Сравненията са вкоренени в начина, по който мислим. Още от детството се учим да преценяваме успеха спрямо някого или нещо: оценки в училище, заплати, социален статус и тн. В инвестициите подходът е същият – бенчмаркът се превръща в мерило за „добро“ или „лошо“ представяне.
И както в живота, така и на финансовите пазари, сравненията могат да бъдат полезни – те дават контекст, мотивация, ориентир. Но могат и да изкривят реалността. Да създадат илюзия за провал там, където има разумен риск или да подведат към грешни решения в преследване на нечий „по-добър“ резултат.
В тази статия ще разгледаме кога сравнението с бенчмарк има стойност и кога се превръща в капан. Защото не винаги това, което е по-високо, е непременно и по-добро.
Какво е бенчмарк?
Бенчмарк е стандарт или референтна точка, спрямо която може да се измери представянето на даден актив, цял инвестиционен портфейл или фонд мениджър. Най-често като бенчмарк се използват борсови индекси или ETF-и пригодени за определени инвестиционни стратегии.
Целта на бенчмарка е проста: да покаже как се представя „пазарът“, така че да можем да преценим дали нашият портфейл носи добавена стойност. Ако той надминава бенчмарка, често го тълкуваме като успех. Ако изостава – като сигнал за проблем.
Но има и уловка: бенчмаркът не е обективна истина. Той е въпрос на избор. Един и същ портфейл може да изглежда успешен или провален, в зависимост от това с какво го сравняваме. Ето защо трябва да се уверим, че бенчкамркът, който сме избрали е релевантен по риск, структура, цели и др.
Избор на подходящ бенчмарк
Един от най-често срещаните проблеми в анализа на представянето е използването на неподходяща референтна точка. Това може да доведе до подвеждащи изводи – както прекалено негативни, така и неоснователно положителни.
За да има смисъл сравнението, бенчмаркът трябва да отговаря на няколко ключови критерия:
- Сходен клас активи. Ако управлявате портфейл с облигации, сравняването с фондов индекс като S&P 500 е безсмислено – просто не сравнявате „ябълки с ябълки“.
- Сравнима структура на риска. Бенчмаркът трябва да отразява подобен рисков профил. Ако портфейлът ви е консервативен, ориентиран към запазване на стойност, сравняването с агресивен растежен индекс води до изкривена картина.
- Географска съпоставимост. Портфейл с активи в Централна и Източна Европа не бива да се сравнява с глобален индекс, деноминиран в долари.
- Съпоставимост на стратегията. Бенчмаркът трябва да отразява и инвестиционния стил. Ако сте инвеститор в стойност, сравняването с индекс, който е доминиран от компании с растеж, няма смисъл.
При грешен избор на бенчмарк ще:
- Получите фалшива оценка на представянето на инвестиционния портфейл.
- Вземете погрешни решения за промени на портфейла.
- Опитвате да настигнете неподходяща отправна точка, което води до поемането на прекомерни рискове.
Най-просто казано – ако мярката е грешна ще е грешна и преценката.
Често като бенчмарк за портфолио от акции се използва представянето на индекса S&P 500, за облигации Bloomberg Barclays U.S. Aggregate Bond Index, за суровини Bloomberg Commodity Index и тн. Но ако имате портфейл от акции, фокусирани в определен сектор можете да изберете някои от най-големите ETF-и в сектора.
На следващата графика виждате представянето на 11-те сектора от S&P 500 и на целия индекс (синьо) за последните 10 години до 25 май 2025 година.
От нея може да заключите, че за избрания период само технологичния сектор е успял да победи представянето на индекса S&P 500. Останалите 10 сектора се представят по-слабо от индекса в последните 10 години.
Методи за сравнение на представянето
След като сте избрали подходящ бенчмарк, идва въпросът как точно да сравните портфейла с него. Простото съпоставяне на годишна доходност е само началото. Истинският анализ включва измерване на разликите не само в резултатите, но и в поетия риск и ефективността на стратегията.
Ето и някои от основните показатели, които можете да използвате за сравнение:
- Абсолютна и относителна доходност на годишна база.
- Кумулативна доходност за целия период.
- Максимален спад на цената за периода.
- Алфа. Показва колко е добавил (или загубил) портфейлът след като се отчете пазарният риск. Алфа +1% означава, че портфейлът е надминал очаквания резултат с 1%.
- Бета. Измерва чувствителността на портфейла към движенията на бенчмарка. Бета 1.2 означава, че при растеж на бенчмарка с 1%, портфейлът се очаква да нарасне с 1.2%.
- Sharpe ratio. Измерва доходността на портфейла, коригирана спрямо поетия риск (волатилност). Формулата е: (Доходност на портфейла – Безрискова лихва) / Стандартно отклонение
Всеки от тези методи дава различен поглед. Заедно те изграждат цялостна картина: не само колко е спечелено, но и на каква цена, с каква стабилност, и с колко отклонение от пазарната логика.
Разбира се, има и много други различни показатели за сравняване, които можете да използвате. Важно е да запомните, че всеки от тях има своите силни и слаби страни.
Критичен поглед: Насим Талеб за употребата на бенчмарк
Финансовият мислител Насим Талеб е сред най-гласовитите критици на традиционните методи за оценка на инвестиционното представяне — включително сравнението с бенчмарк. Според него то често създава илюзия за обективност, без реално да измерва устойчивостта или смисъла на една стратегия.
Ето и част от причините:
- Късметът се бърка с умение. Доброто представяне спрямо бенчмарк може просто да е резултат от късмет — особено в краткосрочен план. Управляващи, които „бият пазара“, не винаги са по-добри – понякога просто са онези, които още не са се сблъскали с лош сценарий.
- Пренебрегване на „черните лебеди“. Традиционните сравнения не отчитат редки, но разрушителни събития. Портфейл може да изглежда стабилен спрямо индекса, докато не се появи неочакван шок, който може да бъде унищожителен. Бенчмаркът не измерва избягнатия риск, а само реализираната възвръщаемост.
- Надценена рационалност. Талеб поставя под съмнение самата логика на рационалния анализ ex post (след събитията). Сравнението с бенчмарк дава чувство за контрол и разбиране, но често скрива реалната сложност на пазарите. Не разкрива поетите и избегнатите рискове.
Според Талеб, по-добрата цел за инвестиционния портфейл е „антикрехкост“. Вместо да се стремите да „биете пазара“, можете да получите устойчивост на неизвестното. Добрият портфейл според него не е този, който се представя по-добре от индекса, а този, който преживява турбуленцията, без да се разпадне и дори се възползва от нея.
Ако карате с 200 км/ч и все още не сте катастрофирали не означава, че сте добър шофьор.
Открийте повече затова как да изградите антикрехък портфейл в статията (с видео) за стратегия на щангата.
Защо Уол Стрийт иска да се сравнявате с бенчмарк?
Нещастието и несигурността, създадени от сравнения, са широко разпространени, съдейки по количеството спам, рекламиращо всичко – от загуба на тегло до пластична хирургия. Основният принцип изглежда е, че всичко, което имаме, е достатъчно, докато не видим някой друг, който има повече.
Каквато и да е причината, сравнението на финансовите пазари може да доведе до ужасни решения.
Това измерване спрямо някакъв произволен сравнителен индекс остава основната причина, поради която инвеститорите изпитват затруднения да седят търпеливо със скръстени ръце и да оставят всеки процес, който им харесва да работи за тях. Те се препъват в някакво сравнение по пътя и губят своя фокус.
Много инвеститори ще са доволни ако са направили 10% по сметката си. Впоследствие, ако ги информирате, че „всички останали“ са направили 12%, вие сте ги разстроили.
Както е изградена сега, индустрията на финансовите услуги се основава на разстройването на хората, така че те да движат парите си постоянно. Тук се крие малката мръсна тайна.
Движенията на пари създават приходи
Създаването на все повече бенчмаркове, индекси и други подобни не е нищо повече от създаване на повече неща за сравнение, което позволява на клиентите да останат в състояние на постоянно възмущение.
Това също обяснява защо „индексирането“ се превърна в нова мантра за финансовите съветници. Тъй като повечето мениджъри на фондове не успяват да надминат своя относителен бенчмарк индекс от една година на друга, съветниците предлагат закупуване на индекса.
Това е особено вярно, тъй като нарастващият пазарен дял на индексирането (и пасивното или систематичното инвестиране като цяло) направи пазарите по-малко ликвидни.
Освен това, пасивното инвестиране може много лесно да бъде продадено на начинаещи инвеститори, тъй като изглежда лесно. Или поне като такова се представя.
Купувате един фонд (по-възможност на определена компанията) и всичко Ви е наред. Поне така звучи рекламата. Повечето хора обичат простите решения. Повече по темата можете да откриете в статията с видео: „Активно срещу пасивно инвестиране: кое да изберете?“
Концентрацията увеличава рисковете
Когато $1 се инвестира в индекса S&P 500, $0,37 се вливат директно в топ 10 акции. Останалите $0,63 се разделят между останалите 490 акции. Инвеститорите, които се сравняват с индекс, рискуват да се провалят, освен ако 37% от портфолиото не е инвестирано в тези 10 акции.
Вероятността да победите S&P 500 за 15 последователни години е 1 към 2,3 милиона
Да се опитва да сe победи индекса последователно от една година на друга е много по-предизвикателен процес.
Перфектен пример е Бил Милър от Legg Mason, който постига 15 последователни години на побеждаване на S&P 500. Това го постави на корицата на списанията. Инвеститорите наляха милиарди в Legg Mason Value Fund през 2005 и 2006 г.
За съжаление, това бе точно преди стратегията му да се сблъска с насрещни ветрове (Глобалната финансова криза) и да спре да работи. Същото се случи и с Питър Линч от Fidelity.
Вероятността да победите S&P 500 за 15 последователни години е 1 към 2,3 милиона.
Добре управляван портфейл може да победи индекса в дългосрочен план
Проблемът с масовия сравнителен анализ е, че той винаги се фокусира върху резултатите за една година, две или три години. Реалността е, че дори и да купите индекс, вие пак ще се представяте по-слабо от него с течение на времето. Разликата ще се дължи на оперативните такси на ETF-a, които индексът няма, както и данъците.
Въпреки че, фонд мениджърът може да не победи индекса една или две години, това не означава, че една стабилна инвестиционна стратегия няма да надмине значително индекса в дългосрочен план и то с по-нисък риск.
Намирането на фондове с дългосрочни резултати е трудно, тъй като много взаимни фондове стартираха едва в края на 90-те и началото на 2000-те.
Въпреки това, ето някои от най-големите взаимни фондове с дългосрочни резултати. Графиката по-долу сравнява Fidelity Magellan и Contrafund, Pioneer Fund, Sequoia Fund, Dodge & Cox Stock Fund и Growth Fund of America с индекса S&P 500 до 14 май 2024 година.
Ясно се вижда, че качествените фонд мениджъри могат да побеждават индекса S&P 500 в дългосрочен план, при това със сериозна разлика. Дори да не го правят всяка година, две или три. Най-важното е, че могат да го направят без огромна концентрация в няколко акции, което увеличава рисковете.
Заключение: Единственото нещо, което има значение
В края на краищата единственото, което има значение е да постигнете личните си финансови цели, които често ранно пенсиониране, защита от инфлация плащане на обучение на дете, стартиране на собствен бизнес, покупка на нов дом и други. В повечето финансовите ви цели не са да победите някой индекс.
Има много причини, поради които не трябва да преследвате индекс с течение на времето и защо виждате статистика като „Над 80% от всички фондове се представят под S&P 500“ през дадена година.
Въздействието на обратното изкупуване на акции, замяната в индекса, липсата на данъци и липсата на търговски разходи допринасят за превъзходството на индекса спрямо инвестиращите реални долари, които не получават същите предимства.
По-важното е, че всяко портфолио, разпределено по различен начин от бенчмарка, за да осигури по-ниска волатилност или дългосрочно финансово планиране и запазване на капитала, също ще се представи по-слабо от индекса. Следователно сравняването на вашето портфолио с S&P 500 често ще води до разочароващи резултати.
Поради всички тези причини и други, сравняването на вашето портфолио с бенчмарк индекс в крайна сметка ще ви накара да поемете твърде много риск и да вземете емоционално базирани инвестиционни решения.
Тук се появява ключовия въпрос: Кое е по-важно – да имитирате индекс по време на бичи цикъл или да предпазите капитала си по време на мечи цикъл? Не можете да имате и двете.
Инвестирането не е конкуренция и както показва историята, третирането му като такова може да има ужасни последици. Така че, направете си услуга и забравете какво прави бенчмарка всеки ден, месец или година. Вместо това съобразете портфолиото си с личните си цели, задачи и времеви рамки.
В дългосрочен план може да не победите индекса, но има вероятност да постигнете личните си инвестиционни цели, което, както казах по-горе е единственото нещо, което има значение за Вас!
Открийте още интересни статии:
