Когато политиците силно настояват, че нещо не се случва, това обикновено означава, че вече се случва. Колкото по-силно е отричането, толкова повече трябва да приемете обратното. Ако техните съветници, говорители и медийни съюзници поддържат една и съща линия, вие не чувате факти. Чувате как се управлява разказът (пропаганда).
Точно сега виждаме това да се разиграва със Северен поток 2. Този газопровод трябваше да е мъртъв, реликва от едно отминала епоха.
Но въпреки декларациите, дори преди завършването му, че Северен поток 2 „няма бъдеще“ (както се изрази германският външен министър Аналена Бербок), тръбопроводът отказва да остане заровен. Вместо това той се задържа, както юридически, така и финансово.
Ценните неща рядко се изоставят. Активи, които изглеждат „мъртви“, не се изхвърлят. Те просто чакат правилния купувач или подходящия политически момент, за да изплуват отново. И в момента битката за „Северен поток 2“ доказва точно това. Да разгледаме повече детайли.
Тръбата, която бе умира
Северен поток 2 не беше просто още един тръбопровод. Това бе мегапроект на стойност €10 милиарда, предназначен да удвои потока на руски природен газ в Европа.
Завършен през 2021 г., той се простира на 1230 километра под Балтийско море, свързвайки директно Русия с Германия. Години наред това беше геополитическа гореща точка, приветствана като икономическа необходимост от Берлин и осъждан като енергийно оръжие от Вашингтон и някои държави Източна Европа.
Но преди дори един кубичен метър газ да протече през него, Северен поток 2 беше саботиран. През септември 2022 г. серия от подводни експлозии разкъсаха тръбопровода. Въпреки че официалното разследване остава силно неубедително и обвиненията бяха хвърлени върху украински агенти, то има много сериозни съмнения в тази версия.
Собственикът на газопровода, Nord Stream 2 AG, е базирана в Швейцария компания, контролирана от руския енергиен гигант Газпром, заедно с петима европейски инвеститори, включително германската вече държавна Uniper, която вложи близо 1 милиард евро в проекта.
След нахлуването на Русия в Украйна Nord Stream 2 AG обяви банкрут и бъдещето му трябваше да е просто: ликвидация, изплащане на дълга и закриване. Но това все още не се е случило.
През януари 2025 г. швейцарски съд в Цуг взе изненадващо решение: той удължи производството по несъстоятелност на компанията до 9 май 2025 г., позовавайки се на „сложни геополитически обстоятелства“ и предстоящите избори в Германия.
С други думи, след като ликвидацията започне, тръбопроводът ще бъде отворен за предложилия най-висока цена. Но съдът просто отложи това. Има основателна причина, изглежда Северен поток 2 внезапно привлича много внимание. Всъщност твърде много за обикновена ликвидация. Съдът знае, че не става въпрос само за пари.
Сблъсъкът
Един от първите, които започнаха да душат около газопровода, бе Стивън Линч, американски инвеститор с две десетилетия опит в Москва и умение да купува проблемни активи. Миналата година той изложи идеята за придобиване на „Северен поток 2“, твърдейки, че американската собственост ще даде на Вашингтон влияние във всяко бъдещо мирно споразумение с Русия.
Линч поиска специален лиценз от Министерството на финансите на САЩ, за да преговаря със санкционирани лица. Неговoто представяне:
Това е уникална възможност за американски и европейски контрол върху европейските енергийни доставки до края на ерата на изкопаемите горива.
Линч не е единственият, който гледа към Северен поток 2. Германската индустрия тихо обсъжда бъдещето на газопровода. Според Handelsblatt Берлин преценява дали участъци от тръбопровода могат да бъдат преназначени за внос на водород от Финландия. Или дори, след мирно споразумение, възобновяване на руските газови потоци.
Публично германското правителство отрича всичко. Както Федералното министерство на икономиката опровергава:
Германското правителство не води никакви дискусии по този въпрос, дори и с Русия. Германия е независима от руски газ. След агресивната война на Русия Германия положи огромни усилия да направи своята газова инфраструктура по-устойчива и диверсифицирана. Следователно за нас в момента не стои въпросът за използването на тръбопроводите.
А енергийният съветник на правителството Якопо Пепе настоява, че „възобновяването на доставките на руски газ не трябва да бъде включено в мирните преговори.
Отричат, докато стане неизбежно
Но ето нещо: когато влиятелни хора силно настояват, че нещо не се случва, историята ни казва, че те често просто печелят време, преди то да се случи. Виждали сме това и преди:
- „Никой няма намерение да строи стена“. През юни 1961 г. източногерманският лидер Валтер Улбрихт категорично отрича, че ГДР ще затвори границата си със Западен Берлин. Два месеца по-късно за една нощ се появиха бодлива тел и бетонни барикади и се роди Берлинската стена.
- Няма да има спасителна програма за Уолстрийт“. В средата на 2008 г., когато финансовите пазари се разпаднаха, министърът на финансите на САЩ Ханк Полсън изрично отхвърли идеята за спасяване от правителството. Седмици по-късно САЩ стартираха спасителна програма TARP на стойност 700 милиарда долара – най-голямата финансова интервенция в историята.
- „Няма план за анексиране на Крим“. В началото на 2014 г. руски официални лица многократно отхвърлиха всяко намерение за анексиране на Крим. Няколко месеца по-късно Москва вкара танкове в региона, проведе референдум под военна окупация и погълна Крим от Русия.
Всичко е въпрос на последователност. Правителствата знаят, че контролирането на възприятията на обществеността и контрагентите е истинското бойно поле. Отричайки политиките, върху които работят активно, те контролират разказа, печелят време за втвърдяване на плановете и правят по-трудно спирането на импулса.
Защото „Северен поток 2“ не е просто блокиран актив. Той е точка на политически натиск. И битката за съдбата му разкрива кой има най-много да спечели и кой има най-много да загуби.
Борба за власт, маскирана като мъртъв актив
За Берлин газопроводът е политическа отговорност. Кабинетът на канцлера официално го иска мъртъв, за да поддържа антируската позиция на Германия.
Но Министерството на финансите вижда различна реалност: контролираната от държавата Uniper има дупка от 1 милиард евро в счетоводните си книги. Отписването на „Северен поток 2“ губи много пари на данъкоплатците.
За Русия газопроводът е план за извънредни ситуации. Ако едно бъдещо мирно споразумение отвори вратата за енергийни потоци, Северен поток 2 е най-лесният начин за връщане на Москва на европейския пазар. Поддържането на тръбопровода законно непокътнат, дори в неопределеност, гарантира, че тази опция остава отворена.
За САЩ Северен поток 2 е жокер. Ако планът на Линч успее, Германия няма да реши съдбата на газопровода, а Вашингтон.
Истинският въпрос не е дали Северен поток 2 ще се завърне, а кой ще го притежава, когато това стане?
Енергията винаги е разменна монета
Правителствата често настояват, че енергетиката и геополитиката могат да бъдат разделени. Историята доказва обратното. Всеки голям конфликт от последните 50 години в даден момент се е превърнал в енергийни преговори.
През 1973 г. петролното ембарго на ОПЕК разби илюзията, че западните сили могат да диктуват условията на глобалните енергийни доставки. Вашингтон предполагаше, че петролът ще остане аполитичен, докато не се оказа, че моли Саудитска Арабия за облекчение.
Германия изглежда сега прави подобна грешка. Берлин официално настоява, че „Северен поток 2“ е без значение и че руският газ никога няма да бъде част от мирни преговори.
Но отново, колкото по-силно е отричането, толкова по-сигурни можете да сте, че обратното е вярно. Тъй като високото морално положение не отменя бруталната реалност:
- Вносът на ВПГ остава скъп. Германия замени руския газ с втечнен природен газ, но разходите за инфраструктура и волатилността на цените го правят крехка дългосрочна стратегия. Освен това, нарастващите обеми ВПГ все още идват от Русия, закупени чрез посредници: германската национална енергийна компания Sefe купи 58 товара руски ВПГ през френското пристанище Дюнкерк миналата година, което е повече от шест пъти повече от цифрата през 2023 г. според Financial Times.
- Водородът не се мащабира достатъчно бързо. Въпреки целия политически импулс, водородът остава скъп и неефективен като заместител на природния газ.
- Европейската индустрия се нуждае от евтина, стабилна енергия. Без него промишленият гръбнак на Германия – химикали, стомана и производство ще ерозира.
Ако войната в Украйна завърши в патова ситуация или уреждане чрез преговори, енергетиката ще бъде част от сделката, без значение колко яростно Берлин публично твърди обратното.
Идеологията губи, лостът печели
Моралният абсолютизъм е лукс, който само най-силният може да си позволи. В момента, в който влезете в преговори, където всички останали играят за лост, а вие играете за идеология, вие вече сте загубили. Немското правителство не може да си позволи да пренебрегне това, без значение кой ще спечели предстоящите избори.
Официално Берлин запазва своята морална позиция. Но зад затворени врати реалността може да настъпи. Буксуващата икономика на Германия не може да си позволи вечно енергийната догма.
Значи руският газ е свален от масата? Малко вероятно. Руският арктически газ е блокиран. Според прогнози за 2021 г. Европа може да извлече ползите от спада на цените на едро с до 32%. САЩ гледат на „Северен поток 2“ като на разменна монета.
Може би няма да се казва Северен поток 2. Може би ще има нов собственик, нова юридическа структура или нова „стратегическа цел“, която го прави политически приемлив. Но едно нещо е сигурно – този тръбопровод няма да остане мъртъв.
Защото нито един актив с реална стойност никога не се изхвърля наистина. Когато правилната сделка е на масата, „Северен поток 2“ ще бъде отново в експлоатация. Не се изненадвайте, ако ребрандиран Северен поток 2 тихо възобнови газовите потоци до 2027 г.
Източник: The Brawl Street Journal.
