По време на дългосрочни бичи пазари често ще чуете инвеститори, анализатори и коментатори да сравняват представянето на един или друг актив с бенчмарк. Въпреки че, сравняването с бенчмарк (бенчмаркинг) на пръв поглед изглежда уместно и безопасно, то може да крие някои сериозни рискове, които често остават скрити за някои интвеститори.
Какво е бенчмарк?
Бенчмарк е стандарт или референтна точка, спрямо която може да се измери представянето на даден актив, цяло инвестиционно портфолио или фонд мениджър. Бенчмарковете обикновено са борсови индекси или някои ETF-и пригодени за определени инвестиционни стратегии.
Често като бенчмарк за портфолио от акции се използва представянето на индекса S&P 500, за облигации Bloomberg Barclays U.S. Aggregate Bond Index, за суровини Bloomberg Commodity Index и тн.
Може да имате бенчмарк за представянето на акциите от отделен сектор (технологии, енергия, здравеопазване и тн) или пък определени фактори като акции с растеж, стойност или дивиденти, например.
На следващата графика виждате представянето на 11-те сектора от S&P 500 и на целия индекс (синьо) за последните 12 месеца до 3 юни 2024 година.
От нея може да заключите, че за избрания период секторите комунални услуги (XLU), комуникации (XLC), енергия (XLE) и финанси (XLF) успяват да се представят по-силно от индекса S&P 500 (SPX), ако се използва като бенчмарк.
Останалите 7 сектора се представят по-слабо от индекса в последните 12 месеца.
Защо Уол Стрийт иска да се сравнявате с бенчмарк?
Нещастието и несигурността, създадени от сравнения, са широко разпространени, съдейки по количеството спам, рекламиращо всичко – от загуба на тегло до пластична хирургия.
Основният принцип изглежда е, че всичко, което имаме, е достатъчно, докато не видим някой друг, който има повече.
Каквато и да е причината, сравнението на финансовите пазари може да доведе до ужасни решения.
Това измерване спрямо някакъв произволен сравнителен индекс остава основната причина, поради която инвеститорите изпитват затруднения да седят търпеливо със скръстени ръце и да оставят всеки процес, който им харесва да работи за тях. Те се препъват в някакво сравнение по пътя и губят своя фокус.
Много инвеститори ще са доволни ако са направили 12% по сметката си. Впоследствие, ако ги информирате, че „всички останали“ са направили 14%, вие сте ги разстроили.
Както е изградена сега, индустрията на финансовите услуги се основава на разстройването на хората, така че те да движат парите си постоянно. Тук се крие малката мръсна тайна.
Движенията на пари създават приходи
Създаването на все повече бенчмаркове, индекси и други подобни не е нищо повече от създаване на повече неща за сравнение, което позволява на клиентите да останат в състояние на постоянно възмущение.
Това също обяснява защо „индексирането“ се превърна в нова мантра за финансовите съветници. Тъй като повечето мениджъри на фондове не успяват да надминат своя относителен бенчмарк индекс от една година на друга, съветниците предлагат закупуване на индекса.
Това е особено вярно, тъй като нарастващият пазарен дял на индексирането (и пасивното или систематичното инвестиране като цяло) направи пазарите по-малко ликвидни.
Освен това, пасивното инвестиране може много лесно да бъде продадено на начинаещи инвеститори, тъй като изглежда лесно. Или поне като такова се представя.
Купувате един фонд (по-възможност на определена компанията) и всичко Ви е наред. Поне така звучи рекламата. Повечето хора обичат простите решения.
Концентрация
Въпреки това, нарастването на индексирането доведе до концентрация на средства във все по-малък брой активи.
Комбинираната пазарна капитализация на първите седем компании в индекса S&P 500 е около $12,3 трилиона. Това е повече от четири пъти размера на пазарната капитализация от близо $3 трилиона на индекса Russell 2000, който се състои от 2000 акции с малка капитализация.
Въпреки че тази статистика може да е шокираща, тя също така представлява най-значимият риск при сравняване на вашето портфолио.
Пасивното инвестиране може да увеличи риска
Когато повечето инвеститори или финансови съветници изграждат портфейли, те инвестират в компании, които харесват. След това те сравняват представянето на портфолиото с индекс. Този процес на сравнителен анализ е мястото, където се крие рискът, днес повече, отколкото преди.
От приблизително 1750 ETF-а, първите 10 акции в индекса съставляват приблизително 25% от всички емитирани ETF-и.
Това има смисъл, като се има предвид, че за да може емитент на ETF да ви „продаде“ продукт, той се нуждае от добро представяне. Горещите акции трябва да са включени в продукта, тъй като ще го направи по-актрактивен за широката публика.
Освен това, в късен етап на пазарен цикъл, движен от инерция, не е необичайно да откриете едни и същи „най-добре представящи се“ акции, разпространявани от много ETF-и.
Проблемът с консолидацията на активите се изостря, тъй като инвеститорите купуват дялове на индексни ETF-и или взаимни фондове. Всяка покупка на пасивен индекс изисква закупуването на акциите на всички компании в него. Следователно покачването на общия индекс не е изненадващо.
Масивните потоци в пасивните индекси захранват топ 10 на компаниите, претеглени по пазарна капитализация.
Ето как работи. Когато $1 се инвестира в индекса S&P 500, $0,35 се вливат директно в топ 10 акции. Останалите $0,65 се разделят между останалите 490 акции.
Инвеститорите, които се сравняват с индекс, рискуват да се провалят, освен ако 35% от портфолиото не е инвестирано в тези 10 акции.
С теглото на пазарната капитализация на най-големите компании, близо до рекордни нива, поемането на 35% дял в тези компании увеличава рисковия профил на портфейла значително повече, отколкото много инвеститори смятат.
Вероятността да победите S&P 500 за 15 последователни години е 1 към 2,3 милиона
Трябва да се отбележи, че обсъждаме само риска, свързан с „съвпадението“ с индекса. Да се опитва да сe победи индекса последователно от една година на друга е много по-предизвикателен процес.
Перфектен пример е Бил Милър от Legg Mason, който постига 15 последователни години на побеждаване на S&P 500. Това го постави на корицата на списанията. Инвеститорите наляха милиарди в Legg Mason Value Fund през 2005 и 2006 г.
За съжаление, това беше точно преди стратегията му да се сблъска с насрещни ветрове (Глобалната финансова криза) и да спре да работи. Същото се случи и с Питър Линч от Fidelity.
Тук е смисълът. Вероятността да победите S&P 500 за 15 последователни години е 1 към 2,3 милиона.
Добре управляван портфейл може да победи индекса в дългосрочен план
Проблемът с масовия сравнителен анализ е, че той винаги се фокусира върху резултатите за една година, две или три години. Реалността е, че дори и да купите индекс, вие пак ще се представяте по-слабо с течение на времето.
През последните 30 години индексът S&P 500 се повиши с 1987% спрямо печалбата на SPY ETF от 1916%. Разликата се дължи на оперативните такси на ETF-a, които индексът няма.
Въпреки че, фонд мениджърът може да не победи индекса от една година на друга, това не означава, че една стабилна инвестиционна стратегия няма да надмине значително индекса в дългосрочен план и то с по-нисък риск.
Намирането на фондове с дългосрочни резултати е трудно, тъй като много взаимни фондове стартираха едва в края на 90-те и началото на 2000-те.
Въпреки това, ето някои от най-големите взаимни фондове с дългосрочни резултати. Графиката по-долу сравнява Fidelity Magellan и Contrafund, Pioneer Fund, Sequoia Fund, Dodge & Cox Stock Fund и Growth Fund of America с индекса S&P 500.
Ясно се вижда, че качествените фонд мениджъри могат да побеждават индекса S&P 500 в дългосрочен план, при това със сериозна разлика. Дори да не го правят всяка година, две или три.
Най-важното е, че могат да го направят без огромна концентрация в няколко акции, което увеличава рисковете.
От Financial Resource Corporation го обобщават добре:
„За тези, които не се задоволяват просто да надминат средната за даден период, помислете за следното: ако инвеститор може постоянно да постига малко по-добра от средната възвръщаемост всяка година за период от 10-15 години, тогава кумулативно за целия период те вероятно да се справят по-добре от приблизително 80% или повече от своите връстници. Те може никога да не са открили фонд, който да се класира на първо място в последващ период от една или три години. Този „провал“ обаче е повече от компенсиран от това, че са избегнали възможности, които са били драстично по-слаби.
За тези, които искат да намерят нов метод за разпознаване на десетте най-добри фонда за следващата година, това проучване ще се окаже разочароващо. Няма магически бързи решения и ние призоваваме нашите читатели да се откажат от илюзорното и в крайна сметка контрапродуктивно търсене на тях.
За тези, които желаят да обуздаят своите краткосрочни страсти, прегърнете добродетелта да бъдете само малко по-добри от средното и изчакайте ползите от този подход да се комбинират в нещо много по-добро.“
Единственото нещо, което има значение
Има много причини, поради които не трябва да преследвате индекс с течение на времето и защо виждате статистика като „80% от всички фондове се представят под S&P 500“ през дадена година.
Въздействието на обратното изкупуване на акции, замяната, липсата на данъци и липсата на търговски разходи допринасят за превъзходството на индекса спрямо инвестиращите реални долари, които не получават същите предимства.
По-важното е, че всяко портфолио, разпределено по различен начин от бенчмарка, за да осигури по-ниска волатилност или дългосрочно финансово планиране и запазване на капитала, също ще се представи по-слабо от индекса.
Следователно сравняването на вашето портфолио с S&P 500 по своята същност не е сравнение на „ябълки с ябълки“ и винаги ще води до разочароващи резултати.
„Но става още по-лошо. Често пъти тези сравнения се правят, без дори да се вземе предвид правилният начин за количествено определяне на „риска“. Тоест, ние дори не виждаме измервания на коригирана спрямо риска възвръщаемост в тези прегледи на представянето. Разбира се, това пропуска целия смисъл на прилагането на стратегия, която е различна от само дълги в индекс.
Не е зле да сравнявате представянето си с индекс. Всъщност това дори може да е полезно в много случаи. Но трябва да внимаваме как го правим/
Калън Рош, Orcam Financial Group
Поради всички тези причини и още повече, сравняването на вашето портфолио с бенчмарк индекс в крайна сметка ще ви накара да поемете твърде много риск и да вземете емоционално базирани инвестиционни решения.
Не можете да имате и двете
Тук се появява единствения въпрос, който има значение: Кое е по-важно – да имитирате индекс по време на бичи цикъл или да предпазите капитала си по време на мечи цикъл? Не можете да имате и двете.
Ако преследвате индекс по време на бичи цикъл, то ще загубите по време на мечи цикъл. В някои случи загубите могат да изтрият всичките Ви печалби натрупани по време на бичия цикъл, дори и повече. Научете още в статията:
В същото време, активен мениджър, който се фокусира върху риска, може да се представи по-слабо от индекса по време на бичи пазар, но запазването на капитала по време на мечи пазар ще спаси Вашите инвестиционни цели.
Инвестирането не е конкуренция и както показва историята, третирането му като такова може да има ужасни последици. Така че, направете си услуга и забравете какво прави сравнителният индекс от ден на ден. Вместо това съобразете портфолиото си с личните си цели, задачи и времеви рамки.
В дългосрочен план може да не победите индекса, но има вероятност да постигнете личните си инвестиционни цели, поради което би трябвало да е и първата ви цел в инвестициите.
