Глобалното широко парично предлагане достигна 140 трилиона долара през юли 2025 г., в сравнение с 26 трилиона долара през 2000 г. – среден годишен темп на растеж от 6,9%.
Растежът се ускори през 2025 г., като се увеличи със 7,8% от началото на годината и с 9,3% на годишна база през юли, значително стимулиран от обезценяването на щатския долар със 7,9%.
Китай е с най-голям дял от 46,0 трилиона долара (32,8%), следван от САЩ (22,1 трилиона долара, 15,8%), ЕС (22,0 трилиона долара, 15,7%), Япония (11,0 трилиона долара, 7,8%) и Великобритания (5,0 трилиона долара, 3,5%). Изброените заедно представляват около 75% от общата сума в световен мащаб.
От февруари 2020 г. до февруари 2022 г. глобалното парично предлагане скочи с 25%, преди да се стабилизира на около 125 трилиона долара през периода 2022–2023 г.
Може да се каже, че с тези данни се разбиват 3 широкоразпространени мита:
- Растежът на икономиката на Китай също се базира на печатане на пари точно както този в западния свят. Разбира се, има някои структурни разлики.
- „Инфлацията на Путин“ няма много общо с Путин. Инфлацията започва да се покачва много преди началото на конфликта в Украйна поради масовото печатане на пари.
- Основната движеща сила на бичия пазар на акции не е ИИ, а ликвидността. Все пак, не забравяйте, че глобалното парично предлагане не е равно на глобалната ликвидност.
