Как ще се справим с частната собственост в Европа в бъдеще?
От този въпрос произтича изключително сложен дебат, който председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен интерпретира по свой, твърде специфичен начин в петък. В реч пред френски бизнес лидери на форума на MEDEF La Rencontre des Entrepreneurs de France в Париж бившият министър на отбраната заговори за използване на банковите депозити на гражданите на ЕС, за да бъде изправена отново на крака боледуващата еврозона и европейската икономика.
Посланието е недвусмислено: според ръководителя на европейската еврокрация частната собственост като защитна стена, пазеща гражданите от прекомерно разрастваща се държава, е изпълнила предназначението си като стълб на цивилизацията.
Централно планиране, безумие със субсидиите: това е Брюксел под лупа.
Без съмнение: пред лицето на огромния държавен дълг и бягството на капитали от Стария континент, което отнася със себе си хиляди патенти и десетки хиляди висококвалифицирани специалисти, богатството на гражданите неизбежно събужда политически апетити.
Безмилостна експроприация или наредено от властта пренасочване на парични средства, както гласи най-изисканата бюрократична немска формулировка, трябва да реши проблемите, които самият Брюксел създаде чрез упоритата си климатична политика, свръхрегулацията и продължаващото безумие на интервенционизма.
Фон дер Лайен беше напълно ясна пред представителите на бизнеса: Европа има спестявания, каза тя, но за съжаление тези спестявания стоят отстрани.
10 трилиона евро стоят като парични спестявания в ръцете на частни домакинства по банкови сметки, поучава фон дер Лайен в стила на класически централен плановик, който вече не може да откъсне поглед от богатството на гражданите.
Европейската икономика сега трябва да вкара този капитал в действие в полза на своите компании, постанови главният бюрократ.
Всичко това не просто звучи като Ерих Хонекер. Фон дер Лайен все повече се превръща в социалистическа духовна сестра на този катастрофален режим.
Фон дер Лайен следва пътя на германския канцлер. Фридрих Мерц също откри паричните наличности на германците като политически капитал за себе си преди повече от година. Изцяло социалистически, дори почти диктаторски, канцлерът също посочи възможностите, които според него се откриват чрез така нареченото „активиране“ на тези пари.
Урсула фон дер Лайен и Фридрих Мерц разкриват не просто етична и идеологическа пропаст; те обмислят диктаторски контрол върху частното богатство на граждани, които все още са суверенни.
Почти трагикомично е икономическото невежество на тези двама политически протагонисти на един ЕС, който вече открито се насочва към нелиберална идеология.
Банковите депозити в никакъв случай не са безполезни пари в брой
От гледна точка на банковия сектор клиентските депозити са централен източник на рефинансиране и ликвидност, вграден в паричния и кредитния цикъл и позволяващ предоставянето на кредити.
Банковият кредит в съвременната парична система не възниква просто чрез препредаване на вече съществуващи депозити. Търговските банки създават нови банкови пари чрез кредитиране, макар този процес да не може просто да бъде разбран като механичен ливъридж на съществуващите депозити.
Следователно клиентските депозити изпълняват множество функции, от частно планиране на ликвидността и държане на парични средства до финансиране и управление на банковите процеси.
Подобна масирана намеса в изключително сложната и крехка структура на ликвидността и кредита в банковия сектор не би била просто варварски акт на социализъм. Тя би била фронтална атака срещу самата функционалност на банковата система. Въпреки това ЕС ще прибегне до масирани интервенции, защото във финансово отношение вече са се ударили в стената.
От 2028 г. започва погасяването на евробонда NextGenerationEU за 800 милиарда евро.
Речта на фон дер Лайен пред бизнес лидерите привидно беше насочена към частния сектор, но в действителност ставаше дума за финансирането на европейския дългов клуб, който вече се движи към използването на всеки финансов източник, способен да помогне за поддържането живо на Понци схемата на европейския кредит.
„Активирането“ на паричните средства очевидно изглежда като един от тези източници.
Франция е попаднала в дългова спирала, като новото задлъжняване възлиза на 5,7% от БВП тази година, а парламентарната безизходица изключва каквато и да е форма на фискална консолидация.
Германия също ще отчете ново задлъжняване от над 5% през следващата година, ако бъдат включени общинският дефицит, специалните фондове и фондовете за социално осигуряване.
Това прави все по-вероятно общото финансиране чрез евробондове, консолидацията на планината от дълг под покрива на Европейската комисия и активната ликвидна помощ от Европейската централна банка.
И тук кръгът се затваря
Докато капиталът напуска Стария континент през всеки оставащ, все още отворен канал, финансовите нужди на идеологическия мегапроект на ЕС и на неговите национални държави растат безмерно. Само зелената машина за субсидии унищожава милиарди година след година.
Последният тласък над икономическата пропаст обаче ще дойде от преоткрития апетит на Европа към милитаризъм.
Военното кейнсианство обаче не е икономическа алтернатива на свободния пазар. То е просто поредният фискален гроб, който политическото ръководство копае в паниката си през тези месеци.
Следващата и последна глава по същество е известна. Брюксел ще избере масивен контрол върху капитала. Рамката за това вече започва да се оформя:
- След две години трябва да бъде въведено дигиталното евро, първоначално в пилотна фаза, а почти сигурно на по-късен етап и като паричен стандарт, който ще позволи на Брюксел да упражнява пълен контрол върху трансферите в чужбина.
- Забрана за чуждестранни банкови сметки за гражданите на ЕС също е на масата и се въвежда стъпка по стъпка, също както дигиталната идентичност и суровото регулиране на криптосектора.
Бавно, но сигурно портите се затварят. По същество социализмът винаги работи по един и същи начин: един ден на централните плановици ще им свършат чуждите пари и тогава започва смилащата машина на репресията от страна на могъщата централна власт.
За автора: Томас Колбе е германски дипломиран икономист, журналист и медиен продуцент с над 25 години професионален опит. Работил е за клиенти от различни индустрии и бизнес организации. Като публицист се фокусира върху икономическите процеси и разглежда геополитическите събития през призмата на капиталовите пазари. В публикациите си поставя в центъра личността и правото ѝ на самоопределение.
