Японските инвеститори са сред най-големите износители на капитал в света: през последните десетилетия те се превърнаха в големи купувачи на държавни облигации на САЩ, европейски облигации и други чуждестранни облигации. Те притежават над $1 трилион само в държавни облигации.
Вече повече от година се носят се слухове, че Японската централна банка ще започне да повишава лихвените проценти и ще излезе от политиката си на негативни лихви, но това не се случваше. ЯЦБ направи бебешки стъпки по затягане на паричната си политика и търпеливо изчакваше да види дали глобалните икономики наистина са способни да се справят с по-високи лихви за дълго време.
Властите в Япония обаче започнаха да сигнализират, че времето за излизане от отрицателните лихвени проценти наближава. Според пазарите вероятността Японската централна банка да вдигне лихвите още на срещата си през март е над 53%.
Пазарите усещат повишението и доходността по 2-годишните японски държавни облигации се покачи до най-високите нива от 2011 година насам (0,192%).
Доходност след хеджиране
Тук възниква въпроса: може ли японските инвеститори да започнат да се оттеглят от чуждестранните облигации и да се върнат към позабравените от тях местни дългови ценни книжа. Макро Алф от The Macro Compass проверява привлекателността на чуждестранните облигации за японските инвеститори към момента.
Когато японските инвеститори купуват чуждестранни облигации, те трябва първо да разменят техните йени за USD или EUR. Това означава, че те биха поели валутен риск, който не винаги желаят да поемат. Ето защо японските инвеститори хеджират валутния риск, свързан със закупуването на чуждестранни облигации като най-често се хеджират за период между 3 и 12 месеца непрекъснато.
Графиката по-долу показва какво виждат японските инвеститори, когато искат да инвестират в 10-годишни държавни облигации на САЩ след разходите за хеджиране на рисковете за USDJPY за следващите 12 месеца.
За японските инвеститори днес държавните ценни книжа на САЩ са изключително скъпи за притежаване и те вече са такива от две години. Това е така, защото разходите за валутно хеджиране са високи, което се дължи на циклите на повишаване на лихвените проценти на ФЕД и обърнатите криви на доходност в САЩ.
А в случай, че Японската централна банка повиши лихвените проценти, то инвестициите в местни облигации могат да станат още по-привлекателни за японските инвеститори.
Това е тенденция, която определено е добре да следите отблизо, особено на фона на геополитическото напрежение, поради което Китай и други страни свиват притежанията си на американски облигации и ФЕД продължава политиката си на количествено затягане.
