Вашингтон вече говори за „неопределено дълга“ морска блокада на иранските пристанища. Логиката е проста: икономическият натиск трябва да принуди Техеран да отстъпи там, където военната сила не успя.
Само че има един проблем. Световният енергиен пазар няма „неопределено“ време.
Запасите от нефт се свиват, възстановяването на предлагането се забавя, пазарът на нефтопродукти остава напрегнат, а производството на ВПГ в Катар е под сериозен натиск.
Ако блокадата се проточи, краткосрочният геополитически шок може да започне да се превръща в по-траен проблем за предлагането.
И тук се появява парадоксът: САЩ може да разполагат с флота, необходим за поддържането на блокадата. Световната икономика обаче не разполага с неограничено количество евтина енергия, за да я понесе.
Пазарът продължава да гледа на нефта през призмата на краткосрочното търсене и сезонността.
Досега Ормуз беше краткосрочният катализатор. Сега рискът е той да се превърне в нещо много по-трайно. А когато това се наслагва върху дългосрочните ограничения пред предлагането, петролният цикъл започва да изглежда съвсем различно. Именно това разглеждам подробно в анализа „Нефт: мечи сезон в бичи цикъл“.
