В годината на президентските избори в САЩ и не само (повече от половината от населението на света ще отиде до урните през тази година), трябва да отбележим сериозното политическо разделение на електората в Съединените щати (и на много други места по света).
Майкъл Хартнет, главен инвестиционен стратег на Bank of America, публикува карта на политическата поляризация в САЩ, изобразена от профилите в социалната мрежа Х (бившата Twitter) като размерът на кръгчетата представлява броя последователи.
Крайнолевите са представени със синьо, прогресивните в розово (не съм убеден каква е разликата им с крайно левите), клонящи на ляво в оранжево, демократи в жълто, републиканци в лилаво, консерватори в зелено и крайно десни в червено.
Това, което може да се види от тази карта е, че:
- Дефинираните като крайно леви са повече от тези, които са определени като крайно десни.
- Консервативните профили изглеждат най-многокато брой.
Разбира се, не са извести критериите, по които са определени политическите пристрастия на различните профили, което е важно за изследването, но все пак нека да го проследим.
Още нещо, което мисля, че трябва да се има предвид е, чe X се смята за социална мрежа, която се използва по-често от хора с дясно-косервативни политически убеждения, за разлика от други социални мрежи като Фейсбук, Инстаграм и други.
Макар и много силното разделение между електоратите на двамата основни кандидати Доналд Тръмп и Джо Байдън, то те имат нещо общо: високи дефицити. Тръмп отбеляза най-големия бюджетен дефицит на САЩ след Втората световна война от 6,6%, но Байдън успя да бие неговото постижение и удари 7,5% дефицит.
Байдън може да се „похвали“ и с още едно „постижение“ – най-ниският рейтинг на американски президент, въпреки ниската безработица.
Уолстрийт вероятно е доволен от двамата кандидати, тъй като и двамата се застъпват за разхлабена фискална и парична политика, което може да предостави на пазарите любимата им ликвидност.
Въпреки сходствата Доналд Тръмп и Джо Байдън имат много различия. Да отбележим някои икономически насоки:
- В случай на победа на Байдън ниската безработица вероятно ще е е по-важна от високата инфлация, което може да означава по-висока доходност по облигациите, съответно и по-силен долар.
- В случай на победа на Тръмп високата инфлация изглежда ще е по-важна от ниската безработица, което може да означава по-ниска доходност по облигациите, съответно и по-слаб долар.
Тези прогнози са изключително условни и трябва да се приемат със сериозна доза скептицизъм.
Различията продължават да се увеличават и когато става въпрос за външната политика.
Светът според Джо Байдън
Най-споменаваните държави в публикации в Х от Байдън са: Украйна, Русия, Израел, Палестина, Япония/Южна Корея. Това изглежда като външна политика, оформена от световните военни конфликти.
Правителството на САЩ използва възможността да увеличи бюджета за отбрана, който сега е почти $1 трилион и в момента Съединените щати харчат повече за война, отколкото следващите 10 страни взети заедно. Само разходите за лихви по дълга надхвърлят военните разходи на САЩ.
През 2024 година администрацията на Байдън подсили и фокуса си върху националната сигурност протекционизма чрез разходи за инфраструктура, връщане на производство у дома и технологичната война с Китай.
При Байдън американските държавни облигации и китайските акции се представиха слабо, докато Мексико се възползва от изместване на производствени мощности и мексиканския фондов пазар се представи силно.
Светът според Доналд Тръмп
Най-споменаваните страни в Х по време на администрацията на Тръмп са: Китай, Русия, Северна Корея, Мексико и Украйна.
Поради протекционисткият фокус на Тръмп чрез китайската търговска война за стоки и антиимиграционната политика, суровините и акциите на нововъзникващите пазари бяха губещи през 2016-2020 година, докато американските акции доминираха.
Електоратът в САЩ през 2024 е поляризиран и по този начин предполагаемите кандидати обещават или по-големи държавни разходи/намеса (Байдън), или по-големи данъчни облекчения (Тръмп) и нито един от двамата кандидати не е готов да работи върху балансиране на бюджета.
При равни други условия: по-големи дефицити означават повече дълг, което означава по-висока доходност по облигациите и силен долар. С всички условности на подобни прогнози…
Повече за представянето на фондовите пазари в годините на президентски избори и по време на президентския цикъл може да откриете в статията:
