Нидерландската централна банка премести около 86 тона злато от резерви, държани в САЩ и Канада, към Лондон. Официалното обяснение е прагматично: по-висока ликвидност, по-бърз достъп и по-добра готовност при тежка финансова или геополитическа криза.
Но таймингът е по-интересен от прессъобщението.
Делът на нидерландското злато в Лондон нараства рязко, а част от резерва се изтегля от Северна Америка. Това е знак, че европейските институции все повече мислят за сценарии, при които физическото местоположение на стратегическите резерви отново има значение.
На фона на растящото напрежение между Европа и САЩ, преместването може да се чете и като постепенно намаляване на зависимостта от американската финансова инфраструктура.
Особено интересна е Канада. Тя все повече се оказва пресечна точка между американските икономически и стратегически интереси и британско-европейското влияние. Трансатлантическото напрежение продължава да расте, а Канада се превръща в икономическо, ресурсно и геополитическо бойно поле между двата блока.
Златото рядко говори. Но когато централните банки започнат да го местят, обикновено си струва да се слуша.
