Рупърт Лоу постави Найджъл Фараж и Reform в политически шах. Това е ход, който може окончателно да разкрие истинската им роля. Изборът пред Фараж е прост:
- Да приеме обединение около ясни и твърди патриотични политики, които досега умело избягваше;
- Да откаже и да затвърди подозрението, че Reform е фалшива алтернатива, създадена да канализира недоволството, а не да застраши системата.
Според мен Фараж няма как да приеме, защото не е истинска алтернатива, а поредната внимателно управлявана марионетка на Лондонското Сити. По-вероятни са протакане, увъртане и театър на „преговорите“, което само ще затвърди мнението ми.
Лоу не просто му подаде ръка. Той го принуди или да действа, или да свали маската.
Сблъсъкът е Лоу срещу тримата кандидати на Лондонското Сити: торите, лейбъристите и Reform. Финансовите и търговските мрежи, укрепили властта си във Великобритания след т.нар. „Славна революция“, никога не са били истински привързани към страната.
За този наднационален елит Великобритания дълго беше актив, но вече се превръща в пасив. Затова според мен Ситито вече търси своя „план Б“ за преместване обратно към континента, като Испания изглежда все по-логичен избор. Те не възнамеряват да спасяват Великобритания. Възнамеряват да я напуснат, след като приключат с извличането и на последното пени от нея.
На тази база увеличавам първоначалния си залог, че Restore Britain ще спечели най-много места на следващите парламентарни избори във Великобритания. Подозирам, че тези избори може да се проведат по-рано от предвидената 2029 г.
Това не е само политически залог. Подобна промяна би могла да има сериозни последствия за британската енергийна политика, данъчното облагане и бъдещето на местния добив.
Затова припомням за списъка за следене на британски нефтени и газови компании, който публикувах в частта за абонати на 103-то издание на „Седминчик на инвеститора“.
