Капацитетът за възобновяема енергия се очаква да се разшири драстично през следващите няколко десетилетия, за да се контролират климатичните промени.
Тъй като вятърът и слънчевата енергия са периодични източници на електрическа енергия, трябва да има надежден план за съхранение или резервни от енергия. Според Арт Берман, петролен геолог с над 40 години опит, такъв план няма.
EIA (Администрация за енергийна информация) очаква световното производство на енергия от възобновяеми източници да се увеличи четири пъти от 3 388 на 14 347 тераватчаса до 2050 г., което представлява 34% от електроенергията.
Вятърната и слънчевата енергия се очаква да се увеличат 4 пъти, което ще представлява 34% от електроенергията през 2050 година (графика 1).
IEA (Международната енергийна агенция) предвижда, че производството на вятърна и слънчева енергия ще се увеличи 8,5 пъти от 3 416 на 29 021 тераватчаса до 2050 г., което ще представлява 54% от електроенергията (графика 2).
Това са много различни прогнози, но и двете изискват значителни резерви за периоди, когато вятърът и слънчевата енергия не могат да генерират електричество.
Съхранение в батерии
IEA и EIA виждат съхранението в батерии като път напред, а не ядрената енергия или природния газ.
„Съхранението на електричество, особено батериите, се използва за съхраняване на излишната енергия, произведена от променливи източници на генериране като вятър и слънце извън пиковите часове и за изпращане на съхранената енергия, когато търсенето е по-високо.
„Съхранението в батерии нараства значително във всички случаи. През 2022 г. капацитетът за съхранение на батерията бе 52 GW, по-малко от 1% от глобалния енергиен капацитет. До 2050 г. предвиждаме, че капацитетът за съхранение в батерии ще се увеличи до между 625 GW и 1507 GW в различните случаи, което ще представлява 4% до 9% от световния енергиен капацитет.“
4% до 9% резерв не звучи много като план. Нито капацитетът (гигават) създава топло усещане, Берман харесва повече генерирането (гигаватчаса).
Bloomberg NEF оценява ново съхранение в батерии от 1143 гигаватчаса до 2030 г. Това се равнява на около 2,5 часа на ден резерв въз основа на прогнозата на IEA за 10 600 тераватчаса възобновяема продукция през 2030 г.
Оценката на EIA за около 6700 тераватчаса възобновяемо производство предполага, че оценката на Bloomberg може да осигури около 4 часа резерв.
Това е смущаващо, защото данните от САЩ за 2023 г. показват средно претеглено дневно прекъсване на вятъра и слънцето от почти 17 часа.
Нито EIA, нито IEA предлагат съществена дискусия за това как съхранението в батерии ще поеме дефицита на периодичност. Нито има позоваване на ограничения за материали за батерии или други машини за възобновяема енергия. Усещането е като „доверете ни се, това ще свърши работа“.
Къде е ядрената енергия в уравнението?
EIA предвижда, че ядрената енергия ще се увеличи само с около 350 милиарда kWh до 2030 г., така че този капацитет трябва да се утрои.
Проблемът е, че световният ядрен капацитет през 2022 г. е само с 4% повече, отколкото през 2000 г. (графика 3). Той се е увеличил само с 3% през последните 5 години и е намалял с 4% през 2022 г. в сравнение с 2021 г.
Референтният случай на EIA за увеличение на производството на ядрена енергия до 2030 г. изисква поне 8% годишно увеличение. Това е разтягане въз основа на исторически данни.
За да се осигурят 4 часа вятърна и слънчева поддръжка на базовото натоварване, ще е необходимо годишно увеличение от около 35% за ядреното производство. Това е истинско разтягане.
Възобновяемата енергия не помага на климата
В допълнение към несигурността относно периодичността, преходът към енергия от възобновяеми източници не отговаря много добре на заявената цел за смекчаване на изменението на климата.
EIA очаква световните емисии на CO2 да се увеличат с 5,3 гигатона (20%) до 2050 г. (графика 4). Емисиите от въглища ще се увеличат с 0,6 гигатона (4%), емисиите от природен газ с 2,3 гигатона (28%), а емисиите от „течности“ (горива, промишлени процеси, земеделие и тн) ще се увеличат с 2,4 гигатона (20%).
Следователно, емисиите ще се увеличат и при въвеждането на възобновяемите енергийни източници. Все пак, EIA вероятно смята, че емисиите ще се увеличат още повече без добавянето на възобновяеми енергийни източници.
IEA прогнозира намаляване на емисиите на CO 2 със 7,3 гигатона до 2050 г. от 34 на 27 гигатона. Това изглежда като добър напредък, но разчита на неправдоподобен спад в потреблението на въглища и свързаните с него емисии (графика 5).
Дори и да приемем прогнозата на IEA за въглищата, това би означавало още по-голяма зависимост от възобновяеми енергийни източници без решение на проблемите с периодичност, което може да доведе постоянни прекъсвания на електрозахранването.
Все пак, тук се появява един въпрос наистина ли е нужно намаляването на въглеродните емисии, но той вероятно ще е въпрос на друга статия, тъй като Арт Берман не го засяга в тази, а и той по-скоро подкрепя тезата за климатичните промени, в която аз имам известни съмнения.
Няма критична мисъл в енергийния преход
Берман подкрепя възобновяемата енергия и отдалечаването от изкопаемите горива, но простото тестване на истината показва, че пътните карти, предоставени от EIA и IEA, вероятно ще ни изгубят. Ако има друга пътна карта, Берман би искал да я види.
„Може би съм циничен, но се съмнявам, че е вложена много критична мисъл в това какво минава за планиране на енергиен преход. Предполагам, че световните лидери биха били неспособни да обсъждат данните в тази публикация.“
Засега изглежда, че това, което минава за план, е маркуч от обществени пари за почти всяка безумна зелена идея от въглеродни прахосмукачки до електрически крушки, захранвани от почва.
Иронично е, че мнозина, които искат да спасят планетата от изменението на климата, пренебрегват щетите върху екосистемата, произтичащи от растежа на човешката инициатива. Те не виждат, че замяната на една форма на енергия с друга не прави нищо за ограничаване на тези опустошителни ефекти.
Светът марширува в парад за енергиен преход, воден от кола за клоуни, пълна с енергийно слепи политици. Има много шум и гняв относно бъдещето на възобновяемата енергия, но когато се разгледат подробностите, е трудно да се види, че някой знае накъде отиваме.
Реално погледнато кой се нуждае от план като може да се разполага с парите на данъкоплатците, а те се усвоят от шепа компании.
