш някои други счетоводни трикове.
Негативите на обратните изкупувания
Негативите от масовото изкупуване на акции е, че то има еднократен ефект върху цената на акциите на компанията. Ето защо след като една компания започне обратно изкупуване, тя неизбежно е хваната в капана да продължи да изкупува своите акции, за да поддържа ръста на цената на акциите.
Постоянното отделяне на все повече средства за изкупуване на акции непрекъснато отклонява нарастващи суми от реалния бизнес на компанията, което отнема от потенциала за дългосрочен растеж.
Обратното изкупуване на акции само по себе си не е непременно нещо лошо, това е просто най-малко доброто използване на пари.
Вместо тези пари да се използват за разширяване на бизнеса, увеличаване на продажбите, придобиване на конкуренти или закупуване на нови продукти или услуги, парите се употребяват за намаляване на броя на акциите в обращение и изкуствено увеличаване на печалбата на акция.
Колко важни са обратните изкупувания?
Както разбрахме от цитата на Джон Отърс в началото – ФЕД, който инжектира ликвидност на пазарите и корпорациите, които изкупуват акциите са основните двигатели на пазарите.
На следващата графика се вижда една наистина шокираща картина. На практика, корпорациите са единствения нетен купувач на акции на пазарите след 2000-та година.
Пенсионните фондове и взаимните фондове нетно са продали акции за $2,7 трилиона, докато домакинствата и чуждестранните инвеститори нетно са купили за $2,4 трилиона, което общо прави нетна продажба за $0,3 трилиона от началото на века.
В същото време корпорациите нетно са изкупили акции за $5,5 трилиона за същия период, което извежда ситуацията до нетна покупка от $5,2 трилиона.
Важно е да се отбележи, че от 2009 година насам процентната промяна в обратните изкупувания на компаниите от S&P 500 далеч изпреварва повишението на цената на индекса. Това потвърждава твърдението, че извън корпорациите, останалите пазарни участници вероятно са нетни продавачи.
На фона споменатото не е изненадващо, че прозорците за прекъсване на обратните изкупувания често съвпадат с периоди на корекции на пазарите.
Тези прозорци, в които корпорациите не могат да изкупуват обратно своите акции, обикновено са около публикуване на значима финансова информация като отчетите, например.
Продължителността на прозорците без обратно изкупуване може да варира в зависимост от компанията и нейните политики. Обикновено периодите на прекъсване започват няколко седмици преди планираната дата на публикуване на отчетите и приключват няколко дни след пускането.
Какви са очакванията за обратните изкупувания?
От Goldman Sachs прогнозират, че за първи път в историята обратните изкупувания на акции от S&P 500 ще надхвърлят $1 трилион през 2025 година. За тази година прогнозите са за ръст от 13% спрямо 2023 и обща сума от $925 милиарда.
Все пак, тази прогноза е преди последните анонси от Apple и Alphabet, които обявиха допълнителни обратни изкупувания за съответно $110 милиарда и $70 милиарда. Така, обратните изкупувания се увеличиха с близо 20% само от две компании по време на сезона на отчетите за първото тримесечие на 2024 г.
Докато икономическата ситуация подкрепя растежа на печалбите увереността на изпълнителните директори също нараства. А колкото по-уверени са изпълнителните директори в бизнеса си, толкова по-ускорено могат да изкупуват акциите на компаниите, които управляват.
Какво мисли Бъфет за обратните изкупувания?
Уорън Бъфет защити обратното изкупуване на акции в годишното писмо на Berkshire Hathaway през 2022, отхвърляйки онези, които се противопоставят на практиката, която според него е от полза за всички акционери.
„Когато ви кажат, че всички обратни изкупувания са вредни за акционерите или за страната, или са особено полезни за главните изпълнителни директори, вие слушате или икономически неграмотен, или неграмотен демагог (герои, които не се изключват взаимно).“
Медиите се хванаха с две ръце за този цитат, очевидно не отделяйки време да прочетат какво всъщност пише Бъфет в годишното си писмо.
„Математиката не е сложна: когато броят на дяловете намалява, интересът ви към многобройните ни бизнеси нараства. Всяка малка част помага, ако обратното изкупуване се извършва на цени, повишаващи стойността.
Също толкова сигурно, когато една компания надплаща за обратно изкупуване, продължаващите акционери губят. В такива моменти печалбите текат само към продаващите акционери и към приятелския, но скъп инвестиционен банкер, който препоръчва глупавите покупки.
Едва ли може да спорим с Уорън Бъфет, че той е прав, когато заявява, че ако обратното изкупуване се извършва на цена, която повишава стойността, те мога да бъдат от полза за всички акционери чрез увеличаване на размера на тяхната собственост в компанията.
За разлика от разказа на масмедиите, това НЕ е „връщане на капитал на акционерите“, а обратното на разреждане на акциите (англ. share dilution).
Масмедиите побързаха да скочат на всеки, който се противопоставя на обратните изкупувания на акции (изглежда логично предвид финансовите им интереси и тези на техните акционери), без дори да прочетат изцяло казано от Уорън Бъфет, което изключително важно затова, което се случва на пазарите днес.
Кой печели най-много от обратните изкупувания?
Обратното изкупуване на акции връща пари само на онези лица, които продават своите акции. Това е транзакция на открития пазар, така че ако Apple изкупи обратно част от своите акции в обращение, единствените хора, които получават някакъв капитал, са тези, които са продали акциите си.
И така, кои са тези, които най-често продават акциите си?
Това са вътрешните лица, разбира се, тъй като промените в структурите на възнагражденията от началото на века ги направиха силно зависими от, базирани на акции.
Вътрешните лица често продават акции, получени като част от цялостната им структура на компенсация, за да ги превърнат в реални пари в брой. Както Financial Times писа:
„Корпоративните ръководители посочват няколко причини за обратно изкупуване на акции, но нито една от тях не се доближава до обяснителната сила на тази проста истина: базираните на акции инструменти съставляват по-голямата част от тяхното заплащане и в краткосрочен план обратното изкупуване повишава цените на акциите.”
Доклад от проучване на Комисията за ценни книжа и борси, цитирано от Yahoo Finance установи същото: много корпоративни ръководители продават значителни количества от собствените си акции, след като техните компании обявят обратни изкупувания на акции.
Това, което е ясно е, че злоупотребата с обратните изкупувания на акции с цел манипулиране на печалбите и възнаграждение на вътрешни лица започва да става очевидна. А когато една подобна схема започне да привлича прекалено голямо внимание тя става уязвима.
Заключение
През последните 2 десетилетия обратните изкупувания на акции са ключов фактор, който подкрепя пазара и позволява на изпълнителните директори да манипулират някои много следени от инвеститорите показатели като печалба на акция (EPS).
Чрез обратно изкупуване на акции много от изпълнителните директори търсят и свои собствени облаги като продават притежаваните от тях акции на компанията, която управляват.
Въпреки че Уорън Бъфет е прав, че обратното изкупуване на акции може да облагодетелства акционерите на цени, повишаващи стойността, това не е така при повечето подобни корпоративни действия.
Да вземем например последното грандиозно обратно изкупуване на Apple, което бе обявено при съотношение цена / продажби от 7,4, при медианно съотношение за последните 10 години от 3,9. Близо два пъти по-високо.
Така парите, които биха могли да бъдат похарчени за бъдещ растеж, са пропилени само в полза на висши ръководители, платени въз основа на фалшиви печалби на акция.
Разбира се, това вероятно е причината Комисията за ценни книжа и борси (SEC) да смята за незаконно обратното изкупуване на акции до 1990 година, тъй като тогава го е считала за форма на манипулация на пазара.
