Защо България се нуждае от национална индустриална стратегия?

За необходимостта от изготвянето на индустриална стратегия – европейски опит

Европейската индустрия се намира в период на повишена несигурност, в който енергийните разходи, прекъсванията във веригите на доставки и геополитическите рискове вече се превръщат в структурен фактор, а не са временен шок. В тази среда въпросът за индустриалната политика отново стана стратегически.

Именно в такива времена на индустриална несигурност, България има все по-ясно изразена нужда от единна национална стратегия за развитието на индустрията. Редица държави от Европейския съюз са приели такива:

• Финландия – Стратегия за индустриална политика 2024-2025 г.;
• Франция – Инвестиционна и Индустриална стратегия „Франция 2030 г.“;
• Германия – “Nationale Industriestrategie 2030” (Национална индустриална стратегия 2030 г.);
• Гърция – Национална индустриална стратегия 2030 г.;
• Испания – Индустриална политика на Испания 2030 г.;
• Ирландия – Индустрия 4.0 – стратегия 2020-2025 г.

Общото между тези стратегии е адекватната идентификация на веригите на стойността, създаването на рамка за инвестиции в кадри и инфраструктура и ефикасна отчетност по ясни критерии.

Но да се върна на България. Какво трябва да постигне една такава национална индустриална стратегия?

На първо място, тя трябва да е с многосекторен обхват, т.е. да отчита реалностите и плановете за развитието на енергетиката и образованието, в пълно съответствие с политиката в публичните финанси. Най-важното условие е тя да бъде написана с активното участие на реалния бизнес. Както много пъти съм отбелязвал индустрията, а не потреблението, е двигателят на реалния икономически растеж и повишаването на благосъстоянието на хората.

Към момента индустриалната политика и индустриалното развитие на страната са хаотични, с висока експозиция към високите цени на енергията и административната тежест. Ето защо без единен документ за националната политика в областта на индустрията, нейното развитие ще продължава да бъде хаотично и реактивно.

Данни за представянето на българската индустрия

Последните данни на НСИ за м. ноември 2025 г. сочат, че индустриалното производство се е свило с 9,3% на годишна база. Данните за представянето на българската индустрия през последната една година са още по-притеснителни, както е показано във фигурата по-долу:

За да се изяснят конкурентните предимства на българската индустрия, на първо място трябва да се проследят статистическите данни за структурата на износа. Статистиката на НСИ за 2024 г. сочи, че водещите експортни сектори на българската индустрия са както следва:

• Машини, оборудване и превозни средства (22,7% дял от общия износ). Основните подсектори от тази категория са електротехниката, електрониката, машиностроенето, автомобилните компоненти, части за железопътен транспорт и др.
• Артикули, класифицирани главно според вида на материала (21,7%). В тази голяма група влизат водещи отрасли като металургия, стъкларска промишленост, керамика, производство на цимент, производство на дървесина и изделия от дърво, текстилни материали и т.н.
• Разнообразни готови продукти (16,1%). В тази категория попадат мебелната промишленост, обувната промишленост, производството на пластмасови изделия, медицински консумативи, както битови и потребителски стоки.
• Храни и живи животни (11,4%). Тук попадат продуктите от зърнените култури, маслодайни култури, преработката на храни, производството на напитки, както и живите животни и суровините от животновъдството.
• Химични вещества и продукти (10,2%). Тази категория включва производството на торове, неорганични химикали, фармацевтични продукти, козметиката и битовата химия, както и производството на бои, лакове и лепила.
• Минерални горива, масла и подобни продукти (9,7%). Тук са включени рафинирани нефтопродукти като дизел, бензин, авиационно гориво и пропан бутан, износът на електроенергия и въглища, както и износът на смазочни материали и масла.

От тази структура става видно, че индустриалният гръбнак на износа е концентриран в машиностроенето, електротехниката, металургията, преработващата промишленост и енергетиката. Като нишова слабост може да се отчертае несистемния характер на високотехнологичния експорт.

Колебливо е представянето на българската индустрия в последните няколко години по показателя „използване на капацитета“ (на англ. Capacity Utilization), който се отнася до степента, в която ефикасно се използват наличните ресурси (оборудване, машини, съоръжения, труд, човешки потенциал) за реализирането на производство.

анните от фигурата по-долу показват, че за последните две години капацитета на българската индустрия варира между 73,6% и 75,1%, като за третото тримесечие на 2025 г. са регистрирани 74,6%. Тези данни показват, че в икономиката е наличен „скрит“ капацитет за ръст, който може да бъде постигнат чрез осигуряване на такива условия, че производствените активи да работят на по-високо натоварване. Това обаче, може да се случи не чрез директна финансова подкрепа, а през преструктуриране на българската индустрия.

Ключови направления за изготвянето на национална индустриална стратегия

Много важно е да се отбележи, че такава индустриална стратегия НЕ трябва и НЕ може да бъде копие на командно-административен соц. план тип „петилетка“, а просто да очертае контурите на индустриалното развитие, чрез насърчаването на малките и средни предприятия, конкуренцията и икономическата свобода!

На първо място в една национална индустриална стратегия трябва да се определят стратегическите приоритети и по-конкретно да се отговори на въпросите какъв тип индустрия и пазар на труда ще се развива. Дали той ще бъде основан на ниската цена за труд и производството на продукция с не толкова комплексен характер, или ще се поеме курс към дълбочинна смяна на парадигмата чрез ускорена модернизация, високотехнологична производствена база, инвестиции в кадри и висока добавена стойност.

На второ място трябва да бъдат изяснени инструментите, чрез които ще се постигат целите на националната индустриална стратегия. Вече споменахме, че индустриалната стратегия не може и не трябва да бъде командно-административен документ, в който държавата налага кое, как и къде трябва да бъде, а да бъде основана на изграждане на благоприятна регулаторна и административна рамка, за да може бизнесът сам да прецени ефикасното разпределение на капиталовите си ресурси.

Като сектор с все още преобладаващо държавно участие, енергетиката трябва да бъде водеща част от индустриалната стратегия, защото индустрията е напълно неконкурентоспособна без наличието на сигурни енергийни доставки на конкурентни цени. Важно е да се спомене, че от 2021 г. насам България няма приета енергийна стратегия, която е основополагащ елемент за развитието на енергетиката. Ето защо е важно изготвянето на индустриалната и енергийната стратегия на страната да вървят паралелно, за да се осигури стабилна енергийна рамка, подчинена на няколко стълба:

• сигурност на енергийните доставки,
• достатъчно развит свободен пазар на енергия с предлагане на разнообразни продукти,
• максимално развитие на енергийната инфраструктура във вътрешността на страната
• максимална защита интересите на българската индустрия спрямо заплахите от свръхрегулиране по линия на климатичните политики в Европа.

На следващо място, но не по значение, националната индустриална стратегия трябва да обърне особено внимание на образованието. Интеграцията с образователната система е незаменима в една бъдеща индустриална стратегия, защото симбиозата между индустрия-образование е ключова предпоставка за качествено кадрово осигуряване.

Какво ще се постигне?

Най-важното за един стратегически план е да отговори на въпроса „Какво ще се постигне?“.

Чрез създаването на единен, „жив“ стратегически документ за развитие на индустрията ще се очертаят слабостите и предимствата на българската индустрия – както по отношение на районирането, така и по отношение на ресурсното ѝ обезпечаване. Наличието на индустриална стратегия ще даде ясен знак към инвестиции в стратегически сектори, в т.ч. и привличане на външни инвеститори за критични сектори, свързани с добив и преработка на енергийни ресурси, машиностроене, химическа индустрия, електроника и др.

Освен това индустриалната стратегия ще даде ясна перспектива за всички онези инженерно-технически специалности и специалисти в областта на индустриалния мениджмънт – към кои отрасли на индустрията могат да се ориентират.

Обобщавайки всичко това, ето няколко сектора и отрасъла, в които може да се съсредоточи индустриалната стратегия:

1. Проучвания, добив и преработка на полезни изкопаеми и енергийни ресурси;
2. Химическа промишленост;
3. Машиностроене и металургия;
4. Енергийно развитие чрез обновяване на производствените мощности, съчетано с инвестиции в енергийната инфраструктура;
5. Електроника и IT;
6. Хранително-вкусова промишленост;
7. Текстилна промишленост;
8. Фармацевтична индустрия;
9. Дървообработваща индустрия.

Тези сектори могат да се интегрират във веригите на стойността като например затваряне на секторни цикли като „електротехника-машиностроене-автомобилни компоненти“, „суровини-металургия-крайни продукти“, „селскостопанска продукция-преработка-храни“, и последващата им реализация не само във вътрешния, но и в общия пазар на ЕС.

С други думи в момента българската индустрия е силно ориентирана към началото или средата на производствената верига и не може да се възползва напълно от крайната добавена стойност. Крайните продукти са системно решение, което носи по-висока добавена стойност, осигурява присъствие на международните пазари и създава вътрешни вериги на добавената стойност чрез изграждане на структура от местни доставчици. По този начин не само ще се подобрят финансовите резултати на българските предприятия, но ще се засили и инвестицията в най-ценния актив – човешкия.

Много важен индикатор за проследяването на изпълнимостта на една индустриална стратегия е създаването на система от показатели, чрез които да се следи напредъка по изпълнението на поставените цели и, ако има отклонения, да бъдат предприети навременни коригиращи мерки. Индикаторите за изпълнимостта могат да включват няколко групи като:

• добавената стойност за икономиката от индустриалното производство и производителността на труда;
• размера на инвестициите (вътрешни и външни) в производство;
• равнището на „цени на производител“ или т.нар. производствена инфлация;
• динамиката на ценообразуването в енергоинтензивните сектори и отрасли като пряко следствие от енергийната политика.

Съвсем естествено е представянето на българската индустрия и изпълнението на стратегическите цели да се следят от интегриран контролен орган, в който преобладаващо участие трябва да имат представители на бизнеса по ключови сектори и отрасли. Така използването на индикатори за отчетност ще минимизира риска от това държавата да избира индустрии-победители и индустрии-победени, защото оценката за представянето по отрасли ще се базира на реални данни.

Заключение

Без индустриална стратегия България не може да излезе от индустриалната рецесия, защото просто липсва координация между енергийното планиране, индустриалното развитие, кадровото обезпечаване и образователната политика! Както практиката у нас показва, наличието на някакъв стратегически документ колкото да отбием номера също не е решение само по себе си, но пък без него сме обречени на неясна посока в индустриалното развитие!